|
|
| Тема |
 " Dokazi " ; " Spor " |
|
| Автор |
Dunek.mkd (новак) |
|
| Публикувано | 09.03.05 01:15 |
|
|
|
Началото поставя Гаврил Кръстевич през 1871 г. с книгата си "История блъгарска", която пък не е никакво начало, а ехо на затихващия спор около това "татари" ли са българите или "славяни", спор, воден между руски и чешки слависти през първата половина на ХIХ век. Следва гневният отговор на Марин Дринов с показателното заглавие "Хуни ли сме?"........
1. ) Koj " dokazi " gi prilozile Rusite koga dokazuvale deka Bugarite se sloveni ?
2. ) Dali ima " dokazi " deka se "TATARIZIRANI",........ Bugarite od Volga od strana na Rusite ?
Pomosh :
"спор около това "татари" ли са българите или "славяни", ..........първата половина на ХIХ век."
Vtora polovina na 19 vek :
".......Още като студент Кръстевич се рови в парижките библиотеки и усърдно събира материали за историята на нашето минало. В Цариград той се залавя да обработи тия материали и печати в "Бълг. книжици" своето "Кратко изследование на българскити древност". Но това е само нещо като увод в капиталния му труд от 1871 г. "История блъгарска под имя Унов, том пьрви, содержающая особенно Историата на уннити които във вишереченото Изследование доста доказахми че са българи". Излязъл из невярното положение, че днешните българи са преки потомци на едновремешните хуни, авторът основателно захваща нашата история с произхода, бита и деянията на великия хунски народ, като се сили да докаже, че те не са били нито монголи или татари, нито фини или чуди, а "чисти славени, които говорили и тогаз както и днес язик чисто Славенски". Наистина Кръстевич си служи с чисто научен метод да докаже еднаквостта на туранци и славяни и навсякъде подкрепя своята теория с надлежните исторически извори, но ги схваща и тълкува по своему, поради което и заключенията му съвсем не са научни.
Проф. М. Дринов, който две години преди Кръстевич току-що беше разрешил препирнята за етнографската принадлежност на днешните българи със своя "Поглед връх произхождението на блъгарски народ" (Виена, 1869) остро, но научно разкритикувал и оборил теорията на Кръстевич (браилското "Периодическо списание", кн. 5-6). ..."
Slavejkov 1871 god "............................"
| |
| |
| 
|
|
