|
Наследници на Чингиз хан смениха Алтай с Балкана
СНИМКИ: Екатерина Терзиева
Шестима монголци разпънаха юрти в полите на Стара планина
Екатерина Терзиева
Докато целокупният монголски народ месеци наред се готвеше да избере своя бивш комунистически министър-председател Намбарин Енкбая за президент, шестима монголци решиха да се върнат назад към природата и да пропътуват над шест хиляди километра, за да се заселят на една зелена манастирска поляна в полите на Стара планина край Сопот.
Че Монголия още живее под знака на своето комунистическо минало, избирайки за държавен глава бившия лидер на Монголската народно-революционна партия, показаха и шестимата побългарили се преселници. Макар че в момента монголският народ се изживява като строител на капитализма, новите сопотчани с дръпнати очи категорично отказват да си говорят с журналист, докато не им разреши "командирът". Командирът е руският бизнесмен, който държи лифта край Сопот. Той е наел поляната, която е собственост на местния манастир, и с подкрепата на монголския посланик е довел Мухтърч, Поларма, Тохтох, Ихтор и малката Судма в Балкана, за да развива нов вид екзотичен туризъм. "Командира" го няма, но идеята му става бързо ясна - монголците да поживеят половин година на поляната и след това
да станат атракцията за туристите в Сопот
Нещо повече, любителите на източните култури ще могат да наемат истинска юрта и срещу заплащане да живеят в нея колкото си пожелаят. Една от юртите - най-голямата, с цели осем стени, е обзаведена с изрисувани маси и столове в традиционен монголски стил. Това ще бъде ресторантът, където любопитните туристи ще могат да опитват ястия, приготвени в момента от Тохтох и Поларма. Докато Мухтърч ми показва екзотичното заведение за обществено хранене, Тохтох вари прясно мляко с чай на импровизиран котлон на входа на юртата. В краката й се върти 3-годишното монголско момиченце Судма, което е дошло тук заедно с по-голямата си сестра Поларма. Младата жена работи като шивачка в Монголия. Тя е майсторка на ръчно изработените монголски носии, които се правят по поръчка, и един такъв женски кафтан, наречен дол, струва 350 щатски долара в столицата Улан Батор. Ако се ушие с материали на клиента, цената пада на 150 долара. Монголските носии са невероятно пищни и много жени ги носят и в ежедневието. Те обикновено са изработени от ръчно тъкан атлаз в цветовете на небето, луната, слънцето, тревите и езерата. Синьото например според будизма, в който вярват една трета от монголците, символизира мразовитостта на небето горе и на водите долу, сребристото е цветът на луната и женското начало, златистите тъкани носят символиката на слънцето и божествената сила. Извезани са с
невероятно красиви цветя
и флорални мотиви. Шапките на жените са от черно копринено кадифе, задължително са украсени с перлени нанизи и малко приличат на папска тиара. Мъжете носят друг тип шапки - в жълто и червено. Докато червеното носи знака на мъжкото начало и огъня, шафраненожълтото е цветът на монашеските дрехи на будистите, които символизират отказа от живота. Най-отгоре на шапките на мъжете пък има специфично удължение, което напомня формите на будистките храмове и символизира световната ос. 45-годишният монголец Мухтърч, който е старши на групата, специално за снимките си слага и традиционни за наследниците на Чингиз хан ботуши - изработени на ръка от телешка кожа и извезани с коприна. Въобще типично за монголците е да правят всичко от естествени материали, и то на ръка. Юртите например се изграждат без нито един пирон. Там, където е необходимо да се свържат елементи, се използват връвчици от прясна козя кожа. Платнището, което покрива юртата отгоре и отстрани, е изработено от сплъстена камилска вълна. То е стегнато с въжета, изплетени от конски косми, които през зимата от студа се стягат още повече, а през лятото слънцето ги разхлабва. Най-отгоре, на покрива на юртата, има отвор, покрит също с камилско платнище. Когато то се отметне, за секунди
в юртата нахлува свеж въздух
и се завърта така, че все едно вътре има климатик. Една юрта се сглобява бързо, казват монголците. Ако се заемат повече хора, може да стане и за един час. Най-големите - осемстенните, могат да се издигнат за един ден. Те се правят от дървени конструкции, които също се сглобяват ръчно. За да бъде стабилна юртата, от купола на тавана се спуска изплетено от конски косми въже и то служи за отвес, който определя центъра на тежестта. Върху камилското покривало се слага друго платнище, което пази юртата от дъждовете. На входа се поставят врати, изрисувани на ръка с флорални и геометрични елементи. Всичко това ми обяснява Мухтърч. Той е дошъл в България от северната част на Монголия заедно със съпругата си Тохтох. Двамата са строители и живеят като номади - днес тук, утре там. Впрочем нещо типично за монголския бит и култура. В Монголия огромна част от близо 3-милионното население обикаля гигантската територия от 1 565 000 км и се занимава със скотовъдство, като се заселва за по няколко месеца в различни райони. Отглеждат се овце (около 15 млн. глави), кози (4.6 млн.), едър рогат добитък (2.1 млн.), коне (2.2 млн.), камили (0.6 млн.), якове, елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи. Отглеждането на животни е основният поминък в страната на Чингиз хан и до ден-днешен. С потомците на легендарния пълководец, дошли да търсят късмета си край Сопот, се разбирам благодарение на
16-годишния Ихтор, който превежда от руски
Той е израсъл в, по нашенски казано, "номенклатурно" семейство - "мама и папа работают там на Монголии как директоры". Ихтор никога през живота си не е напускал столицата Улан Батор. Майка му е собственичка на хотел в Монголия, баща му е строителен инженер, а самият монголски тийнейджър от догодина ще учи дипломация в София. Въпреки това се оказва, че нашите монголци не знаят почти нищо за България. Само казват "ну, хорошо здесь". Много се радват на вековните гори, надвиснали над юртите им. При нас няма много дървета, живеем в степите. Тайгата е далеч, обяснява Ихтор. Неизменно става дума и за Чингиз хан. След III в. пр. Хр., когато последователно възникват и се сменят държавни образувания на хуни, сяннби, жужани, тюрки, уйгури и кидани, а през XI век се формират отделни монголски княжества, Чингиз хан обединява монголите през 1206 г. За моите нови приятели Чингиз хан е "национальный герой", "мировой, мудрий человек" и "все людьи любят его".
Тохтох благосклонно ме черпи с
монголски мекици, наричани кошур,
които са досущ като нашите, само че по-сладки. Това е едно от малкото постни ястия за монголците, които обичайно се изхранват с месо и без него на трапезата не сядат. Предимно се консумира овче и телешко. Дори и томбоза - нещо като пирожки, се приготвя с пълнеж от месо. Любимата им напитка е кумис.
Въпреки че през миналата година монголската икономика отбеляза ръст от 10% независимо от изобилието на полезни изкопаеми, повече от една трета от жителите на страната живеят в бедност. Средната заплата там е 50 щатски долара, един хляб струва 250 тугрици. Един долар е 1100 монголски тугрици. През 2001 г. нашият парламент ратифицира договор между правителствата на България и Монголия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Може пък екзотичният стан на манастирската поляна край Сопот да запали туристите по монголските дестинации.
|
Най-сетне си имаме и истински монголци!
