|
Бугарски прозор :
Във Югославия със чуден идеализъм
строи се нова сграда - социализъм,
но с материали от фашистки произход;
Америка доставя архитектите,
във Англия изготвят проектите
и работата е в пълен ход.
[...]
Помощникът му е майстор Тито
с лице подпухнало, охранено и сито, -
той, без да спира,
върти наточената кървава секира...
Въртят секира и дюлгерските бригади
на Ранкович, Джилас и Пияде -
все ударници - майстори от класа -
и вик, и рев просторите оглася...
Строят, градят - все за доброто на
народа.
- Какво градят?
- Затвор, последна мода...
И Бугар со таков поглед на светот , ја напушта одајата и оди во белиот свет .
Еве ги неговите впечатоци :
Тито и Ранкович се стремят да американизират и фашизират културния живот. [...] Днес в Югославия единствено западните империалисти имат право да вършат пропаганда. Те издават бюлетини, подържат изложби, имат книжарници, внасят филми и книги, списания и илюстровани картички. [...] Сега площад „Теразия" е мястото за разходки и център на търговия. На север и на юг от този правоъгълен площад се откриват две дълги и тесни улици, носещи имената на един познат от миналото деспот, който смята себе си за „просветен абсолютист " - княз Михайло Обренович, и на един също така добре познат деспот от настоящето - Тито, когото народът нарича просто и изразително: фашист. [...] По „Теразия" вечер се разхожда титовата младеж, разхождат се празноскитащи, минават стотици граждани, които се прибират по домовете си. Всички са облечени в стари износени дрехи правени през 1940 или 1941 година. [...] Затова и всред минаващите хора се чувствува дъх на нечистоплътност, дрехите им са скъсани, без копчета, неизгладени. [...] По ъглите висят групички младежи с тесни панталони, дълги сака. Вратът им обрасъл със сплъстена коса, намазана с брилянтин, а на върха на главата се развява някакъв петелски перчем, старателно накъдрен на електрически апарат. У нас такива типове ги наричаме „суинги", те сега са твърде рядко племе, последни мохикани на една извратена и омразна мода, чужда на трудовия ни народ, чужда на нравите на новия наш морал. Тия господа се наричат „ фрайери ", сиреч „ свободни хора ", и тук те са възраждащо се племе. [...] Дългокосите гамени се трупат пред кинематографите на „Теразия", гледат американски филми и черпят пример от африканските подвизи на Тарзан [...]. „Фрайерите" са персонала на черната борса в Белград, която в последно време е достигнала страхотни размери. [...] Когато мракът слезе още по-ниско над централния белградски площад, тая „младеж" се премества ведно със своите перчеми и псувни, ведно с пистолета на кръста си, в „Палас", „Лотос" или „Загреб" - белградските нощни локали. Тук е мръсно и задушно, но има джаз и момичета. А това допада на ранковичевата „социалистическа" младеж. За тях сега белградският център е рай: американски филми, американски модни журнали, джазове и дансинги, гладни и лесно достъпни жени.
От тях се иска само едно: да крещят до прегракване:
- Ние сме титови, Тито е наш.
Ех Штрке , Штрке , дали го чуствуваш тој feedback на форумов ?
" I have a dream " - UNITED MACEDONIA
|
“ Прозорец кон светот “ - КНИГА
“ Прозорец кон светот “ - КНИГА
