|
29 юни 2006 | 16:23
http://www.focus-news.net/?id=f4889
Георги Младенов: Методи Димов никога през живота си не престана да се вълнува за Македония
29 юни 2006 | 14:49 | Агенция "Фокус"
Редакторът на вестник “Македонска трибуна” Георги Младенов от Македонска патриотична организация (МПО) в Торонто, Канада, беше любезен да отговори по телефона на въпроси на Агенция “Фокус” във връзка с последните събития в България и създаването на политическа партия ОМО “Илинден Пирин”.
Младенов е бил близък приятел и на Методи Димов - българския емигрант, чиято книга “Габеро” е консултирал президентът Георги Първанов докато е работел в Института по история.
Фокус: Г-н Младенов, кой беше Методи Димов и какво си спомняте за него?
Георги Младенов: Методи Димов е роден в Битоля и е един от емигрантите от Македония, който пристигна в Белгия, избяга през `50-те години. По това време Иван Михайлов беше влязъл във връзка с българин, който беше близък с правителството на Испания. Това правителство на Испания ни позволи да имаме предавания на български език специално за Македония. Методи Димов беше говорител и заедно с Борислав Иванов от Гоце Делчев водеха това предаване. След това - за съжаление това предаване го спря Симеон (б.ред. Сакскобургготски) чрез своите връзки в Испания.
Никога през живота си Методи не престана да се вълнува за Македония и нашето българско минало. Той никога не е отричал своето българско минало и принадлежност към българския народ. Най-големият му комплимент беше, че от днешната “сръбска” Република Македония беше изгонен за втори път - като българин, малко преди 1998 година.
Фокус: Какво казваше той за Македония?
Георги Младенов: Много сме говорили за така наречената Република Македония с него. Той познава много добре психиката на народа в Македония. Говореше, че народът в Македония е винаги уплашен. И това, което стана след 1944 година в Македония, когато бе избита интелигенцията, това поставяше българите в Македония в постоянен страх да не се повторят тези събития.
По въпроса за това, което Методи е писал, аз винаги съм му казвал: “Ние трябва да пишем това, което говорим, и това, което знаем, за да остане за бъдещото поколение. Да знаят как сме живели и с какво сме се занимавали”. Това е едно от най-хубавите качества на Методи Димов и личи в книгата, в която пише за дядо си - “Габеро”. Сега извънредно много се спекулира, и от сърбоманите в Македония, че сигурно ... президентът на България му е писал тези материали. Което не е вярно! Между хората, които са му давали съвет да напише тези неща, съм и аз.
Фокус: Какво сте му казвали?
Георги Младенов: Аз съм му казвал, че всички тези неща, които знаем за Македония, за нашето минало, ние трябва да ги напишем така, както сме ги виждали тогава, в този период. Защото ние сме емигранти по едно и също време. И трябва да го напишем, защото ежедневно продължават фалшификациите в Македония, че ние не сме българи. От всички продължават тези фалшификации, и най-много - от хора, които са платени.
Фокус: Кои хора са платените?
Георги Младенов: Ще ви дам пример. През януари 1992 година отидохме в село Мусомище да говорим с хората на ОМО “Илинден”. Отидохме аз, Методи Димов и нашата редакторка на списанието на английски език. Стана скандал, защото за нас с Методи, ОМО “Илинден” са уличници! Повтарям го публично: Уличници! Аз пристигам в Мусомище, и ОМО “Илинден” се държаха като уличниците през `45 - `46 година.
Отидохме да говорим в Общината на село Мусомище (ние с Методи си говорихме на италиански език, за да не разберат какво си казваме). Методи зададе въпрос на Сингартийски (б.ред. Иван): “Вие говорили ли сте с Любчо Георгиевски?”. Това бяха едни македонски приказки, които Методи беше чул. Те отговориха, че Любчо Георгиевски не искал да говори с тях, и те говорят с други. Те говорят с онези комунисти в Македония, които са били със сърбите. Методи започна да им разправя, че сме българи и какво трябва да правим. Тогава един мой съученик, който сега е покойник, започна да говори глупости: “Виж какво казва Уилям Гладстон...”. И му казах: “Ти знаеш ли английски?”. Отговаря: “Не”. Питам: “Това, което е писал Гладстон, преведено ли е на български?”. Казва: “Не”. Питам: “Тогава - откъде знаеш какво е написал Гладстон, когато си неграмотен?”. И всичко това - пред Сингартийски, който също е неграмотен, за мен... И казвам, че тази книга е публикувана на английски със заглавието “Bulgarian agitation” (“Българските вълнения”).
През това време, когато аз говорих със Сингартийски, и Методи беше до мен, се обади една жена от Общината, за да ни каже, че там, в Мусомище, всички са българи. А тези, с които говорим - всички са сръбски агенти, на които пари дава сръбското военното аташе от София. Поддържаше ги югославското военно аташе. Съпругът на жената, която говори с мен, и ми каза, че са българи, бе секретар на ОМО “Илинден”... Аз я успокоих, че това го знам. След което се обърнах към Методи на италиански и питах: “Какво да правим?”. Той отговори много цинично на италиански: “Да не се занимаваме с тези сръбски простаци!”. Тези от ОМО “Илинден”, с които говорихме Методи и аз, не искат да им се обяснява историята. Те я знаят по сръбски.
Фокус: Следихте ли какво се случи на 25 юни, когато се създаде партия ОМО “Илинден - Пирин”? Познавате ли тези, които я създадоха?
Георги Младенов: В деня (25 юни), в който вашата агенция през пет минути съобщаваше какво става в Неврокоп (Гоце Делчев), аз вдигнах телефона на един от ОМО “Илинден”, и той е сръбски агент, Ангел Безев. Неговият дядо бе приятел на Методи Димов. Обадих се на Ангел Безев и му казах: “Дядо ти цял живот даваше пари за македонската организация, за да доказваме, че сме българи, а ти из един път стана сръбски агент!”.
Обикновено тези хора повтарят какво казал Кръстьо Мисирков. Викам: “Той е казал, че майка му и татко му са българи”. Отговарят: “Ами те били прости и не знаели”. Казвам, и, за да го чуе българският народ, му прочетох какво е написал в 1905 година в Одеса Кръстьо Мисирков в първия брой на списание “Вардар”. Той пише, че никой от интелигенцията в Македония няма да им вярва, че те са македонци. И продължава: От тези хора ти с пари можеш да направиш българи, сърби, гърци, и най-накрая - и циганска нация. И му казах на Ангел Безев, че те не са нищо друго, те са циганите на Кръстьо Мисирков, хората, от които с пари можеш да направиш и цигани.
Казах му да прочете на какво писмо се е подписал Кръстьо Мисирков през ноември 1914 година, той и Димитър Влахов. В това свое писмо те молят Русия да позволи Македония да е с България, понеже е населена с българи.
Казах му на Безев: “Вие четете това, което ви дават от Скопие, понеже те имат интерес да има проблем в България”.
Стана въпрос и за избиваните по Пиринския край македонци... Тези, които ги избиваха, бяха така наречените фамозни членове на Македонския литературен кръжок - Михаил Сматракалев и свата на Мара Бунева - Кирил Николов. И двамата бяха агенти на Българската комунистическа партия. Когато българите бяха избивани по Неврокопския край, секретар на Комунистическата партия беше Кръстьо Стойчев. Той дойде в Торонто. И ми дойде на гости и тогава се извиняваше. А аз запитах Кръстьо Стойчев: “Вие, когато правехте македонизацията в Неврокопския край на България - знаехте ли, че сме българи?”. Той отговори из един път, без да се замисли: “Разбира се, че знаехме!”. Тогава му казах, че те не са комунисти, те са агенти на сърбите!
Фокус: И ОМО “Илинден” са агенти на сърбите?
Георги Младенов: Тези момчета в ОМО “Илинден” не са македонци, те са сърбо-македонски агенти. Повтарям: Сърбо-македонски агенти!
Това го казвам с огорчение. И никой от българското правителство не обясни как стана така - ние от българи да бъдем дадени на сърбите. И там е проблемът. Още от 1982 година говорих на Ангел Балевски, шефа на Българската академия на науките. Говорих, че по въпроса с Македония Комунистическата партия трябва да обясни това, което е правила, за да не го обясняват югославяните!
А сега проблемът на Македония е, че нашето българско минало го фалшифицират скопияни с аргументите, които имат от Комунистическата партия...
Фокус: ОМО поискаха новини на македонски език по българските радиа и телевизии?
Георги Младенов: Това нещо го измислят сърбоманите в Скопие - да говориш за македонски език. Когато нас ни избиваха, и ни пращаха по затворите, нас ни вкарваха в затворите като българи, а не - като македонци. И му казах и на Ангел Безев, и съм казвал преди: всички, които бяха вкарвани в затворите, бяха турвани там като българи. И му казах: “Момче, ти да ми говориш за македонски език? Комунистическата партия не можа да го наложи”. Този език е измислен от сърбите не за да правят македонски език, а за да се противопоставя на българския език в Македония”. Като извадиш сръбските думи от македонския език, той си остава български.
Никъде в историята не съществува такъв език. Никъде в американските енциклопедии не съществува такъв език.
Фокус: Какво още знаете за книгата на Методи Димов “Габеро”, която е консултирал Георги Първанов?
Георги Младенов: През `80-те години Първанов беше историк и пишеше много интересни статии за Македония в зеленото списание “Български исторически преглед”. Това му правеше чест! И нашата Македонска организация искаше да му напише писмо, с което да му благодарим, да напишем нещо хубаво, за да не ... го изгонят от работа, тогава имаше и такива неща. Аз не позволих да му напишат това писмо на Първанов. Но статиите в “Български исторически преглед” ги пазя и днес. Първанов пишеше в “Исторически преглед” много често за печата в Македония, за това, което Славейков е писал, за “Свобода или смърт”, за Яворов... Ако е вярно това, в което сега го обвиняват, че е писал, че в Македония сме българи, то това му прави най-голямата чест! Както и на Каракачанов (б.ред. Красимир). Затова, че те, като историци, са се занимавали с болката на българския народ.
За нас, българите, Македония е несвършващата кървяща рана. Ние не можем да позволим други да се гаврят с нас, и ние да мълчим. Както комунистите, и специално тези в Скопие, обвиняват Първанов, че е писал, че сме българи. Това му е работата на историка! Всеки историк трябва да направи това - да проучи нашия проблем и да го представи пред българина.
Фокус: Ако това има връзка с бившата Държавна сигурност?
Георги Младенов: В Америка всички президенти са длъжни да служат на Държавната сигурност. Една държава не може да съществува без своята Държавна сигурност. В Америка почти всички президенти, с някои изключения, са били шефове в ЦРУ. Първанов, ако е бил съветник на ДС, допускам, че не се е занимавал с глупости, като историк, не е бил доносник.
Но ако толкова е сгрешил с това, което е правил - да питат народа?! Народът трябва да си даде мнението, да направят един референдум, да осъдят ли тези, които са се занимавали с македонския въпрос. Че да станем и ние сръбска държава?!
Първанов бил писал за Македония, но един историк за кого друг да пише, за Африка ли? Ясно е, че ще пише за българите в Македония. Дали трябва да си даде оставка? Това са само глупости, които ме карат да се смея. Кой в българския парламент не е бил замесен с някаква Държавна сигурност. Също и Каракачанов - какво престъпление е извършил този човек, когато на 19 години е писал, че в Македония хората са българи. Това е задължение на всеки студент.
Сега, като прочетох цялата история, и си казвам: “Много хубаво, че на Първанов името му е Гоце! Само да не му е Яне...”. Защото Яне Сандански е убит като предател, осъден на смърт от ВМРО. Ако Гоце Делчев беше жив, и той щеше да си сложи подписа върху смъртната му присъда. Щом името му е Гоце, много хубаво е направил, че го е избрал. Ако беше Яне - това не е българско име, то е Яни, на гръцки. Какво е направил Яне за българската кауза?!
През 1983 година, когато бяха отбелязани 80 години от Илинденското въстание, пред български журналисти в Благоевград попитах един старец, който е бил от охраната на Александър Протогеров: “Дядо, тези момчета искат да те питат - какво работи?”. Отговори ни: “Аз бях от охраната на Александър Протогеров”. И вика: “Яне Сандански го убиха, защото е замесен в убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов, той е осъден на смърт от Централния комитет на ВМРО”.
Този човек се казва Никола Гушлев, той е бил от охраната на Александър Протогеров и неговите спомени все още не са публикувани. А трябва, за да се знае.
Денка КАЦАРСКА
Агенция “Фокус” припомня:
***
Георги Младенов, един от ръководителите на Македонска патриотична организация в Торонто, Канада, издател на вестник “Македонска трибуна”.
***
Методи Димов е роден през 1938 г. в Битоля. Български политически емигрант в Белгия, един от основателите на македоно-българското дружество "Тодор Александров", сътрудник на Македонската патриотична организация (МПО).
Автор е на книгите: "Габеро" и "Гласът на истината".
Първата му книга "Габеро" е издадена в Белгия през 1991 г. и е за неговия дядо Тодор Кочов Габеро, легендарен комита, който лично му е разказвал митарствата си.
"Гласът на истината" е документален разказ за преживяванията на Димов след 39 години емиграция и за съдбата на Македония.
През 2003 г. на честванията на 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание той публично заявява на президента Георги Първанов: “Г-н президент, вие само знак ми дайте и аз ще умра за България, аз обичам българския род и съм готов живота си да дам за него...”.
Методи Димов умира на 4 август 2004 г.
***
Кръстьо Мисирков е български книжовник и общественик. Роден е през 1874 г. в с. Постол, Ениджевардарско. Работи като учител в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица.
Автор e на езиковедски, етнографски и исторически статии. През 1910 г. превежда книгата на А. Иширков “България”. През 1903 г. издава брошурата “За македонските работи”, в която отстоява тезата за македонска народност и македонски език. През 1907 г. в поредица статии под заглавие “Бележки върху южнославянската филология и история” се отказва от твърденията си за македонската нация и език.
Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.
***
Димитър Янакиев Влахов е политически деец и публицист. Роден е в град Кукуш през 1878 г. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий". Включва се в националноосвободителната борба на българите в Македония и Одринско.
След Младотурската революция през 1908 г. е депутат в парламента на Османската империя.
Димитър Влахов e един от основателите и ръководните дейци на Народната федеративна партия в Македония. Работи и като сътрудник в апарата на Коминтерна. Възприема идеята за съществуването на самостоятелна македонска нация. Заема отговорни партийни и държавни постове в Югославия. Умира през 1953 г.
Information Agency FOCUS
is a member of FIBEP
and is certified under the
ISO 9001:2000 standard
Фокус: Г-н Младенов, кой беше Методи Димов и какво си спомняте за него?
Георги Младенов: Методи Димов е роден в Битоля и е един от емигрантите от Македония, който пристигна в Белгия, избяга през `50-те години. По това време Иван Михайлов беше влязъл във връзка с българин, който беше близък с правителството на Испания. Това правителство на Испания ни позволи да имаме предавания на български език специално за Македония. Методи Димов беше говорител и заедно с Борислав Иванов от Гоце Делчев водеха това предаване. След това - за съжаление това предаване го спря Симеон (б.ред. Сакскобургготски) чрез своите връзки в Испания.
Никога през живота си Методи не престана да се вълнува за Македония и нашето българско минало. Той никога не е отричал своето българско минало и принадлежност към българския народ. Най-големият му комплимент беше, че от днешната “сръбска” Република Македония беше изгонен за втори път - като българин, малко преди 1998 година.
Фокус: Какво казваше той за Македония?
Георги Младенов: Много сме говорили за така наречената Република Македония с него. Той познава много добре психиката на народа в Македония. Говореше, че народът в Македония е винаги уплашен. И това, което стана след 1944 година в Македония, когато бе избита интелигенцията, това поставяше българите в Македония в постоянен страх да не се повторят тези събития.
По въпроса за това, което Методи е писал, аз винаги съм му казвал: “Ние трябва да пишем това, което говорим, и това, което знаем, за да остане за бъдещото поколение. Да знаят как сме живели и с какво сме се занимавали”. Това е едно от най-хубавите качества на Методи Димов и личи в книгата, в която пише за дядо си - “Габеро”. Сега извънредно много се спекулира, и от сърбоманите в Македония, че сигурно ... президентът на България му е писал тези материали. Което не е вярно! Между хората, които са му давали съвет да напише тези неща, съм и аз.
Фокус: Какво сте му казвали?
Георги Младенов: Аз съм му казвал, че всички тези неща, които знаем за Македония, за нашето минало, ние трябва да ги напишем така, както сме ги виждали тогава, в този период. Защото ние сме емигранти по едно и също време. И трябва да го напишем, защото ежедневно продължават фалшификациите в Македония, че ние не сме българи. От всички продължават тези фалшификации, и най-много - от хора, които са платени.
Фокус: Кои хора са платените?
Георги Младенов: Ще ви дам пример. През януари 1992 година отидохме в село Мусомище да говорим с хората на ОМО “Илинден”. Отидохме аз, Методи Димов и нашата редакторка на списанието на английски език. Стана скандал, защото за нас с Методи, ОМО “Илинден” са уличници! Повтарям го публично: Уличници! Аз пристигам в Мусомище, и ОМО “Илинден” се държаха като уличниците през `45 - `46 година.
Отидохме да говорим в Общината на село Мусомище (ние с Методи си говорихме на италиански език, за да не разберат какво си казваме). Методи зададе въпрос на Сингартийски (б.ред. Иван): “Вие говорили ли сте с Любчо Георгиевски?”. Това бяха едни македонски приказки, които Методи беше чул. Те отговориха, че Любчо Георгиевски не искал да говори с тях, и те говорят с други. Те говорят с онези комунисти в Македония, които са били със сърбите. Методи започна да им разправя, че сме българи и какво трябва да правим. Тогава един мой съученик, който сега е покойник, започна да говори глупости: “Виж какво казва Уилям Гладстон...”. И му казах: “Ти знаеш ли английски?”. Отговаря: “Не”. Питам: “Това, което е писал Гладстон, преведено ли е на български?”. Казва: “Не”. Питам: “Тогава - откъде знаеш какво е написал Гладстон, когато си неграмотен?”. И всичко това - пред Сингартийски, който също е неграмотен, за мен... И казвам, че тази книга е публикувана на английски със заглавието “Bulgarian agitation” (“Българските вълнения”).
През това време, когато аз говорих със Сингартийски, и Методи беше до мен, се обади една жена от Общината, за да ни каже, че там, в Мусомище, всички са българи. А тези, с които говорим - всички са сръбски агенти, на които пари дава сръбското военното аташе от София. Поддържаше ги югославското военно аташе. Съпругът на жената, която говори с мен, и ми каза, че са българи, бе секретар на ОМО “Илинден”... Аз я успокоих, че това го знам. След което се обърнах към Методи на италиански и питах: “Какво да правим?”. Той отговори много цинично на италиански: “Да не се занимаваме с тези сръбски простаци!”. Тези от ОМО “Илинден”, с които говорихме Методи и аз, не искат да им се обяснява историята. Те я знаят по сръбски.
Фокус: Следихте ли какво се случи на 25 юни, когато се създаде партия ОМО “Илинден - Пирин”? Познавате ли тези, които я създадоха?
Георги Младенов: В деня (25 юни), в който вашата агенция през пет минути съобщаваше какво става в Неврокоп (Гоце Делчев), аз вдигнах телефона на един от ОМО “Илинден”, и той е сръбски агент, Ангел Безев. Неговият дядо бе приятел на Методи Димов. Обадих се на Ангел Безев и му казах: “Дядо ти цял живот даваше пари за македонската организация, за да доказваме, че сме българи, а ти из един път стана сръбски агент!”.
Обикновено тези хора повтарят какво казал Кръстьо Мисирков. Викам: “Той е казал, че майка му и татко му са българи”. Отговарят: “Ами те били прости и не знаели”. Казвам, и, за да го чуе българският народ, му прочетох какво е написал в 1905 година в Одеса Кръстьо Мисирков в първия брой на списание “Вардар”. Той пише, че никой от интелигенцията в Македония няма да им вярва, че те са македонци. И продължава: От тези хора ти с пари можеш да направиш българи, сърби, гърци, и най-накрая - и циганска нация. И му казах на Ангел Безев, че те не са нищо друго, те са циганите на Кръстьо Мисирков, хората, от които с пари можеш да направиш и цигани.
Казах му да прочете на какво писмо се е подписал Кръстьо Мисирков през ноември 1914 година, той и Димитър Влахов. В това свое писмо те молят Русия да позволи Македония да е с България, понеже е населена с българи.
Казах му на Безев: “Вие четете това, което ви дават от Скопие, понеже те имат интерес да има проблем в България”.
Стана въпрос и за избиваните по Пиринския край македонци... Тези, които ги избиваха, бяха така наречените фамозни членове на Македонския литературен кръжок - Михаил Сматракалев и свата на Мара Бунева - Кирил Николов. И двамата бяха агенти на Българската комунистическа партия. Когато българите бяха избивани по Неврокопския край, секретар на Комунистическата партия беше Кръстьо Стойчев. Той дойде в Торонто. И ми дойде на гости и тогава се извиняваше. А аз запитах Кръстьо Стойчев: “Вие, когато правехте македонизацията в Неврокопския край на България - знаехте ли, че сме българи?”. Той отговори из един път, без да се замисли: “Разбира се, че знаехме!”. Тогава му казах, че те не са комунисти, те са агенти на сърбите!
Фокус: И ОМО “Илинден” са агенти на сърбите?
Георги Младенов: Тези момчета в ОМО “Илинден” не са македонци, те са сърбо-македонски агенти. Повтарям: Сърбо-македонски агенти!
Това го казвам с огорчение. И никой от българското правителство не обясни как стана така - ние от българи да бъдем дадени на сърбите. И там е проблемът. Още от 1982 година говорих на Ангел Балевски, шефа на Българската академия на науките. Говорих, че по въпроса с Македония Комунистическата партия трябва да обясни това, което е правила, за да не го обясняват югославяните!
А сега проблемът на Македония е, че нашето българско минало го фалшифицират скопияни с аргументите, които имат от Комунистическата партия...
Фокус: ОМО поискаха новини на македонски език по българските радиа и телевизии?
Георги Младенов: Това нещо го измислят сърбоманите в Скопие - да говориш за македонски език. Когато нас ни избиваха, и ни пращаха по затворите, нас ни вкарваха в затворите като българи, а не - като македонци. И му казах и на Ангел Безев, и съм казвал преди: всички, които бяха вкарвани в затворите, бяха турвани там като българи. И му казах: “Момче, ти да ми говориш за македонски език? Комунистическата партия не можа да го наложи”. Този език е измислен от сърбите не за да правят македонски език, а за да се противопоставя на българския език в Македония”. Като извадиш сръбските думи от македонския език, той си остава български.
Никъде в историята не съществува такъв език. Никъде в американските енциклопедии не съществува такъв език.
Фокус: Какво още знаете за книгата на Методи Димов “Габеро”, която е консултирал Георги Първанов?
Георги Младенов: През `80-те години Първанов беше историк и пишеше много интересни статии за Македония в зеленото списание “Български исторически преглед”. Това му правеше чест! И нашата Македонска организация искаше да му напише писмо, с което да му благодарим, да напишем нещо хубаво, за да не ... го изгонят от работа, тогава имаше и такива неща. Аз не позволих да му напишат това писмо на Първанов. Но статиите в “Български исторически преглед” ги пазя и днес. Първанов пишеше в “Исторически преглед” много често за печата в Македония, за това, което Славейков е писал, за “Свобода или смърт”, за Яворов... Ако е вярно това, в което сега го обвиняват, че е писал, че в Македония сме българи, то това му прави най-голямата чест! Както и на Каракачанов (б.ред. Красимир). Затова, че те, като историци, са се занимавали с болката на българския народ.
За нас, българите, Македония е несвършващата кървяща рана. Ние не можем да позволим други да се гаврят с нас, и ние да мълчим. Както комунистите, и специално тези в Скопие, обвиняват Първанов, че е писал, че сме българи. Това му е работата на историка! Всеки историк трябва да направи това - да проучи нашия проблем и да го представи пред българина.
Фокус: Ако това има връзка с бившата Държавна сигурност?
Георги Младенов: В Америка всички президенти са длъжни да служат на Държавната сигурност. Една държава не може да съществува без своята Държавна сигурност. В Америка почти всички президенти, с някои изключения, са били шефове в ЦРУ. Първанов, ако е бил съветник на ДС, допускам, че не се е занимавал с глупости, като историк, не е бил доносник.
Но ако толкова е сгрешил с това, което е правил - да питат народа?! Народът трябва да си даде мнението, да направят един референдум, да осъдят ли тези, които са се занимавали с македонския въпрос. Че да станем и ние сръбска държава?!
Първанов бил писал за Македония, но един историк за кого друг да пише, за Африка ли? Ясно е, че ще пише за българите в Македония. Дали трябва да си даде оставка? Това са само глупости, които ме карат да се смея. Кой в българския парламент не е бил замесен с някаква Държавна сигурност. Също и Каракачанов - какво престъпление е извършил този човек, когато на 19 години е писал, че в Македония хората са българи. Това е задължение на всеки студент.
Сега, като прочетох цялата история, и си казвам: “Много хубаво, че на Първанов името му е Гоце! Само да не му е Яне...”. Защото Яне Сандански е убит като предател, осъден на смърт от ВМРО. Ако Гоце Делчев беше жив, и той щеше да си сложи подписа върху смъртната му присъда. Щом името му е Гоце, много хубаво е направил, че го е избрал. Ако беше Яне - това не е българско име, то е Яни, на гръцки. Какво е направил Яне за българската кауза?!
През 1983 година, когато бяха отбелязани 80 години от Илинденското въстание, пред български журналисти в Благоевград попитах един старец, който е бил от охраната на Александър Протогеров: “Дядо, тези момчета искат да те питат - какво работи?”. Отговори ни: “Аз бях от охраната на Александър Протогеров”. И вика: “Яне Сандански го убиха, защото е замесен в убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов, той е осъден на смърт от Централния комитет на ВМРО”.
Този човек се казва Никола Гушлев, той е бил от охраната на Александър Протогеров и неговите спомени все още не са публикувани. А трябва, за да се знае.
Денка КАЦАРСКА
Агенция “Фокус” припомня:
***
Георги Младенов, един от ръководителите на Македонска патриотична организация в Торонто, Канада, издател на вестник “Македонска трибуна”.
***
Методи Димов е роден през 1938 г. в Битоля. Български политически емигрант в Белгия, един от основателите на македоно-българското дружество "Тодор Александров", сътрудник на Македонската патриотична организация (МПО).
Автор е на книгите: "Габеро" и "Гласът на истината".
Първата му книга "Габеро" е издадена в Белгия през 1991 г. и е за неговия дядо Тодор Кочов Габеро, легендарен комита, който лично му е разказвал митарствата си.
"Гласът на истината" е документален разказ за преживяванията на Димов след 39 години емиграция и за съдбата на Македония.
През 2003 г. на честванията на 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание той публично заявява на президента Георги Първанов: “Г-н президент, вие само знак ми дайте и аз ще умра за България, аз обичам българския род и съм готов живота си да дам за него...”.
Методи Димов умира на 4 август 2004 г.
***
Кръстьо Мисирков е български книжовник и общественик. Роден е през 1874 г. в с. Постол, Ениджевардарско. Работи като учител в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица.
Автор e на езиковедски, етнографски и исторически статии. През 1910 г. превежда книгата на А. Иширков “България”. През 1903 г. издава брошурата “За македонските работи”, в която отстоява тезата за македонска народност и македонски език. През 1907 г. в поредица статии под заглавие “Бележки върху южнославянската филология и история” се отказва от твърденията си за македонската нация и език.
Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.
***
Димитър Янакиев Влахов е политически деец и публицист. Роден е в град Кукуш през 1878 г. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий". Включва се в националноосвободителната борба на българите в Македония и Одринско.
След Младотурската революция през 1908 г. е депутат в парламента на Османската империя.
Димитър Влахов e един от основателите и ръководните дейци на Народната федеративна партия в Македония. Работи и като сътрудник в апарата на Коминтерна. Възприема идеята за съществуването на самостоятелна македонска нация. Заема отговорни партийни и държавни постове в Югославия. Умира през 1953 г.
|
Хубаво интервю
