Наистина би била много точна стъпка затварянето на РМ към Косово. Съмнява ме обаче доколко това би могло да стане факт, впредвид зависимостта на цървенковските от коалиционните им партньори. През 2001 те се проявиха като истински цървенковски маймуни, които традиционно проиграват националните интереси за сметка на собствените си партийни стремежи за докопване до власт. По специално отхвърлиха възможността за създаване македонски блок с ДПМНЕ за отпор на албанската инвазия и предпочетоха да насочат страната към Охридската капитулация и съответно коалиция с терористите на Ахмети. В момента скопските управници едва ли са в състояние да предприемат подобна външнополитическа стъпка като затваряне към Косово без одобрение на коалиционните си партньори. А пък знае се че въпросните партньори, както и целият албански блок в РМ драпа за възможно най голямо отваряне към Прищина. Да не говорим че РМ също като Косово макар и неформално, но фактически е в положение на протекторат на Великите сили след Охридската капитулация, а това предполага ограничен суверенитет. Все пак ако цървенковските са решили да вървят към конфронтация с албанските домогвания, това е добре. Албанците започнаха война през 2001 и не виждам причини тя да не продължи. Щом албанците решиха че проблеми се разчистват с оръжие, би било редно да получат война до край. Освен ако не дойдат до разбиране че и те трябва да се съобразяват с неалбанското население, живеещо около тях, което е в сферата на фантастиката.
По отношение определени решения в Хага, просто няма какво друго да се коментира освен че беше голяма глупост от страна на правителството на ДПМНЕ изобщо да допуска превръщането на вътрешният конфликт с терористите на Ахмети във въпрос нуждаещ се от международен арбитраж. Резултатите от подобна загуба на инициатива и оставяне нещата в ръцете на чужденци при решаване на вътрешни конфликти са лесно предвидими и стои смешно ако някой се прави на учуден след 4 години. Друг е въпросът че ДПМНЕ едва ли разполагаше с някакъв шанс за силна политика при положение че имаше от една страна коалиционен партньор първо симпатизиращ, а малко по късно открито подкрепящ албанската инвазия в лицето на хората на Джафери. И от друга страна цървенковската партия като другият голям политически играч в македонисткото политическо пространство. А за цървенковските както казах по важно беше да свалят ДПМНЕ от власт и да се наместят на тяхно място отколкото да се води войната с терористите. Което още веднъж дефинира цървенковските партии както в България, така и в РМ като предателски.
И третият момент в статията е за културните центрове в Скопие и София, като се отбелязва някакъв проблем с някаква си върховистичка пропаганда, която трябвало да се пресече. Тоя македонистки поглед върху нещата е другият голям проблем за РМ, който и тежи като воденичен камък. Македонистката митология и опитите да бъдат наложени въпросните македонистки митологеми на съседните страни като единствената и абсолютна истина блокира създаването на напълно коректни, нормални отношения с някои съседи и преди всичко с България и Гърция. Македонистката идеология просто зорлем създава едни напълно изкуствени проблеми в отношенията със София и Атина (не че няма повод за конфронтация с Атина, но не и по точно тия измислени въпроси по които се водят гръцко-македонистките спорове) и съответно РМ не е в състояние да си застане стабилно на мястото като международнопризнат субект, който сам да си вземе страната в ръце и да си решава вътрешните въпроси. А не да се оказва в ролята на фактически международен протекторат, докъдето беше докарана РМ от върлуващият в страната македонизъм. Но това е нещо, което авторът на статията и македонистите на неговият акъл няма да разберат или поне ще се направят че не разбират.

Говорилня за Македония и Западните покрайнини!

ThePatriot