Инфо за храма / Политика, Свят / Македония

Да, тази теория вече я рзгледахме, дори цакичь мисля каза, че най-вероятно надписът отдолу е сложен нарочно, за да могат да оправдаят българските знамена.
Аз обаче ще питам друго, слагат ли се двайсетина руски знамена заради някакъв митрополит?? Едно добре, както е примерът с британското знаме, което се вее най-високо, но толкова много?? А да няма ни едно като символ на народната принадлежност на църквата?

Ето малко информация за храма от "Историята на българската емиграция в Северна Америка"

За да не изостанат от сънародниците си в САЩ, македоно-български емигранти от Торонто, Канада, чийто общ брой надвишава 1000, се събират в т.нар. „Неволска" къща на Истърн авеню и Фронт стрийт, за да обмислят създаването на своя църковна общност. Решено е да се привлече за делото познатият им вече Теофилакт. Той с радост приема поканата. В началото на август 1910 г. е свикано историческо събрание във фурната на Симо Велянов и Дим. Стоянов, на което главен докладчик е йеромонахът. Теофилакт подчертава важността в Торонто също да отвори двери наш православен храм. Тогава съблазните от страна на сръбски, гръцки свещеници и протестантски мисионери, откъсващи наши хора от истинската им вяра, ще останат безрезултатни. Изтъква се необходимостта въпросът да бъде решен от по-разширен кръг от хора. За целта са разпратени покани до повечето наши емигранти с молба да вземат участие в създаването на църковна община. Така на 21 август 1910 г. залата „Лейбър Темпъл" се изпълва от над 200 души. Теофилакт отново произнася пламенна реч, с която окончателно спечелва уважението и подкрепата на вярващите от Торонто, които със затаен дъх попиват всяка негова дума. Решено е да се започне кампания за събиране на необходимите средства. В нея с особен ентусиазъм участва дошлият през 1902 г. Дим. Хаджиперов, който след време ще бъде избран за почетен председател на църковното настоятелство. Поставя се началото на Македоно-българската източноправославна църковна община „Св. Св. Кирил и Методи" в гр. Торонто, Канада.
Направените дарения се отчитат стриктно. 42-ма габрешани даряват 227 долара, 45-ма от с. Смърдеш - 203, а 32-ма от Ощина се „отсрамват" със 145 долара. Най-активни се оказват емигрантите от Костурско, дарили 1249 долара. Следват ги тези от Леринско — 1075,50 долара, и Кайлярско - 158. Със събраната сума на 24 ноември 1910 г. е закупено здание на ъгъла „Тринити стрийт" - „Истърн авеню". Истинската му цена е 5000 долара, като още 2000 са разходвани за ремонта и приспособяването му за духовни нужди. Нови 7000 долара отиват за необходимото обзавеждане, икони, утвар. За четири години и четири месеца задълженията са изплатени. Долният етаж става храм, а горният се използва за събрания и училищни занятия.
На заседание от януари 1911 г. временното управително тяло единодушно решава да бъде поканен като пръв уредник Теофилакт. Новата черква е осветена на патронния й празник — 24 май 1911 г. Тогава руският митрополит в Ню Йорк, императорският пратеник Платон, заедно с Теофилакт и други духовници извършват тържествена служба пред огромно мнозинство от цяла Канада, дори от САЩ, изпълнило и църковния двор. Две години по-късно е закупена съседна къща, в която са поместени канцелариите на Епархията. Разширен е и теренът наоколо.
Според македонските историци това си била изцяло тяхна черква — от самото й възникване. Но било невъзможно регистрирането й като такава, понеже в тяхната татковина нямало призната подобна автокефална църква. Тогавашните емигранти потърсили помощта и юрисдикцията на Българската екзархия като най-близка, смятайки че става дума за обикновена формалност. Но тя продължила да налага „идеjата дека Македонците са Бугари, она иста политика, што долго години jа граделе во нашата земjа". Използват в този смисъл свидетелство на „познатит македонски сонародник" Пандо, споделил на смъртното си легло със своя внук, че храмът „Св. св. Кирил и Методи" бил построен за македонците. „Но што стана? Бевме измамени! Не само што нашата црква бе прекрстена во бугарска, току и ние бевме третирани като бугари".
Любопитно твърдение! В онези години никой не би могъл дори да си представи появата на географското чудо „Македонска република", където и до днес нямат собствена автокефална църква. Абсурдна е и представата за „подобаващ" й, изкуствено създаден език. В същото време уредник на храма, по настойчивите молби на миряните, а не по хрумване на Екзархията, става българинът Теофилакт, имащ несъмнени пионерски заслуги в организирането на духовния живот на първите емигранти. Въпреки това торонтската черква „Св. св. Кирил и Методи" била „македонска"! А кой е насилвал вярващите от нейната общност да пращат децата си в откритото към нея през 1914 г. Първо българско школо в Торонто, където се учат на четмо и писмо от бившия учител в Македония Кузо Темелков?
Самата черква била неголяма. В нея след Теофилакт служили последователно свещениците Д. Наков, В. Караджов, Сотир Николов, а от 1930 г. Ламбо п. Илиев. На 30 януари 1938 г. я оглавява свещеник Васил Михайлов, възпитаник на Софийската духовна академия и Богословския факултет на Софийския университет. (Баща му, председателят на Македонския национален комитет в България, Димитър Михайлов, става поредната жертва на братоубийствените междуособици в Организацията).

Друга снимка на църквата