Болгарко, твое происход е турански и до 11 век говорите ваше турански, истинские болгарски език.
Вие Болгарите сте стари фалшификатори.

Язык древнейших славянских памятников письменности X-XI вв. слависты обычно называют старославянским языком. Однако в ходу еще термин “древне-церковнославянский язык”, а болгарские ученые предпочитают называть этот язык древнеболгарским. Древнеболгарским его называл также известный немецкий славист XIX в. Лескин. У каждого из этих терминов имеются свои защитники. Селищев отдавал предпочтение термину “старославянский язык”. С полным основанием он пишет: “Некоторые пользуются термином “древнеболгарский”... Но этим термином надлежит пользоваться в том случае, если дело касается одного из периодов истории языка славян болгарских по сравнению с периодами последующими... Но сам по себе термин “древнеболгарский” недостаточно удовлетворителен по отношению к языку этих славян IX в. и к его отражению в кирилло-мефодиевских переводах: в то время на востоке полуострова болгары представляли собою не славян, а тюрков. Только несколько позднее утвердилось за славянами болгарского государства имя “болгары”. Но и позднее, как и в IX в., это население все еще называлось “словенами. Такое название держалось за ними и в Болгарии и за ее пределами - в Греции, в Албании. исторические источники называют язык кирило-мефодиевских переводов ‘словенским’ ” (Селищев 1951, 34). Неудовлетворителен, по мнению Селищева, и термин “древне-церковнославянский язык”: “Но такое название недостаточно определенно: церковнославянская письменность велась у разных славянских народов и позднее” (Там же).



Длъжността друнгарий, която заема бащата на Константин, е висока управленческа длъжност. В Пространно житие на Кирил се казва: „друнгарий под стратега", т. е. помощник градоначалник, втори след стратега. Семейството на друнгария Лъв се състои от седем деца. Последното, най-малкият, е Константин. Това многолюдно семейство според житиеписеца на Методий е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област". Какво точно означава това, не можем с положителност да кажем. Много често житийните герои са от добър и блогочестив род. Може да се допуска обаче, че тези думи не следват само шаблона, нито пък имат пред вид само длъжността на Лъв, който е наречен „благороден и богат". Вероятно те се опират и на историята на рода. В житие Методиево се казва, че родът му не е прост и от двете страни, т. е. по бащина и по майчина линия. Някои учени допускат, че произхожда от царско или княжеско коляно.

Какъв е бил народностният произход на семейството, пространните жития не съобщават категорично.

Един по късен паметник, а именно краткото Кирилово житие, известно още като „Успение Кирилово", известява, че Константин бил „родом българин". Това сведение се тълкува в науката различно: като автентично или като плод на патриотично виждане от страна на по-късен автор. Според мен краткото Кирилово житие в този вид, в който го познаваме, е късна творба—от XII или XIII в. Тя е съзвучна с общата патриотична насоченост на литературата ни от онова време. Дори бащата на Димитър Солунски (раннохристиянски светец) тогава се обявява за българин. Следователно свидетелството на „Успение Кирилово" не може да се приеме с пълно доверие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите