|
България търси мястото си на пазара на ЕС
29 април 2005 | 11:59
АФП
България, която трябва да се присъедини към ЕС през 2007 г., се сочи като бъдещата най-бедна страна-членка на ЕС заедно с Румъния. Това предизвиква сериозни опасения за оцеляването на редица български предприятия, но наред с това надеждите за “измъкване” от затрудненото положение се възлагат на туризма и селскостопанската продукция.
Вярно е, страната отбеляза 5,6% икономически растеж през 2004 г., но брутният й вътрешен продукт на глава от населението остава един от най-ниските в Европа (2 497 евро), а в същото време бившата комунистическа държава се стреми да модернизира икономиката си.
В този контекст присъединяването на България към ЕС, подписано в Люксембург, рискува да придобие опустошителни ефекти за някои малки и средни предприятия, отбелязват експерти.
Едва 7,2% от предприятията в България към днешна дата заявяват готовност да се изправят лице в лице срещу конкуренцията и нормите на общността, докато по-малко от една трета разчитат, че ще достигнат необходимото ниво до 1 януари 2007 г. - предвидената дата за присъединяване на България и Румъния към ЕС, сочи скорошно проучване на института MBMD.
“Редица фирми няма да успеят да се адаптират към европейските изисквания: едва 10-15% от малките и средните предприятия в момента са способни да оцелеят”, коментира пред АФП Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според заместника му Дикран Табеян, половината от малките и средните предприятия в България са застрашени от фалит.
Индустрията не е пестелива. До 16 милиарда евро ще са необходими за приравняване към общоевропейските норми на металургичните, минните и химическите предприятия в периода 2011-2015 г., признава Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара.
И все пак България би могла да намери мястото си в Европа благодарение на селскостопанската си продукция и туризма, твърдят анализатори.
Ако до момента едва 40% от предприятията в месната промишленост, 10% от предприятията в млечната промишленост и 4% от предприятията в консервната промишленост имат сертификат на ЕС, “секторът разполага с голям потенциал благодарение на качеството на продуктите и конкурентните цени”, смята Данев.
Очакванията са присъединяването към ЕС да доведе до подобрения и в областта на туризма, който значително се разраства, а черноморските курорти привличат все повече германски и британски туристи.
Според данни на Министерство на културата и туризма, броят на чуждестранните туристи в България се е увеличил с 13,6% през 2004 г. в сравнение с 2003 г. Намеренията на София са за развитие и на зимните курорти, и културния туризъм.
От друга гледна точка, България би могла да извлече полза и от геостратегическото си положение между Европа и Азия чрез развитие на транспортната мрежа.
Страната би могла да разчита и на текстилната си промишленост, която представлява близо ¼ от българския експорт, отбелязва вестник “Дневник”, като се имат предвид с 16 пъти по-ниските заплати в България в сравнение с Германия за сметка на едва 3 пъти по-ниските цени.
България извлича полза и от сключените през втората половина на 90-те години споразумения с ЕС и Международния валутен фонд, водещи до съществени макроикономическите подобрения, според Министерството на икономиката.
През 2004 г. инфлацията е сведена до 4%, промишлената продукция се е увеличила с 21,5%, а чуждестранните инвестиции са достигнали 2 милиарда евро, според министъра на икономиката Милко Ковачев
Въпреки това дефицитът по текущите сметки представлява 7,5% от БВП поради сериозния търговски дефицит, особено с ЕС, отбелязва МВФ. Този дефицит е подхранван от сериозното нарастване на вноса на стоки, най-вече автомобили, което пък изглежда показателно, че жизненият стандарт на българите съвсем не е толкова нисък, както сочат официалните статистики.
“Това означава, че България страда от една от “най-сивите” икономики в Европа”, алармира политологът Кольо Колев. Редактирано от »№*ы{ђ}lЏ3©®™ на 03.05.05 17:00.
|
България търси мястото си на пазара на ЕС
