|
Това е писмо от Анри Пози -април 1934 г.
Написах тази книга,за да може да узнае истината Франция,моята родина,страната на свобадата,правдата и справедливостта,но която политици и една преса държат в пълно неведение.
Тя предизвика във Франция голямо вълнение.Получих стотици писма от професори,работници,студенти,политици,селяни,министри,които бяха изпълнени с ужас и негодувание от изнесените факти.
Цялата чужда преса говори за нея и разказва за вашите страдания и мъките на вашите братя в Македония.
Всички потисници и палачи проклинат името ми!
Това е най-ценната ми награда,защото тази ненавист показва,че съм работил достойно за каузата на правдата и свободата,за каузата на мира,за който вие,българите,и ние французите,жадуваме и милеем еднакво!
Бъдете търпеливи!Имайте твърдост и надежда!Всеки на своя час!
Скоро ще удари часът,в който ще изгрее над страната ви бляскавото слънце на правдата,когатоще се върнат земите ,които ви заграбиха.Иде часът,в който вашите братя в Македония/чиито непоносими страдания,чиято непобедима любов към родината България видях в очите с очите си,въпреки усилията на потисника да ми попречи/ще се освободят от кървавото иго,което ги смазва.
Дано тази книга,в която вложих цялото си сърце,цялата си любов към свободата,цялата си вяра в непобедимата сила на истината,да ускори идването на тзи велик ден.Предлагам тази книга в знак на възхищение,на вяра и дълбоко приятелство на българската младеж,чиято твърдост,чиято жажда за прогрес,чиято воля за национално обновление,в труд,свобода и мир,подготвят бляскавата бъдеще на родината България.
Анри Пози
Париж,април 1934 година
По нататък Пози споделя:Тази книга ще ми създаде/и не само вън от Франция/неумолимо неприятелство.Някои ще видят в нея атака,а други защита.Тя не е нито едното,нито другото.
Тя е само едно условие да де изложи по възможност най-ясно и най-обективно-в най-критичния час от войната насам-това,което научих,което видях и което е.В никой момент на анкетата,чийто резултат изнасям тук,и от която някои части излязоха вече във ежедневници,не съм искал да се бявя за или против чехите и словаците,румънците или сърбите,за или против хърватите,македонците или унгарците.
Моята единствена цел е била да покажа докъде се е стигнало в едната половина на Европа 14-сет години след несправедлив мир,и защо се е стигнало дотам,да посоча катастрофата,към коятовървим,ако не се предпазим,и защо вървим натам.
Единственото нещо,което ме интересуваше,когато пътувах из Югославия,България,Унгария,Австрия,единствената грижа,която не ме напусна нито за момент,това са последиците от тази грешка,тази неправда,това престъпление,които заплашват сигурността и бъдещето на Франция.
Аз сведох и подчиних всичко на това и всеки изминал ден след моето завръщане,всяка проява на кризи,които следват една след друга и се умножават там от шест месеца,засилва чуството ми,че което казах в тези страници,трябваше да се каже-и без съмнение,да се каже по-бързо и по -силно,отколкото аз го направих.
Това е всичко!
само малък откъс от книгата:Трябва да сте били там,където анкетирах- в тази населена с българи Македония,тръпнеща от безсилна ярост под бутуша,който я смазва:в това Хърватско,където хората,които са едни от най-просветените в Европа,са обрани,поробени,убивани от техните -расови братя-............Когато влязох в Македония,ибях дълбоко възмутен в достойнството си на свободен човек от гледките на зверство и робство,на които бях свидетел:когато д-р Трумбич в Загреб,след като ми изложи страданията и волята за въдтания на неговите съотечественици-хървати,ми казваше*Изнесете всичко туй у вас,даже ако това бъде смъртната ми присъда*
Книгата е потресаваща и не се разпространява на книжния пазар .
|
Към Българския народ-Анри Пози