Теодосиј Гологанов е роден неврокопчанец (пиринско) и голем македонски патриот и преродбеник. Иако митрополит на бугарската Егзархија во Македонија, тој е жесток противник на оваа црковна формација и бугаризацијата што ја спроведувала во Македонија.

За този ли става дума, дето се уплашил че Вселенския патриарх го анатемосал, щото бил от Българската Екзархия?

"Теодосий е роден в 1846 година в неврокопското село Търлис, чието име е така скръбно замесено а гръцко-българските кървави конфликти. Той се е казвал Гологанов, име познато, тъй като неговият брат е събирал – и както се оказа по-късно, сам съчинявал – старинните уж песни, които Веркович издаде под наслов "Веда Словена." Теодосий се учи в Серската гимназия и е знаел отлично гръцки език – класическия, византийския и новия. Освен ред богослужебни книги, той е дал и преводи на елински класици, на прочути гръцки богослови и на някои големи западноевропейски писатели.От него е и преводът на известното съчинение на гръцкия историк Каролиди "История на ХIХ век". Теодосий беше член на Българската академия на науките."
Симеон Радев, Ранни спомен

Схизмата е уплашила само няколко отделни лица. Видният църковен борец и член на Екзархийския съвет Гавриил Кръстевич, види се, под влияние на жена си, която била гъркиня, се отказал от Екзархията скоро след провъзгласяването на схизмата (Протокол на Екзарх. смесен съвет, 19 септември 1674 г. и 23 октомври с. г.; Т. Ст. Бурмов, цит. съч., стр. 610; Д-р Хр. Стамболски цит. съч., II, стр. 269, 301, 320, 321, 323—324). Също и иеромонах Теодосий Гологанов (бивш председател на Сярската община) се отказал от Екзархията но по-после е молил да бъде простен с прошение от 15 януари 1874 г., (141 засед. на Св. Синод, 16 януари 1874 г., стр. 316). Архимандрит Партений пък с писмо от 12 август 1873 г. е съобщил на екзарха от Мустафа паша, че би се отказал от Патриаршията и признал Екзархията, но се боял от схизмата. Екзарх Антим счел за нужно да го успокои, че схизмата е безосновна (104 засед. на Св. Синод, 27 август, 1а73 г., стр. 234). Във Воден някои българи не ходили в българската църква, понеже свещеникът бил „афоресан“ от гръцкия патриарх и свещеник Димитър Михайлов с писмо от 30 март 1873 г. е молил екзарха да дигне „афорезмото“, за да се откриела по-лесно неискреността и злонамереността на тези воденчани. Св. Синод е решил да му се пише, че който признава гръцкото афорезмо, той не е с Екзархията (74 засед. на Св. Синод 21 април 1873 г., стр. 166). И за някои нишки граждани, под влияние на сръбската пропаганда (вж. по-горе), схизмата не била без значение, и нишкият митрополит Виктор с писмо от 13 март 1873 г. е молил Екзархията да пише на Нишката община да подаде махзар, че не признава и не иска гръцки владика (73 засед. на Св. Синод, 14 април 1873 г., стр. 162).