Аз бих ви разправил моята история, когато се завърнах през 1986 г. в БГ и трябваше да ходя на разпит при ДС.
Така че отиването на цар Симеон в СССР е похвално, а не за упрек.
Политиците в ГФР направиха реки до СССР до като се освобди ГДР-то.
И връзките му с ДС не са за упрек, ако се е държал достойно, както аз го направих. Не се и съмнявам, че и цар Симеон се е държал с достоинство и гордост.

При разпита ми казаха, че това ще бъде разговор, в който ние питаме, а вие отговаряте и не обратното. Аз не бях съгласен, защото се чуствах за първи път с тях равноправен, а не както по времето в БГ за тяхен роб. Немското поданство ми даде сила и смелост дори накрая наглост. Защото те го заслужаваха.
Започнаха с дежурния въпрос - при ядрена война Германия щяла най-много да пострада поради голямата концентрация на атомни бомби. Жив шантаж ала фриеденсбевегунг. Не мина. Отговорих им, че е перверзно да се говори за ядрена война. При една такава атомна война всички ще мрем и да говорим за това трябва да сме луди.
Просто опитваха се да видят дали си манипулируем или не. Колко би отстоял на тяхните шантажи.
Накрая искаха да им кажа от коя група хора съм аз? За мое съжаление имаха само 2 групи - приятели и врагове без да го казват.
На провокацията така им отговорих. Дъждовната дъга има толкова много цветове, а вие си избрахте само два. Аз съм някъде посредата и се движа в едно или друго направление в зависимост от вашето поведение. С други думи им върнах черния Петър и се показах железен-непробиваем. Те знаят, че сме им врагове след като сме избягали от тях(и те ни наричаха невъзвращенци), но това не е уместно да им го кажеш право в очите, а да го подразбират е по-добре.
Предполагам, че и цар Симеон се е държал с тях гордо, достойно и с превъзходство над тях.
Щом пишете, че нямате никакви доказателства за разговорите тогава мълчете комунистически говеда.