Куманите (наричани още половци и кипчаци) са били номадски тюркоезичен народ, който се формирал в степите на Азия и нахлул в Европа около 10 век. Първоначално те се появили в земите на Източна Украйна, след което се разселили в Долнодунавската равнина.

Многократно преминавали река Дунав и извършвали набези в България (тогава част от Византия), а също периодично нападали Унгария и Киевска Рус. През 1089 г. били отблъснати от унгарския крал Ласло I, а по-късно били победени и от русите. През 1241 г. войските им били разгромени от новопоявилите се в Европа татари. Много кумански племена избягали в Унгария и България, където трайно се установили и били асимилирани сред местното население. Онези кумани, които останали в земите на днешна Русия, били подчинени от Златната орда.

През 13 век куманите от Бесарабия и Влахия били покръстени в римо-католическата традиция и бил формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал днешните Румъния и Молдова. Диоцезът съществувал до 1523 г.

Куманският език спада към западния клон на кипчакските езици, които принадлежат към източната група тюркски езици. Въпреки това етническият произход на куманите не е доказан. Според средновековните сведения, те са били светлокоси и светлооки, което предполага да са имали европеиден произход. Някои историци изказват предположения, че куманите са наследници на индоевропейски или угро-фински народ, който се е оказал изолиран в тюркска културна среда и езикът му е бил тюркизиран. В подкрепа на тези хипотези е фактът, че в кипчакските езици има множество думи с угро-фински и индоевропейски произход, които не изглежда да са заемки от съседните народи.