|
СЪСЕДИ / Понеделник, 28 Март 2005 / © Стандарт /
Българщината край Вардар оцеля въпрeки репресиите
Бъдещият елит на Македония учи у вас
Бизнесът ви не е достачно активен у нас, твърди Любен Сотиров
Любен Сотиров е роден през 1943 г. в Прилеп. Баща му е военен разузнавач и е загинал при изпълнение на служебна акция срещу Титовите партизани месец преди раждането на Любен. Любен Сотиров е работил като мениджър в търговията. Живее в Скопие. През 2002 г. заедно с други македонски българи формира "Сдружение на българите в Македония" - първата организация на българи в Македония, която поставя думата "българско" в името си. Два пъти е избиран за президент на сдружението.
- Г-н Сотиров, в Македония има вече няколко организации на граждани, които се самоопределят като българи. Кое отличава вашето сдружение от другите?
- На самоорганизирането на българите в Македония влияят много фактори. Най-силни от тях са предварителните опасения, че властите ще преследват тези организации и членовете им заради националната им принадлежност или политически предпочитания.
Едни например не крият, че са свързани с ВМРО-ДМПИЕ, смятана погрешно за наследник на историческата българска организация ВМРО. Други като "РАДКО" дори в устава си не казват, че се чувстват българи, но заявяват, че ще работят за установяване на истината за произхода на македонските граждани от славянски произход. Какво ще го установяват?
Световната наука отдавна го е установила пък и дядовците и бащите им са живи, та ако някой не знае, може да ги пита. Ние решихме да не установяваме нищо, тъй като сме си просто българи, и решихме да се сдружим, за да работим за опазване и развитие на идентичността на тази част на българската нация, която живее в Македония. Не сме обвързани политически нито с партии в Македония, нито в България. Нашето сдружение има културно-просветен характер.
- Имахте ли проблеми с властите в Македония?
- Колкото и учудващо да звучи, те са по-малко, отколкото имат други организации на българи в Македония. Регистрацията ни в съда мина безпроблемно, дейността ни не среща особени спънки. Може би защото наистина се занимаваме само с културни и образователни въпроси и не се месим в политиката.
Е, на границата македонските митничари и полицаи ни проверяват малко по-внимателно след посещение в България, но това е нещо нормално. Все пак две поколения македонски граждани бяха възпитавани в ненавист към българския народ и това възпитание дава все още своите рецидиви.
- Колко са членовете на сдружението?
- Много са, но все пак ще запазя цифрата в тайна. Имаме структури в най-големите градове в Македония, като най-многолюдни са структурите в Скопие и Битоля - двата най-големи града в Македония, където живее близо половината от населението на Македония.
- Разкажете за дейността на Сдружението през изминалите три години.
- Сдружението разпространява българска литература между членовете си, организира чествания на традиционни български празници, екскурзии до културно-исторически паметници в България. Напоследък инициираме и помагаме за установяване на делови връзки между стопански субекти в Македония и България.
Аз определено смятам, че ако бизнесът в двете страни не установи дълбоки и трайни делови връзки, позициите на българщината в Македония няма да се разширят съществено. Българският бизнес ще става все по-силен и по-силен. И поради предстоящото влизане на страната в ЕС и защото България се стабилизира и стана приятно място за инвестиции.
Включително и за македонски граждани, които купуват или строят апартаменти и ресторанти в София, Пловдив, Варна, Бургас и хотели по морето и в планините. Българският бизнес обаче засега се въздържа от инвестиции в Македония, може би поради нестабилното политическо положение на държавата ни.
Така в приватизацията у нас участва само гръцкият капитал. Напоследък чувам, че мощната българска банка ДЗИ ще купува 2-3 банки и застрахователни дружества в Македония. Това е добро начало.
- Неотдавна заявихте в македонската преса, че 450 000 македонски граждани са искали чрез сдружението българско гражданство. От българското Министерство на правосъдието ви опровергаха, като казаха, че молбите са само 28 000. Къде е истината?
- Една от дейностите на сдружението наистина е да помага на желаещите българско гражданство да подготвят правилно многобройните нужни документи от българското законодателство.
Цифрата, която казах, бе преувеличена наистина с една нула от скопските медии. Но тя би могла да стане реалност и дори да бъде надхвърлена с други стотици хиляди, ако процедурата бъде опростена. Защо човек във вашата администрация, който предполага се знае добре историята на България, ще иска от родените в Битоля, Струмица или Охрид лица с имена, например Драган Петков или Петковски, документ за български произход?
Какъв друг освен български произход може да има това лице - албански, сръбски, гръцки? И това искане за отговор - по година и половина-две. Законът предвижда след три месеца да има отговор - положителен или отрицателен. Сега чувам, че се въвеждат още нови изисквания.
Стараем се да помагаме, доколкото можем, но става все по-трудно. И не мога да разбера защо. Болно ми е, но не мога да махна с ръка. А мога, ако мисля само за себе си, тъй като и аз, и цялото ми семейство сме отдавна български граждани.
- Хиляди македонски младежи желаят да учат в България и много от тях вече учат. Има ли сдружението пръст в този процес?
- По наши данни около 6000 младежи от Македония учат в момента в български висши учебни заведения, а други 5000 вече са ги завършили. Между тях е и дъщеря ми. На практика бъдещият интелектуален и технократичен елит на Македония се подготвя днес в България.
Затова помагаме всячески чрез нашите офиси в Скопие и Битоля на кандидат-студентите с информация за висшите учебни заведения в България, специалностите в тях, семестриалните такси, приемните изпити, възможностите за държавни стипендии, учебните програми.
Бих казал, че преобладаващата част от дейността ни е в тази посока Бъдещето е на младите. Омешат ли си капите младите хора от Македония с младите в България в най-хубавите години от живота - студентските - трудно след това някой може да ги настърви един срещу друг, както беше в моето следвоенно поколение.
- Реализират ли се добре завършилите в България?
- Някои много добре, други по-зле. Различно е. Имайте предвид, че Македония е в тежка икономическа криза и възможностите за реализация на младите хора поне засега не са много големи. Много млади от Македония затова остават в България. Женят се тук или, взели българско гражданство, започват работа в България. Но и в това няма нищо лошо - тези хора ще бъдат онези хиляди невидими мостове, които ще свързват хората в двете държави. Така, като е било до 1944 г.
- Смятате ли, че в този глобализиращ се свят българската нация има бъдеще?
- Ние, българите, сме народ с мисия на тази земя. И доказателството сме ние, българите, в Македония. Ние оцеляхме и се запазихме въпреки нечуваните в световната история репресии между 1918 и 1992 г. Защто дори в Османската империя на българите не бе забранено да бъдат българи. А в Югославия - и кралска, и Титова - да бъдеш българин по закон бе политическо престъпление. Но ние оцеляхме и ставаме все повече и повече.
Виржиния СТОЯНОВА
|
Бъдещият елит на Македония учи в България (Ново!)
