|
Според българското законодателство
Две трети от македонците могат да се сдобият с български паспорти
"Ню Йорк таймс”*
24 Юли 2006
Панче Николов и още около десетина млади мъже от богатото и плодородно село Старо Конярево имат планове да направят нещо, за което повечето македонци само мечатят - те скоро ще си стегнат багажа си и ще заминат за ЕС с надеждата да си намерят работа.
Македония все още не е член на съюза.
Повечето европейски държави издават малко визи на македонци, особено на млади неженени мъже, заради опасенията от приток на бедни имигранти. Николов и приятелите му обаче очакват да получат български паспорти през септември. България трябва да се присъедини към ЕС на първи януари.
Те ще могат да пътуват в Евросъюза без виза; в някои страни на българите може да им бъде разрешено да работят. "Всички ние сме млади хора", каза Николов за неговата компания, докато береше влажни зелени листа тютюн под горещото слънце във фермата на родителите си. " Не сме виждали нищо извън Македония".
"Дори ако не си намерим работа там, бих искал да видя как изглежда Европа. Тук сме като под карантина", каза той.
България е окупирала по-голямата част от Македония три пъти между 1878 и 1913 година, смятайки я за част от своята територия. През 1999 година и двете страни се отказаха от претенции към териториите си, но България все още не е признала официално съществуването на македонски език или култура.
България, която е по-голяма от Македония, е склонна да даде гражданство на македонци, които докажат, че са етнически българи. За да стане това, те трябва да предоставят фамилното си име и акт за раждане, и да съберат сложна документация. Според българските закони може би две трети от населението в Македония, което е около два милиона, могат да бъдат одобрени за българско гражданство. Десетки хиляди са кандидатствали и най-малко седем хиляди вече са одобрени.
Около 300 хиляди членове на български общности в Молдова и Украйна също могат да бъдат избрани. Няма ограничения за това какви хора в кои страни могат да получат гражданство.
ЕС поиска от България да затегне законите и България наскоро се съгласи. Българският вицепрезидент Ангел Марин заяви, че годишно ще бъдат издавани само шест хиляди паспорта за кандидати извън страната.
Много македонци обаче се страхуват от успеха на българската програма. Някои се страхуват от масовото изселване на млади мъже от вече обезлюдения регион. Някои, включително и високопоставени политици, се опасяват, че България може би крои планове да изяви претенции върху част от Македония.
Един от тях е Зоран Ристов, оглавяващ общинския съвет в Струмица, която е близо до Старо Конярево. Това е район, където много македонци са кандидатствали за паспорти. "Може да дойде време, когато България ще каже на международните власти - Вижте колко много македонци показват, че са българи", отбеляза той. "Това е подкопаване на македонския суверенитет".
По на север във Велес, служител, който помага на македонците при кандидатстване за паспорти, каза, че полицията му е оказвала натиск, за да идентифицира клиентите си. "Те обикновено се интересуват от всеки, който работи в армията или полицията", каза служителят, който помоли за анонимност, за да избегне вниманието на властите.
Въпросът с издаването на паспорти е невралгичен. На Македония е обещано, че ще се присъедини към ЕС, въпреки че няма ясен план за това, в момент, когато крехката й идентичност е атакувана от няколко страни.
Гърция оспорва името на Македония. Тя твърди, че единственият регион, който би трябвало да бъде наричан Македония, се намира в Северна Гърция. Така след придобиването на независимост от Югославия през 1991 година Македония се съгласи в международните си отношения да се използва неудобното официално наименование Бивша югославска република Македония.
Православната църква в Сърбия оспорва легитимността на македонската църква.
Преди пет години етнически албанци организираха бунтове в северната част с надежда да отворят пътя за отцепване - спор, който беше уреден със споразумение, постигнато с посредничеството на международната общност.
В Старо Конярево има ясни знаци за масово изселване.
През трите десетилетия, довели до края на Югославия, много македонци заминаха за Европа. Повечето къщи в селото, които са около 350, са построени или възстановени с парите, които македонските работници пращат вкъщи.
Миналата година обаче най-голямото кафе в селото – “Рики”, бе затворено, след като неговият собственик получи български паспорт. Все повече и повече ниви запустяват, тъй като няма кой да ги обработва.
"Най-накрая ще останат само възрастните хора и те ще полагат максимални усилия да живеят както могат", каза работникът Зоран Иванов. Той планира да напусне района.
Родителите на Николов също са се примирили, че ще видят как тримата им синове напускат дома си, дори това да означава, че няма да има помощ за тютюневата реколта следващата година.
"На нас все още не ни е платено за реколтата от миналата година", каза неговата майка. "Това е съдбата ни". Баща му Слободан допълни "Тук няма бъдеще за младите хора". "Няма сметка в това да бъдеш патриот", каза Николов.
*По БТА. Оригиналното заглавие на статията е “За да получиш мечтаната работа в Европа, пътят минава през България”
NIL ADMIRARI
|
Пътят към Европа за Македония минава през БЪлгария
