|
Всички права запазени Вестник Новинар © 2000-2005
Линдзи Моран - агентът на ЦРУ на Балканите / Шпионката се влюбвала два пъти у нас
Людмила Габровска
[ 2005-03-12 ]
Обучението в ЦРУ, намесата му за войната в Ирак, изпращането на мисии в Македония и работата като преподавателка в Американския колеж в София - всичко това Линдзи Моран описва в своята антобиография. Спомените й предизвикаха противоречиви отзиви в САЩ. Тиражът на книгата бързо бе изчерпан, а авторката се превърна в медийна звезда.
Славата обаче е нож с две остриета. Колегите й от ЦРУ отричат професионалните качества на Моран и се възмущават от комерсиалността, подтикнала я да открехне завесата над секретните мисии в организацията. Някои от тях дори стигат дотам да твърдят, че книгата на Моран е по-скоро художествено, отколкото документално четиво и затова не би трябвало да бъде възприемана насериозно. Така или иначе, "Сваляне на прикритието ми" е
едно от най-сензационните четива
през последните няколко месеца. Пред сп. "Панорама" Моран споделя, че шпионските мисии не са новост в живота й. "Всъщност жените още от малки носят този усет в себе си - обяснява тя. - Когато бях в началните класове на училището, аз се забавлявах, като следях съседите от отсрещния блок.
Познавах подробно техните навици и ги обсъждах с приятелката ми, която живееше два етажа по-надолу. За да разнообразим малко времето си обаче, измислихме таен код, чрез който да си говорим, за да не може никой да разбере за какво става дума. По-късно това се оказа една от главните задачи в ЦРУ - способността да оставаш незабележим в компанията на хора, които преди това внимателно си наблюдавал."
В гимназията Линдзи затвърждава проницателността, макар ползата от това да не надхвърля тийнейджърските й вълнения: "Веднага се ориентирах
коя съученичка има по-привлекателен брат
и не се успокоявах, докато не намерех начин уж случайно да се "блъсна" в него." Моран обаче е категорична, че този маниер на поведение е полезен и по-късно, когато човек е пораснал достатъчно, за да има и други отговорности.
"За един агент няма нищо по-важно от това да бъде хамелеон, да променя настроенията и маниерите си в зависимост от манталитета на въпросния човек срещу него. По този начин може по-бързо да се открие слабото му място." Аналитичните разсъждения помагат на Линдзи не само на теория. Тя успява да завърши Харвардския университет през 1991 г. и три години по-късно
подава молба за работа в България
Назначават я за преподавателка по английска и американска литература в Американския колеж в София. Тук тя престоява две години. Обстановката в България й харесва, въпреки че всекидневието е напрегнато. Затова Моран идва тук за втори път през 1997-1998 г. като стипендиант на правителствената програма "Фулбрайт".
След връщането си в Америка тя влиза в базата за тренинг на нови агенти към ЦРУ. Три години се обучава как да оцелява в екстремни условия, да борави с различни оръжия, да скача с парашут и да обезвредява експлозиви. Не по-малко внимание отделя и на методите, с които се вербуват нови агенти. През 2001 г. Линдзи е изпратена на първата си дипломатическа мисия в Скопие. За да маскира истинската си дейност, тя се представя като сътрудник в американска фирма. Всяка събота и неделя пътува до България. Но не само шкембе-чорбата и лютивите чушки, към които е пристрастена, я карат да идва толкова често в София. Линдзи чистосърдечно разказва
за любовните си увлечения
Първия си български приятел, представен в книгата с фалшивото име Сашо, тя изоставя още преди да отиде в Скопие. Проблемите възникват заради сложните процедури, необходими, за да получи приятелят й разрешение от ЦРУ да остане в САЩ.
Моран е отвратена от остарелия и дискриминиращ начин, с който организацията се отнася към чужденците от бившия Източен блок. Тя твърди, че за някои хора все още са актуални методите от времето на студената война, когато хората от социалистическите страни са били лошите, а американците - добрите.
Именно тези критики я правят нежелана за управлението на ЦРУ, което през януари заяви, че авторката повече няма да намери място в него. Но не само политическите тънкости подкопават личния живот на Моран. В началото на кариерата си в ЦРУ тя се опасява, че един евентуален брак с чужденец би оказал негативен ефект върху службата й: "Това би било истинско професионално убийство. Аз исках да видя ЦРУ отвътре, да мина през всички етапи и да завърша обучението си." Линдзи така и не казва на Сашо с какво точно се занимава и напрежението от двойствения живот подкопава любовта им. Двамата се разделят, но това не прекъсва връзката й с България.
Следващият й приятел отново е българин
при когото тя често гостува тайно, без да иска разрешение от ЦРУ. Когато това става ясно след излизането на книгата, авантюрите й предизвикват нови гневни реакции от страна на ЦРУ. Според законите подобни писания накърнявали престижа на организацията и затова било немислимо тяхното публикуване.
Като истински агент обаче Линдзи Моран подсигурила спокойствието си. Преди да бъде дадена за печат, автобиографията й е била прочетена от специален отдел в ЦРУ, без чието разрешение никой агент не би могъл да разкрива спомените си. Творбата й е одобрена с незначителни корекции и затова протестите от други агенти ни най-малко не я безпокоят.
Днес Линдзи Моран знае, че никога не би могла да се завърне в редовете на ЦРУ. Най-големият й "недъг" според нейните противници е твърдението, че ЦРУ е фалшифицирало данните за Ирак, за да даде нужното основание на Буш за обявяване война на Саддам Хюсеин. В момента обаче всичко това е на заден план. Съвсем наскоро бившата шпионка роди момченце и майчинството е новото амплоа, на което смята да се посвети през следващите години.
********
Интересно дали двамата й български приятели (дечковци) не са били и те шпиони. Български. Шпионски романс!
|
Американската шпионка у Македония работила в София
