|
и Китай.
Ако има хора - свърззани с Черна Гора - могат да информират там опозицията за това:
................"..................В онзи период бивша Югославия се раздели със своя дългогодишен лидер Йосип Броз Тито и пое по пътя на самоуправленския социализъм. Очертаваше се перспектива за партньорство на различни политически равнища, едно, от които бе размяната на делегации на най-високо равнище между младежките организации на двете страни - ДКМС и Съюзът на югославската социалистическа младеж. Бях изпратен като преводач на подобни срещи със задачата да завържа дългосрочни контакти с лидерите на югославската младежка организация. Идеята беше, когато след време започна работа във външнополитическото разузнаване на България, да имам предварително спечелени позиции по високите югославски политически върхове, каквато бе кариерата на по-голямата част от лидерите на Югославската социалистическа младеж.
Един от хората, за които ми бе казано, че българската ДС особено разчита да вляза в близки отношения, се нарича Предраг Булатович.
В момента той е лидер на най-голямата опозиционна партия в Черна гора.
Контактите ми се развиваха добре и аз се чувствах мотивиран, защото вярвах, че съм и ще мога да бъда полезен на България. С напредването на познанията ми по китайски език ДС реши, че мога да бъда използван ефективно и при противодействието на китайските разузнавателни служби, които водеха специфична дейност на територията на България. Бе замислено да бъде извършен, както се наричаше на езика на ДС, “пробив” в място, за което се предполагаше, че е легендирана позиция на китайското разузнаване в България.
Това място бе кореспондентският пункт на агенция “Синхуа”. Пробивът бе извършен успешно и аз станах доста чест посетител на китайските представители. Идеята и тук беше да завързвам дългосрочни контакти, като същевременно трябваше да се проверява дали съответните журналисти използват тази професия за прикритие и ако това е така, каква е истинската им дейност.
По китайско направление трябваше да се следи и затова кои от дипломатическите представители на посолството на КНР ще дойдат да разговарят с мен, как ще преминават тези разговори и в зависимост от това да се правят изводи дали тези хора работят за китайските служби, и какво точно работят. По онова време в страната нямаше толкова масирано присъствие на китайски граждани.
Предположението беше, че основен източник на политическа информация за китайското посолство е госпожа Джан Сун Фън. Много важно обстоятелство, което беше съобщено от ДС, бе за предполагаеми връзки и размяна на информация между представители на разузнавателните служби на КНР и тогавашната социалистическа република Румъния.
Разбира се, размяна на информация на територията на България. Румъния, макар и страна-член на Варшавския договор, бе обект на активна контраразузнавателна, а така също и разузнавателна дейност от страна на България. Такава бе и структурата на 17-ти отдел на бившето Първо главно управление. Това бе отделът, който работеше понаправление “Социалистически страни”.
Тези страни бяха: Социалистическа федеративна република Югославия, КНР, Румъния и Албания. Някъде към края на 1983-началото на 1984 година, официално бях прехвърлен към този 17-ти отдел на Първо главно управление.
Започнах работа с офицера от югославското направление Данаил Серафидов, който както се оказа, вече е покойник. Един ден при среща с него той ми каза, че е възникнал сериозен проблем. Имало данни около здравословното ми състояние, а законът не позволявал при такива обстоятелства аз да работя в разузнаването. Обясних му, че нямам проблем със здравословното си състояние и че с този въпрос ДС е била наясно още преди привличането ми към сътрудничество. Нещо повече: тъкмо това е бил проблемът, който е станал повод аз да бъда поставен пред избор: или полезен на държавата, или всички останали последици.
Представителят на Първо главно управление обаче ми каза, че не е бил информиран за случая и ме посъветва да се обърна към зам.-завеждащия на отдел “Военна и социална сигурност” към Централния комитет на БКП, ген. Тодор Радулов. Отидох при ген. Радулов с писмено оплакване за шантажа, на който бях подложен. В писмото си описах точно и какво се случи в казармата. Нещо, което дори и днес не съм в състояние да произнеса дори на глас. Тодор Радулов взе писмото, но никога не получих официален отговор. Това писмо впрочем не фигурира в нито един от архивите на бившата ДС. Единственият “отговор” бе от офицера, който ме бе привлякъл към ДС и който твърдеше, че е наясно с фактическата ситуация около моето здраве. Отговорът гласеше: “Ние сме юристи. Ние винаги ще те надговорим. Колкото и да протестираш, и пред когото и да протестираш ние ще казваме, че не сме били информирани за твоята диагноза, че едва сега сме разбрали и че само си въобразяваш, че проблемът с диагнозата е бил изяснен. Не се озлобявай срещу ДС, защото ние винаги ще бъдем по-силни”. ....................."
|
Я - Коритаров шпионирал срещу Югославия, Румъния и
