Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 11:24 19.02.20 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Една стара и доста пророческа статия
Автор Xepoc (конник)
Публикувано26.06.05 00:15  



Псевдонационализмът и неговите пророци

В продължение на дълги години национализмът бе обявяван за убежище на какви ли не отрепки. Сега пък, за националисти се обявяват дори тези, които навремето разпространяваха въпросните твърдения

Илия ПЕТРОВ


От доста време на българина упорито се внушава, че национализмът е последната надежда на комунизма, или пък че е просто другото име на фашизма. Напоследък обаче се оказва, че той може да бъде и убежище на либерализма – поне за това говори гръмкото заглавие “Новият национализъм” на поредната книжка, издадена от … Института за либерални изследвания в София с подкрепата на немската (също либерална) фондация “Фридрих Науман”. Изненадата е още по-голяма, когато, ръзгръщайки я, читателят види имената на “новите националисти” – Ахмед Доган, Лютви Местан, и небезивестният екс-президентски съветник Михаил Иванов. Впрочем, изненадите приключват дотук. Защото в статията, откриваща сборника, Доган за кой ли път развива добре познатите тези за “лошия” етнически и “добрия” граждански национализъм за да завърши със скандалното твърдение, че новата концепция за национализма (която ДПС, като “либерална” партия, ще се стреми да наложи у нас) изисквала превръщането на българската национална държава в

“Мултиетническа държава с мултиетническа демокрация”

Що се отнася до творението на неговия съпартиец Лютви Местан, съдържанието му се изчерпва с изброяването на конкретните “законови” репресии, които следва да се приложат срещу “крайните националисти” в България, отъждествявани от него с нацистите. Същите тези (само че придавайки им “европейско” измерение) защитава друг от авторите на “Новия национализъм” – Атанас Кръстев. Сборникът завършва със статия на Михаил Иванов, озаглавена “За македонските идентичности”, която за пореден път доказва, че авторът и би направил по-добре ако ограничи интересите си в сферата на ядрената физика, където може би наистина е специалист.

По-сериозно внимание обаче заслужава големият анализ на Самуел Леви, озаглавен “Нетърпимост или толерантност” и посветен на феномена, формулиран от автора като “краен национализъм” и “нов антисемитизъм” в България. Трябва да признаем, че г-н Леви е сред малцината либерални анализатори у нас, които правят ясно разграничение между автентичните национално ориентирани формации (като ВМРО например) и онези маргинални псевдонационалистични кръгове, които вече повече от десетилетие обслужват конюнктурните интереси на големите политически партии (и преди всичко на “хардлайнерите” в БСП), както и на едни или други чужди (а нерядко и враждебни на България) сили. Той обаче допуска опасна грешка, отъждествявайки демонстрираната от въпросните кръгове ксенофобия, преминаваща на моменти в откровен расизъм, с национализма, който в българския му вариант, никога не е придобивал екстремните форми, характерни за някои западноевропейските държави например. Опитвайки се търси паралел между дейността на кръга около в-к “Монитор” и издателствата “Жар” и “Жарава” и събитията, съпътствали възхода на нацизма през 30-те години на миналия век, г-н Леви допуска втора грешка, приемайки като аксиома твърдението, че нацизмът е една от формите на национализма. Истината обаче е, че в основата на нацизма стои не национализмът, а расизмът, както и, че водещата роля в изграждането на нацистката идеология принадлежи не националистите и консерваторите, а по-скоро на “социал-дервинистите” от лагера на либералите и социалистите-материалисти. Като убеден либерал, за г-н Леви вероятно е неприятно да признае, че сред истинските духовни вдъхновители на нацизма са голям брой учени-либерали, като англичанина Халтън, американците Съмнър и Смол, австриецът Ратценхофер и, особено, немският социал-либерал Ойген Дюринг, автор на книгата “Еврейският въпрос, като въпрос за расовия характер и вредното му влияние върху съществуването на народите, нравите и културата”. Именно Дюринг, който в никакъв случай не бихме могли да наречем “националист”, е истинският основоположник на яростния антисемитизъм, изповядван по-късно и от нацистите. Да не забравяме също, че расизмът забележимо присъства в цялата западна обществена мисъл от ХVІІІ век насам и преди всичко в британската и холандска философски школи, отличаващи се с твърдата си привързаност към либерализма. След големите либерални философи, изповядващи откровено расистки идеи, можем да причислим и известния английски учен Хюм, и Хърбърт Спенсър и много други. Всъщност, расистите-либерали са легион, за разлика от расистите-националисти, които са единици. Което кара мнозина да се замислят сериозно върху въпроса за наличието на

Иманентна връзка между расизма и либерализма

Защото едва ли е случайно, че още преди сто и петдесет години редица учени и политици-либерали разглеждат крайните форми на неравенство като фактор, “препятстващ разлагането на демокрацията” и едва ли не като необходимо условие за нейния разцвет.

Впрочем, собствената ни практика от годините на прехода, потвърждава горната теза. Нека си припомним, откъде тръгнаха онези, които днес г-н Леви критикува заради изповядвания от тях антисемитизъм – т.е. хора като Румен Воденичаров или Волен Сидеров. В началото на 90-те и двамата се изявяваха като крайни либерали (и яростни врагове на национализма), като единият бе програмен директор на Фондация “Отворено общество” (известен бастион на либерализма), а другият главен редактор на в-к “Демокрация” – орган на формиращата се у нас либерална десница. Днес и двамата успешно са се трансформирали в не по-малко яростни православни фундаменталисти и изобличители на “ционисткия заговор” срещу България. От друга страна, четейки материала на Лютви Местан в “Новия национализъм”, човек остава с впечатлението, че мерките, които авторът (представящ се за “истински либерал”) предлага за репресирането на хора като Сидеров или Воденичаров, не се отличават особено от тези, които самите Сидеров и Воденичаров биха желали да се приложат спрямо хора като Местан. Т.е., видно е, че разстоянието между “либералната демокрация” и диктатурата (включително “либералната”) едва ли е чак толкова голямо.

Далеч по-важен обаче е въпросът за причините, породили грозния феномен на т.нар. “обслужващ” псевдонационализъм, както и, доколко реализуем у нас е

Проектът “българска крайна десница”

Според авторите на сборника “Новият национализъм”, най-сериозната измежду тях е липсата на силни и стабилни граждански структури в България. Т.е., нашата държава и общество все още не са достатъчно “либерални” и поради това се налагало проблемът с възпирането на “крайния национализъм” да се реши с нетрадиционни (разбирай, откровено репресивни) средства. Истината обаче е друга. Ако трябва да търсим фундаменталната причина за ерозията на демократичните ценности в съзнанието на българина, то тя са корени най-вече в тоталния провал на ляво-либералния модел на прехода у нас, т.е. в краха на идеите, изповядвани от авторите на “Новия национализъм”. Очевидно сега, чувствайки безсилието си, идеолозите на същия този катастрофирал модел отчаяно призовават към репресии срещу “демоните”, породени от самите тях. Търсейки, междувременно, убежище тъкмо в национализма, който доскоро се опитваха да превърнат в мръсна дума или просто да “погребат”.

Всъщност и т.нар.“ляв национализъм”, усилено експлоатиран през 90-те години чак до окончателната му маргинализация, и сегашните претенденти за славата на “български Льо Пен” нито имат нещо общо с истинския патриотизъм, нито пък някога са разполагали с реална политическа алтернатива на сбъркания модел на “прехода”. Защото не могат да се квалифицират като националисти хора, страдащи от носталгия по “славните времена” на Тато и твърдящи, че покойният Милко Балев бил “образец за истински българин”. Хора, които навремето публикуваха на цели страници в мизерните си печатни издания речите на Милошевич, където Слобо откровено се гавреше с “глупавите българи”. Или пък формиращи “патриотични” фронтове с единствената цел да изпросят поредната сума от някое чуждо посолство.

Днес, същият тип пишман-патриоти бълнуват за създаването на “крайнодясна” и “ултранационалистична” политическа формация. Чиито реални шансове за “пробив” в политическото ни пространство всъщност не са чак толкова големи, въпреки мизерията и сринатото доверие на българина в политическата му класа. Във всеки случай, твърдението на г-н Леви, че 25% от сънародниците ни биха подкрепили подобна партия не издържа сериозна критика. Което, разбира се, не означава, че явлението следва да бъде подценявано. Проблемът обаче е другаде. Псевдонационалистичните изблици в крайнолевия и крайнодесния ъгъл на политическата ни сцена никога не са били спонтанно явление. Те винаги са били (така е и сега) дирижирани и контролирани, обслужвайки съвсем конкретни интереси. Като основната цел е тоталната дискредитация на възможните

Алтернативи на досегашния “ляво-либерален” български модел

и съхраняването му, колкото е възможно по-дълго. За либералния ни “елит” няма по-удобен, предсказуем и лесен противник от екстремистите-псевдонационалисти, упорито търсещи “врага” най-вече в средите на българските турци, евреи или цигани, или пък в Америка и “световното масонство”. Затова, в кризисни моменти (като сегашния), тези маргинални кръгове за пореден път се “подхранват” финансово и дори интелектуално като съзнателно им се предоставя поле за изява и се раздува максимално опасността, която представляват. Така родните ляво-либерални формации получават блестящата възможност да се (пре)утвърдят в съзнанието на обществеността и (което никак не е без значение) пред света като единствените защитници на демократичните ценности и преграда пред надигащия се “фашизъм и ултранационализъм” у нас.

Истината е, че те просто не могат да бъдат преграда на нещо, което сами са породили. А голямата опасност е, че в един момент действително могат да изтърват от контрол “демоните”, създадени от самите тях. Всъщност, реална бариера пред развихрянето на последните могат да бъдат единствено автентичните носители на националната идея, т.е. консервативни десни политически формации, изповядващи идеалите на националната (а не либералната) демокрация. Като ВМРО например, но не само тя.

Така че, колкото и разбираеми да са опасенията на родните либерали, те очевидно не търсят причините за тревожните тенденции в обществото ни там, където реално се намират. Иначе би трябвало да знаят, че немалко от определяните от тях като “отявлени антисемити” маргинални фигури, се изявяват и като активни членове на различни “антифашистки” и дори “правозащитни” организиции. Странно нали? Макар че какво странно има, след като и Ахмед Доган вече се самоопределя като “български националист”!




ThePatriot

Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.