Първият сръбски владетел, който се провъзгласява за цар, е Стефан Душан. През 1331 той поема властта като крал, а през 1346 организира специален църковно-народен събор, на който с подкрепата на 3 архиепископии, сръбската, охридската и светогорската (защото без подкрепата на църквата това коронянсване не би могло да стане), той е провъзгласен за "цар на сърби и гърци". Царският син Урош (който по-късно става също цар), приема титлата крал, а на свои роднини Стефан раздава нови, заимствани от Византия, титли: деспот, севастократор и кесар.
След Стефан Душан е цар и неговият син Урош. След това идват на власт Вълкашин и Углеша, като Вълкашин е съвладетел на цар Урош и е провъзгласен за крал. След това е известният Марко Кралевити - т.е. пак крал. Лазар бил само княз и дори когато е имал възможност да възроди традициите на Стефан Душан и да се провъзгласи а цар, той предпочел да има по-ниска титла, но да запази добрите си отношения с Византия.
Вероятно това "цар" в народните песни е също толкова достоверно, колкото и смелостта на Крали Марко в боевете му срещу турците.