|
ЦАР ЯСЕН
Цар Ясен служба заслужи,
та си собрал селото,
та си вино пояше.
Проклета да е бабица,
она е на турци казала:
- Турци ле, турци презморци!
Цар Ясен служба заслужил,
та пие вино цървено
сос неговите селяне
над село над Кокаляне,
на това бело каменье;
подминете си цар Ясен,
та му на кале ойдете,
та му калето разбите,
у кале никой са нема!
Турци са баба слушали,
подминаа си цар Ясен,
та му на кале ойдоя,
та му калета разбия,
та му царица робия
сос зълва сестра Янинка;
никой ги не чу, не вида,
видела мома отсреща
от село, от Панчарево,
та окнала е момата:
- Цару Ясене, Ясене!
Ти пиеш, цару Ясене,
пиеш си вино цървено
сос чаша, сос позлатена,
сос твои добри селяне
и сос твои добри слуги,
турци калето разбия
и ти царица робия,
и дете ти погубия,
и сестра ти закарая.
Цар Ясен веднаг станало,
та си у яхър улезна,
та си е коня извело,
та си е турци гонило,
стигна ти и погуби ги;
та си е везел царица
и зълва сестра Янинка,
и свое мужко детенце.
ЦАР МУРАД И МАРА
Слънцето трепти, засяда,
цар Мурад конче възсяда,
покрай Марини минава.
Мара на порти седеше.
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, мома хубава,
Маро льо, бяла българка,
ставаш ли бяла кадъна?
Хайде се, Маро, потурчи,
турска царица да станеш,
цар Муратица да бъдеш,
на висок чардак да стоиш,
ибришим конце да сучеш,
желти желтици да нижеш,
бяла ги гушка да вържеш.
Мара на царя думаше:
- Царо ле, цар Мураде ле,
как ше са, царьо, потурча!
Аз имам брата по-голям,
по-голям брата Андрея,
Андрея брата владика.
Да ида да го попитам
става ли каил или не
вярата да си потурча,
бяла кадъна да стана.
Мара е писмо писала,
докато го е писала,
тя го й със сълзи обляла.
И на писмото писала:
- Батьо льо, батьо Андрея,
мене ме вика цар Мурад
да фтида да му пристана,
турска царица да стана,
на висок чардак да седа,
ибришим коце да суча,
желти желтици да нижа,
на бяла гушка да вържа.
Андрей си писмо получи,
получи и го разчете,
на Мара писмо повръща,
на писмо пише, говори:
- Маро льо, сестро по-малка,
иди му, Маро, пристани,
турска царица да станеш,
цар Муратица да бъдеш,
ако ти пише, хариже
цариградската жамия,
жамия със минарета,
да стане бяла черкова,
в черкова да ви венчее.
ПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО
Та чули ли сте или не
кина е ново станало
в чорно море длибоко,
в равноно поле широко?
В поле е дорво израсло,
скуте му в море бохтеше,
ворше му в небо допира.
На скутено му сьоднали
до двене моми каматни,
ситно везене да везьо;
пак на воршено сьоднали
до двана черни гарване.
Гарване жално плачаха,
жално плачаха, грачаха,
моми гарванем викаха:
- Гарване, чорни гарване,
оти плачете, грачите?
Гарване момем викаха:
- Момици мари хубави,
как да не плачем и грачим,
га са са, мари бохтали
турцене със булгарене.
Турце са Богу моляха:
"Помогни лю нам, Боже ле,
та ще ти Боже, оградим
до дванадесте джумайе
със тринадесте минаре."
Булгаре Богу викаха:
- Помогни лю нам, Боже ле,
та ще ти, Боже, оградим
до дванадесте чоркуви,
врют със сребарни диреци
и с ялмазени первазе."
Ала как ще им помогне,
ха са те йодри станали:
със конче влизат в чоркува,
от коня зьомат комчица,
със мункзуракан нафорка.
Останалите си несъгласия ще спестя.
|
Доказателства за пълната липса на народна памет [re: Фpaepoт]
