Е какво толкова се учудваш - ако не беше друже Тито нямаше да има нито идентитет, нито азбука, нито история, нито Александър, нито Самуил, нито Климент, нито Миладинови и Гоце. Единият щеше да си е гръцки педераст, а другите мръсни татари. Но другарят Тито ги направи всичките македонци.
И един страничен въпрос - знаят ли югокомунистическите олигофрени как маршалската униформа на друже Тито се отзова в ръцете на германците? Ами през 1944 г., след като партизаните на Тито почнали да се вземат на сериозно, германците изпращат един отряд парашутисти в планините на Босна, които другарят Тито бил освободил (то всъщност в тях не е имало никога и кьорав германец). Та парашутистите правят десант в непосредствена близост до квартирата на партизаните където бил и Тито и започват да трепят наред цялата партизанска "армия". Сред убитите са и доста съратници на Тито като Иван Рибар - ръководител на младежката фракция на ЮКП. Интересно е какво прави Тито по това време - мислите, че влезнал в бой с хитлеро-фашистите ли? Търтел да бяга като в бързината си забравил и новият маршалски шинел барабар със златните медалите по него. През босненските планини Тито е спасен от англичаните и отведен в Италия, а после в Съветския съюз при Сталин и под негова закрила дочаква освобождението на Белград. А какво става с партизаните по това време - можете да прочете в книгата на Джилас разговори със Сталин - в нея има един момент, в който съветският диктатор дава за пример на югославяните българската армия и директно им казва, че тяхните партизански отряди за нищо не стават. Дори се възмущава, че е един полк съставен от немски пенсионери разгромил без особени проблеми цяла югопартизанска дивизия.