|
Реч на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган на кръглата маса за българския етнически модел, организирана от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски"
26 януари 2005 г.
/със съкращения/
Български етнически модел в буквалния смисъл на думата още няма.
Български в какъв смисъл?
В синонимен смисъл под "български етнически модел" знаем, че това бе, първо, мирен преход, но как се постигна, това е вече отделна тема.
Етнически модел ли е, или политически модел за решаване на етнически проблеми? Според мен във всички случаи това е политически модел. А дали е модел?
Мисля, че такъв политически модел от гледна точка на балканските реалности нямаше. Това е българска иновация.
Твърде много оправдаваме нещата с традицията.
Твърде свободно пространство е историята от гледна точка на правенето на политика.
Съобразно целите, които аз или всяка партия си поставя, подбирам съответни елементи от историята (тя затова е за всички), и за позитивна, и за конструктивна, и за деструктивна дейност.
В края на 80-те, началото на 90-те години България бе най-уязвима от гледна точка на териториалната си цялост и вътрешнополитически. Който подценява този въпрос, изобщо не е в час.
Да се обяснява всичко с теорията за елитите, в случая е невъзможно.
Има ли социологически изследвания, че тези, които са се противопоставяли на компартията във връзка с Възродителния процес, представляват българският елит? Няма такова нещо!
От 200-те души, с които бях по затворите, и още 500-600, които бяха по Белене, на пръсти се брояха хората,
които имат висше образование.
Да се идеализира традицията, е много опасно.
Аз винаги съм знаел (естествено не говоря така пред медиите) - голяма идеализация е да се твърди, че българинът е толерантен. Особено в последните 100 г.
Пример - в Родопите от 1912-13 г. до 1972 г. 6 пъти се сменят имената на помашката общност. Ту славянски, ту ислямски.
Това толерантност ли е?
Комшулука го имаме, но и тук има парадокс.
В личностен, индивидуален план, като съседи, има доверие. Но постави ли се въпросът по-глобално от гледна точка на взаимоотношенията между колективни субекти, като общности, става нещо друго.
Малцинството е доста по-отворено към мнозинството, отколкото мнозинството към малцинството.
И по отношение на браковете, и по отношение на това, да речем, как си мисиите, в началото на 90-те години ние да направим парламентарна група с най-малко 4-ма българи.
Как е възможно според вас, когато котелът ври?
Социолозите и политолозите още не са осмислили значимостта на тези понятия -идентичност и интеграция. На политика това му дава няколко предимства. Първо, за разлика от колективните права на малцинствата взаимоотношения на понятията етнорелигиозна идентичност и интеграция в гражданското общество веднага ти дава понятието за за значимия друг. Това е технологията за интеграция на малцинствата в гражданското общество.
Какво значи социално-икономическа интеграция?
За един политик това е празно понятие. Естествено - конкретни проекти, демонстрационни, но не става точно така.
Един политик, когато говори, трябва да знае как управленски да овладее нещата, защото езикът е предател, знаете.
Ако всяка наша теза, когато не е формулирана добре, и я превръщаме в действие, настават големи катаклизми.
Дали това е модел? Ами дайте модела на политиците. А вие ходите след събитията. Дайте ни модел, с който да изпреварим събитията.!
Не сте го дали, а цитирате Лилов,
който хабер си нямаше от тези понятия.
Другата важна теза според мен е: да не допускаме насилието при решаването на всяка проблемна ситуация, второто нещо е да използваме механизмите на толерантността доколкото това е възможно.
Толерантността не е универсално понятие. Дори Европа става Европа с утвърждаването на нормите на толерантност като норма на отношенията между общностите.
Много кръв е дала Европа за това откритие. Нарочно съм правил справки във всички европейски езици какво е значението и смисълът на "толерантност". И преди, и след създаването на национална държава.
И в последните 100-тина години. И когато излиза Хартата за правата на човека в последните в последните 60 г.
Под толерантност се разбира търпимост, но поносимостта е винаги от - до.
Ние имаме нужда от ясна дефиниция за правене на политика, която няма да води до насилие.
Въпрос на усет е да намериш мярата, дадения момент за конкретното историческо понятие български етнически модел, така че да трансформирам еднаситуация в друга. Да я преформулираш, да я преобразиш на по-безопасно равнище. И това е всъщност изкуството на правенето на политика. Затова нямаше катаклизми. Не е късмет.
Ако с късмет правехте история, аман ви е системата.
Мисля, че това е находка и трябва да се развие - да преобразиш негативна ситуация и като нагласа, и като негативна енергия – в позитивна.
Направете опита да го направите в семействата си и ще видите, че ни как не е толкова лесно.
Това е една от най-големите трансформации, които направихме - трансформирахме негативната, дори деструктивна ситуация.
Не си правете илюзии, тогава имаше страшно разрушително измерение на енергията, особено след майските събития от 1989 г. Над 350 хил. души напуснаха страната и тук да обясняваме нещата с миролюбивостта... Това, което постигнахме бе, че преобразувахме негативната, етнорелигиозна енергия в позитивна политическа енергия. Основният инструмент за нас бяха правата на човека.
В контекста на евроинтеграционните процеси България и съответните политически сили имаме нужда от преосмислен патриотизъм.
Модерен патриотизъм, което в някои случаи наричам умерен национализъм.
Ще има криза на толерантността.
Всяка страна има различно отношение, няма универсално пространство, Това е границага на европейската толерантност – дотолкова, доколкото не им пречим.
Ние имаме нужда да се правят дисекции иа ситуациите - и във връзка с миналото, и на настоящето, и на близкото бъдеще. Политиците имат нужда от контрапункт. И не мислете (към социолозите и политолозите - бел. ред.), че като напишете една статия, целият политически елит сяда на масата и само с това се занимава. Трябва да се работи да се опакова вашият интелектуален продукт по подходящ начин.
|
Ето и реч на Доган за българския"етномодел" [re: kyмaнич]
