На 13 юни 1923 г. непосредствено след разгрома на въстанието е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Тя е създадена от въстаници от селата Килифарево, Дебелец, Лясковец и др, които са оцелели и останали в нелегалност след разгрома на въстанието. За по-добро взаимодействие с местното население и за снабдяване с провизии, храна и оръжие четата изгражда много гъвкава структура. Нейният състав в продължение на годините варира от около 10-20 души. При по сериозни ситуации броят им нараства до 30 човека. Много често основния състав на четата е намалявал до 4-5 човека, докато другите разделени по двойки и тройки са обикаляли по селата, по изпълнение на своите задачи. Килифаревската чета няма избран от нея официален командир, който еднолично да взема решенията (това е характерно за всички анархистически чети). Решенията са се взимали при общи обсъждания между всички четници. И въпреки това, много четници в своите разкази по-късно твърдят, че с най-голям авторитет се е ползвал Георги С. Попов.



Ямбол в освободителните войни. В средата на миналото столетие и особено след кримската война (1853-1856) в Ямбол се оформило и развило ново поколение народни борци, което наследило борческите традиции на своите предшественици. Част от тях са Жельо войвода, Никола Мавридиоглу, Христо Ямболченина, Коста войвода, Кара добри и техните многобройни четници и помощници. Най-известния ямболски хайдутин и войвода, оставил дълбоки следи в историята на националните освободителни борби на българския народ е Жельо Войвода. Роден е през 182 година. Първоначално участвал в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне е участвал в четата на Панайот Хитов. Жельо войвода е участвал в три войни Сръбско-турската от 1876 г., Руско-турската от 1877/78 г. и Сръбско-българската от 1885 г. По време на Руско-турската война е водил чета от 300 четници, която е действала в района на Котел