Тук ще се съглася с тебе.
Може и да не се отнася за цялата циганска (ромска )общност,
но при някои от тях(кардараши и бакърджии...)
разни дон Вито Корлеоне-та все още
раздават правосъдие...вътре в клана.
Ето малко по въпроса в безхитростния разказ на един циганин:
..........................................................


Истории на бакърджиите от с. Кардам, Поповско,
разказани от Коста Стоянов




В миналото бяхме подвижни хора. Тук в Кардам дойдохме през 1963 г. от Видинския край, а по-старото ни потекло е от Унгария, град Предида. Постоянно пътувахме – цялата фамилия - с каруци, нямахме коли. Щом дойдеше зимата, намирахме в някое село няколко къщи, наемахме ги и се позастоявахме. Но стоплеше ли се – впрягахме каруците, вземахме палатките и тръгвахме от село на село. Март месец не биваше да ни завари уседнали. Така обикаляхме пролет, лято и есен из Добруджа, където намерим работа, от едно село в друго за да изкарваме пари за зимата.

Ние сме роми, говорим на ромски език и се гордеем, че сме роми. Човек не бива да бяга от потеклото си – българинът си е българин, турчинът си е турчин, циганинът си е циганин.

Ние имаме цигански съд – мешере. Когато някой от нас открадне нещо от друг, или пък направи някое провинение, не отиваме в съда.
Събираме нашия съд – трима или петима стари мъже – и решаваме какво да го правим: дали да го глобим, колко да го глобим и така, но важното е той повече да не повтори лошата си постъпка!

Имаме и старейшина – като дойдохме тук, старейшина беше брат ми, дядо Йордан. Сега съм аз.

Ние сме православни християни.
И винаги сме били такива, не сме новопокръстени.
Вярваме силно и вярата си не даваме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите