|
Тема |
да, но [re: Koмитaтa] |
|
Автор |
Фpaepoт (варошки маjмун) |
|
Публикувано | 11.06.06 22:37 |
|
|
Паисий научава за Асеневци от Мавро Орбини, даламтински католик! Народният спомен за Второто българско царство към ср. на 18 в. просто е отсъствал. Паисий почва да се чете и преписва масово едва към първите десетилетия на 19 в. За Възраждането е почти толкова важен импулсът от гръцките училища, където именно много дейци разбират що е национална идентичност. Да не говорим за Танзиматските реформи, благодарение на които българските градове натрупват богатство - напр. заради поръчки на аба откъмто модернизиращата се османска армия. Именно с тези пари се отварят училища и се печатат вестници. Българската нация, с други думи, е продукт на 19 в., както много други нации из Европа между другото.
Македонската идентичност преди 45 г. е продукт на смяната на генерации във Вардарско. Родените след 1911 г. никога не са ходили на българско училище, не владеят книжовния език, не са свързани с България по същия начин както техните родители. В тези условия "македонството", което до тогава е регионална идентичност, вървяща ръка за ръка с българската, придобива ново етнонационално значение. Интересно, че Катарджиев нарича междувоенния период "второ македонско Възраждане". Естествено терминът е абсурден, но в него има доза истина. По-подходящо май е понятието "мутация", което употребява Евангелос Кофос.
Тоа е тоа!
|
| |
|
|
|