|
На 16.12.2006г., над 70 членове на ВМРО се упътиха към Вардарска Македония. Цел на посещението бе посещаване на лобното място на бореца са свободата на Македония, македонският Левски-Даме Груев. Случая бе 100г. от трагичната смърт на героя, паднал в битка с турците на 10 декември 1906г. при отстъпление към Майка България.
Преминахме границата през пункта Станке Лесичково-Делчево. Българската паспортна и митническа проверка, премина за 7-8 минути, при изключителен професионализъм и вежливост от страна на нашите митничари. Оттатъшните митничари също се държаха изключителн вежливо и коректно, но явно по заповед отгоре ни държаха паспортите 2 часа, докато ни ги подпечатат. Същото се случи на всички превозни средства, които се бяха упътили на поклонението в памет на Даме Груев, което означава че македонското разузнаване добре си върши работата. За справка други български превозни средства, бяха пропускани за 5-10 минути, а македонските за 2-3 минути.
Точно преди Делчево ни спря пътна полиция и отново насъбра на едно място всички вемереовски превозни средства. Полицаите, както и митничарите се държаха изключително учтиво и усмихнато, което на мен ми говори, че просто някой "от горе" им нарежда. Препоръчаха ни да се движим в колона и да не се отклоняваме от маршрута. По пътя от Делчево за Берово, направи впечатление добре подредената и навсякъде обработваема земеделска земя. Селцата покрай които минавахме, бяха много китни, с малки дворчета и ново измазани къщички. Едва днес като разглеждах статистиката на Кънчев, разбрах че сме минали и през 2 торбешки села, като много добре видях, че в тези села жените си бяха облечени по начин, неотличаващ ги с нищо от тези в християнските села, което не може да се каже за нашите помаци в "Долината на широките гащи" например.
Постепенно достигнахме Берово, а оттам село Русиново. Там ни посрещнаха голяма група от българи от Вардарска Македония, с която заедно продължихме за село Ратиново. От там тръгва черен път за лобното място на Даме Груев. В началото на пътя има рудник. Изкачва се около 25-30 минути с кола, на втора предавка. След като се стигне края на пътя, се захваща по една изключително неугледна, тясна, стръмна и обрасла с храсталаци пътечка. За щастие е дълга само 400-500 метра. В нейния край се намира лобното място на Даме Груев.
О, изненада! В Делчево и Берово се извисяваха големи, добре почистени, поставени на пиадестали, в пълен ръст, паметници на...сръбски партизани. Да не си мислите че на лобното място на Даме Груев се извисява подобен паметник? Не! На лобното място на героя на Македония, на националният герой на БЮРМ/Фиромия/, на този за който по форумите, по историческите конференции и в международните отношения с България са готови да ни издерат очите, на този уж почитан герой във Фиромия, са поставили мизерна 50 сантиметрова плочица...А паметниците на сръбските партизани бяха двуметрови. А Македония е независима уж от вече 15 години...
До лобното място на Даме Груев, няма път, няма табела, няма и паметник...
През 1942г. "окупационната" българска власт е издигнала огромен паметник на Даме на това място. "Освободителката" Сърбия, през 1945г., взривява този паметник. А "независимата" Бивша Югославска Република Македония, от 1991, до 2006г. е поставила една кирлива плочица. Която по игра на съдбата, погледната от определен ъгъл има формата на карта на сегашна България.
Ние, като истински вемереовци, почетохме паметта на НАШИЯТ водач и велик лидер Даме Груев. А "вистинските" ВМРО-ДуПиМемеНЕ и ВМРО-НП на продажника Любчо, за 15г. не са поставили и едно цвете на лобното място на Даме. Което пък предизвика явните симпатии на местните хора, оценяващи че някой въобще се е сетил за запазеният в спомените им герой.
Навръщане спряхме в Берово, който е едно изключително красиво градче, с прекрасен въздух. Местните говореха на абсолютно запазен от сръбски примеси красив български език. Както си му е реда, си тръгнахме наобратно за свободната част на Отечеството България. На фиромската митница, вече бе застъпила нова смяна. Този път не бяха толкова учтиви като на идване. Не само че не ни разрешиха почти един час да слезем от автобуса, но и непрестанно ни заплашваха да спред да пеем песни, че иначе цяла нощ нямало да минем границата. Пък ние най-много пеехме "Болен ми лежи Миле Попйорданов" и "Миньоро е отборо", щото задната половина на автобуса бе от пернишката бригада на ВМРО. Както и да е, накрая си ни пуснаха и по живо по здраво си влязохме в дома.
|
Лобното място на Даме Груев
