|
Тема |
Късната дативорка [re: Kpakpa] |
|
Автор | Чepньo Пeeв (Нерегистриран) | |
Публикувано | 10.06.06 15:34 |
|
|
е отдавнашна и разпространена, защитавали са я например А. Воронов, П. Лавров, А. Теодоров-Балан, Кл. Иванова... Най-ранният известен препис е от 1437, съществуват сръбски и руски редакции, а най-късните преписи са от 16-17 векове, което не е аргумент срещу поставянето на лингвистичните белези на най-стария езиков пласт в 11-13 векове. За сравнение - "Пространно житие на архиепископ Методий" е запазено в най-ранен препис от 12 век, а нито един от известните преписи не е от Балканите, но изследователите му не са поделени относно датирането на текста в 9-10 векове, приписва се на св. Климент Охридски, Константин Преславски... В заключение - "Кратко житие на Константин-Кирил" не е сигурно датирано в 9-10 векове и авторството на св. Климент Охридски не е убедително аргументирано, следователно текстът не може да бъде категоричен аргумент в полза на тезата за българския произход на св. св. Кирил и Методий. Най-сетне какво би значело понятието българин в 9-10 векове никак не е еднозначно и ясно.
Едно напомняне - в научните изследвания не се борави с пълната убеденост на форумната препирня. Тезите им обикновено са не повече от допускания с различна степен на вероятност, но не твърдения. С което се оттеглям от дискусията.
|
| |
|
|
|