Тема 3 СОБИРОТ ЗА МИСИРКОВ Бисери и проблясъци
Автор Чaвдap Mapинoв (Нерегистриран)
Публикувано 01.12.03 16:39

Ето още впечатления от въпросната конференция.

27.11.2003

В присъствието на предишния председател Глигоров и на сръбско-
черногорския посланик, претседателот Тра+ковски произнесе една
силно хвалебствена за Мисирков реч, след която Блаже Ристовски
(негов политически противник) многозначително му благодари за
?ово+ навистина содржателен говор¦.

За приветствие думата взе Венко Андоновски, декан на Филолошкиот
факултет, който свърза Мисирков с ?Фердинанд де СосИр¦, заявявайки
че Мисирков бил последовател на ?атомистичката лингвистика¦, след
което се впусна в идиотски метафори и въпроси като ?Има ли атомот
свое минато, сво+а мемори+а (?!?!)?¦

Есеистът Георги Старделов нарече Мисирков ?Ангелус новус¦, който
носел вместо манлихерка v книга. Въобще, по мое мнение, колкото
и трагични да бяха историчарите, далеч не можеха да се сравняват
с тъпотата, която лъхаше от македонските литератори. Историчарите
не са много преокупирани с концептуалната си рамка и затова не
се впускат в някакви модерни терминологии и концепти, на които
не знаят значението и употребата. Обратно, македонските литератори
и филолози демонстрираха едно съвсем ниско интелектуално ниво,
разтягайки някакви малоумни метафори и фешън-западняшки
лафове (?идентитети¦, ?мемории¦ и пр.), с които хич не бяха наясно и
употребяваха едно към гьотере, така както им ?изгледа¦.

Ристовски произнесе воведен говор ?100 години ?За македонцките
работи¦, в който разкритикува Вътрешната организация и напълно
оправда негативната позиция на Мисирков спрямо нея. Порази ме
силно българският акцент и на Ристовски и на повечето от ?старейшините¦.
Ристовски дори откри ?пленарно ЗАСЕДАНИЕ¦, вместо ?седница¦.
Стари номенклатури като Драголюб Ставрев слагаха често ударението
в думата според българските, а не според македонските стандартни
правила. Последният също обвини революционерите за това, че п
ропагирали поимот ?Бугарин¦, което довело до ?номинално
поистоветува°е на Македонците со Бугарите¦ (!!!).

Американският лингвист Виктор Фридман се спря на Теодоров-
Балановата критика на Мисирков (?Една македонска теория¦),
обвинявайки Балан в ?етничко чисте°е¦ (!!!).

Хит на първия ден беше българинът Стефан Влахов-Мицов от
Философския факултет в СУ, който предложи на публиката
сравнение на развитието на ?националното съзнание¦ при
Пърличев и Мисирков. Речта му посъбуди вече заспалата
публика. Говорейки за Пърличев, Влахов-Мицов меко казано
?заимства, без да цитира¦ анализа на белгиеца Реймон Детре.
Иначе беше напълно прегърнал македонската догма: ?македонските
славяни¦ още от самото начало били различни от съседните народи,
но по-късно ?националните пропаганди¦ на съседите им ги ?оплели¦
и ги ?вкарали в капан¦. ?Македонските славяни¦ още преди деветнайсети
век имали спомен за Александър Македонски и антична Македония,
който гърците заимствали от тях (!!!). Така впоследствие гърците
могли да пуснат ?гръцки вирус¦ (!!!) в темата за антична Македония
и да оплетат горките македонски славяни в мрежата си. После
дошли и българите и сърбите със своите ?капани¦. Влахов-Мицов
нарече Пърличев ?българофил¦ (!!!). Заяви, че Мисирков никога до
края на живота си не се идентифицирал като българин. Общите му
концептулни моменти също бяха говорене наизуст: позова се на
несъществуваща теория на Фредрик Барт за ?нацията-държава¦
и за тристепенно развитие на национализма. С всичко това пожъна
бурни аплодисменти и сумати академици се втурнаха да го поздравяват.

Михайло Миноски сравни ?погледите кон националното праша°е¦ на
ТМОРО и на Мисирков. Заяви, че на ТМОРО й липсвала ?етнонационална
компонента¦. Всъщност етнонационалната компонента ?НЕ БИЛА
ЕКСПОНИРАНА, НО СЕ ПОДРАЗБИРАЛА¦ (!!!). По-късно Миноски
повтори, че националният характер на ТМОРО ?се подразбираше¦ (!!!).

28.11.2003

Развихри се буря в чаша вода между Танас Вражиновски и Георги
Старделов по въпроса дали македонската интелигенция била стигнала
до висотата на заръките на Мисирков v според първия не, според
втория v да. Иначе Старделов, като председателстващ на трибуната,
си позволи да разговаря шумно по мобилен телефон по време на
част от речта на Вражиновски!

Бернар Лори от Париж говори за убийството на руския консул в Битоля
Ростковски, станало в присъствието на Мисирков. Постави въпроса
защо в известията си за убийството до руските вестници Мисирков нищо
не споменава за течащото в момента въстание (убийството на
Ростковски става на 8 август, т.е. само шест дена след началото на
въстанието). Хипотезата на Лори беше, че като противник на въстанието
Мисирков си мълчи. С това изказване Лори пръв ?бръкна в раната¦,
показвайки трудната съчетаемост на 100-годишнината на Илинден с
Мисирков.

Полската славистка Йоланта Суйецка още повече усложни нещата с
анализа си на Мисирковата статия ?За народността на македонците¦
(?Илинденъ¦, 11 май 1924 г.), където Мисирков казва, че ?македонците
са по- българи от българите¦ (!!!).

Амерканският професор Филип Шашко (Уисконсин-Милуоки) се спря
на ?гръцкото отричане на македонската идентичност¦ от Метаксас
насам. По потекло от Воденско и българист по образование, след
дълги години соработка с ?национал-комунистическа¦ Живкова
България, Шашко в момента защитава македонистката историографска
перспектива. Обясняваше как гръцкото негиране на македонски
идентитет предпоставял съществуването на такъв и презентира като
нещо ново намерена от него в някакво егейско село ?клетва¦ на
местното население да говори само на гръцки. Всъщност въпросният
документ буквално повтаряше вече известните селски клетви: ?кълна
се да не говоря славянския идиом на нашите врагове българите...¦ и пр.
Не се разбра каква в случая е връзката тъкмо с ?македонскиот идентитет¦.
Опитвайки се да бъде по-убедителен, Шашко в един момент спря да
говори на английски и продължи на отличен български, като безуспешно
се опитваше да го македонизира, казвайки ?со¦ и ?во¦ вместо ?с¦ и ?в¦ (!!!).

На трибуната се изпъчи и бай Гане Тодоровски. Речта му беше пълен хаос.
Започна с Презвитер Козма, като не се разбра какво точно иска да каже.
По принцип трябваше да говори за ?опонентите на Мисирков v Балан,
Тимоте+ Флорински и Милан Грашев¦. Единственото, което ?научихме¦ от
потока несвързани думи, беше, че: Балан ?практично го афирмирал
Мисирков¦, че Конески знаел за Мисирков от професора си Балан, че
Михаил Арнаудов бил от македонски произход от с. Вратница, Тетовско,
че одеският професор Тимотей Флорински бил негатор и на украинската
и на македонската нация, като не се разбра какво му е връзката с Мисирков,
че Милан Грашев бил прилепчанец, че преди около месец Гане бил с
Ристовски в София и в антикварна книжарница купили списанието със
статията на Балан за 50 стотинки. Последваха аплодисменти за твърде
?съдържателното¦ изказване.

Цветан Станоевски (със силен ?северномакедонски¦ акцент) се обяви
против негира°ето на Конески от страна на ?некои лу¬е¦ в Македония.
Заяви, че нямало сериозна наука без Мисирков (?!?!).

В последвалата дискусия Миноски заяви, че ?главниот проблем¦ понастоящем
бил да се обясни, че македонската нация не била само ?политичка наци+а,
какошто велаат некои лица и здружени+а ка+ нас¦(!!!). Блаже Ристовски взе
думата, за да отговори на цитираните от Суйецка идентификации на Мисирков.
Димитър Ризов лично му казвал, че през 20-те години македонците трябвало
така да об+авуваат, за да им излезели статиите (???). ?Македонците¦ били
убивани в София по улиците и пред къщите си. Веднага след излизането
на ?За македонцките работи¦, сръбският пълномощен министър в София
Йованович (трябва да се провери дали не беше всъщност Света Симич)
купил от Мисирков 50 примероци от книгата и ги изпратил в Белград (!!!).
Александар Белич ги препратил на Ватрослав Ягич, казвайки му, че не е
нещо знача+но. Според Ристовски, ?Врховисти и централисти v за мене
сите се исти (!!!)!¦ палели книгата на Мисирков. Не било верно
общоразпространеното в Македония мисле°е, че печатницата, в която
излязла книжката била изгорена v само книжката била горена и то от
централисти. Лично на на Ристовски войводата Никола Трайков му казвал,
че връщайки се от Македония гледал в некои бутки да се продава книгата.
Даре Джамбаз, написал предговор към второто издание на ?За македонцките
работи¦ (Скоп+е, 1946 г.), я бил чел през Втората светска во+на во бугарски затвор.

Немецът Волф Ошлис заяви, че ?единствениот спо+, ко+што гледам
поме¬у Илинден и Мисирков е Мисирковата реченица, дека востанието
било на+големата несре?а за македонскиот народ¦ (!!!). Бил фасциниран
от термина, който употребява Мисирков за иднината на Македони+а v
?+единица¦. Според Ошлис, ?Мисирков сакал и во иднина Македононците
да останаат поданици на турскиот султан¦ (!!!), а Македония да бъде
?субдржава¦ в рамките на Империята. Заяви, че поими како ?држава¦
и ?независност¦ се употребявали от участниците в конференцията
?ретроактивно¦ и че прилагайки ги към Мисирковата мисъл, трябвало
всички да бъдат по-прецизни.

Впоследствие се разви и вече описаният скандал между Катарджиев
и Ристовски. Вечерта, частниците имаха удоволствието да гледат
премиера на пиесата ?Последниот ден на Мисирков¦ на Йордан
Плевнеш (понастоящем македонски посланик в Париж, според мои
приятели задигнал ?милиони¦ от македонската държава). Действието
се развиваше в Александровската болница в София. Мисирков
беше представен като Исус Христос, а жена му v като ?античка
македонска божица¦ (!!!). Изобщо, препратките към Пела и античка
Македония бяха особено силни. Правеше се намек, че куршумът
за Ростковски бил всъщност за Мисирков (!?!?). Боя се, че със
скудоумието си Плевнеш може направо да убива нищо неподозиращи
зрители!

29.11.2003

Филоложката Елизабета (Бети) Шелева откри последния ден на
конференцията с едно суперпретенциозно и ненадминато по тъпота
изложение за ?културниот идентитет¦ в работите на Мисирков.
Сакаше да го анализира Мисирков од ?културолошка гледна точка¦.
Заора в някакви категории като ?културно памете°е¦, които
очевидно не бяха нейни води. Започна да говори и за разни
?конфликти на идентитетот¦, па се изцепи: ?Под конфликти на
идентитетот сакам го потенцирам оспорува°ето на македонскиот
идентитет (!!!).¦ Многозначително остана изказването й, че Мисирков
бил ?конструктивист¦ (!!!) в областта на националниот идентитет.

Социологът Йован Корубин се оплете в мисълта на Мисирков за
?македонската славянска народност¦: ?Коешчо го немало, може
да се создаде (!!!)¦ Упати некаква не много ясна критика към
Ристовски, казвайки, че книгата на Мисирков ?сеуште ги натскокнува
своите пручувачи¦. Тук последва провокацията на Растислав Терзиоски.

След него, една от ?ерките на Блаже v Бил+ана Ристовска-+осифовска,
прочете един изключителен със своята безсъдържателност доклад
за Мисирков, Пулевски и нивните погледи за владее°ето на Мр°авчевци.
Старателно бяха избегнати текстовете, в които Мисирков говори
за Вълкашин и Крали Марко в ?големобугарски дух¦ и само се посочи,
дека Мисирков ?имал и некои некоректни ставови за Волкашин и Крале Марко (!!!)¦.

Вече цитираният от мен теолог Ратомир Грозданоски надмина
всички с изказването си, че ?За македонцките работи¦ била
?Библи+а за Македони+а¦ (!!!). Заяви, че Мисирков бил и гениален
теолог, биде+?и се школувал во Богослови+ата во Белград (!!!).
Същата била чисто теологическо училище и нямала нищо общо с
пропаганда (!!!). Чедо Цветаноски направи своя спиритичен сеанс,
като многократно повика Крстета лично да се +ави и произнесе (!!!).
Според Чедо, Мисирков бил ?на+голем револуционер на Македони+а¦ (!!!).

Впоследствие се разгоря и вече описаната дискусия около
сведоштвата на Терзиоски, относно която забравих само да
спомена една реплика на Ристовски за ?нашите бугаромани¦,
които били об+авили такива сведоштва и в Македония. Имайки
предвид обаче, че самият Ристовски се закле да публикува въпросните
текстове на Мисирков в ?Собрани дела¦, се страхувам да не поеме
и той по пътя на ?големобугарскиот шовинизам¦... Може да се
съжалява за отсъствието на някои предварително заявени лектори
като Климент Джамбазовски, Спиридон Сфетас и др., които можеха
да бъдат интересни. В общи линии половината участници не бяха
дошли, а в ?Утрински весник¦ прочетох, че въпреки това са изнесли
своите доклади (!!!).

Ще завърша с втория ?културен настан¦, на който бяха поканени
участниците в свечената конференци+а в петък вечерта v премиера
на преливащата от истерични викове пиеса ?Колку пати ?е умираме?¦
на Петре Андреевски. Пиесата беше посветена на трагичната
съдба на егейците през Гръцката гражданска война, които бяха
обявени за единствени жертви на войната. Показаха как и КПГ, и
Сталин искали да ги унищожат, само защото са македонци! Имаше
и един лош българин, който викаше на главната героиня ?Вие сте
блгарка!¦, а тя истерично пищеше ?Македонка сум, Македонка сум!¦
Някакъв австрийски пленник й говореше за Карпош, и за братските
връзки между македонци и австрийци от нова време! Естествено,
не се мина без истории за античка Македония, за АлександАр, за
Пела и т. н. Пълно безумие!

П.С. в отговор на две запитвания: Не възразявам информацията
ми да се постне и на други сайтове. Нямам собствен касетофонен
запис на конференцията, но всичко се записваше и дори снимаше.
Ще трябва да се обърнете към организатора акад. Блаже Ристовски,
ако желаете записите. Надявам се да не са ги унищожили во ме¬увреме!