Тилите в Дунавска България са както следва (разбира се има вариации) : Канасибиги, кана боила колоброс, таркан, боила, ичургу боила, юк боила, кавхан, багатур, жупан, копан, мир, миник, книн, крон, комит, канартакин, чигот, багаин, боритаркан и маготит. От тюркските титли съвпадат само три : (таркан, боила и багатур). Станилов прави корелации и разчленява титлата таркан на две и от там навсякъде където среща частицата кан смята, че думата е от тюркски произход. Същото прави и с боила и багатур ( първата сричка "ба"). Така ги докарва до 10- 11 съвпадемия (около 50%). Дотук добре ама защо в реципрочните тюркски титли тези корелации липсват. Така се оказва, че юк боила съвпада с титлата сад, кана боила колоброс с ябиу, кавхан с кор, багаин с ора, бори таркана със сюбаси.

Да не говорим за останалите титли, където разминаването е пълно: копан-тогот, мир-тудюн, миник-садапи, книн-баг, крон-бюрук, комит-еркин, маготит-биха баси и т.н.

Логичния въпрос е как има приемственост (преливане) в българските титли, което позволява и корелациите на Станилов, а ги няма в тюркските, ? Пак ни изкараха по-католици от папата!

Бог да пази България и нейните чеда навсякъде по света!