|
И днес Румъния не крие апетита си към Южна Добруджа
На 25 септември се навършват 64 години от освобождението на изконните български земи, подарени от руския император на северната ни съседка срещу парче от Молдова
Предишните ни управниците отстъпиха Северна Добруджа в името на социалистическия интернационализъм, сегашните ни държавници мълчат заради общото ни европейско бъдеще с Румъния.
Вече свикнахме да приемаме проблемите около отнетите ни след различни войни и договори земи като исторически. И логично, аналитично, дори обективно - въпреки личното отношение - разсъждаваме върху несправедливостите, стоварили се върху народа ни.
Без дори да си помислим за някакви претенции към съседите ни. Камо ли пък да изразяваме щения за връщането им или за възстановяването на България от времената царете Симеон и Иван Асен. Това не означава, че трябва да забравяме миналото и уроците му. Нито пък да пренебрегваме паметта на падналите борци за свободата ни и невинните жертви на чуждите агресии срещу нас.
Миналата година инициативен комитет от Добрич се обърна с молба към патриарх Максим 15 август да бъде обявен за траурен ден за Добруджа
На тази дата през 1916 година се слага началото на трагичните събития, довели до отвличането на 25 000 добруджанци в концлагери в Молдова. Малцина от тях се завръщат по родните места.
"Няма неудобни истини в историята, които трябва да бъдат спестявани заради криворазбрани съседски отношения" - казва координаторът на инициативния комитет Радослав Марков, внук на оцелял от лагера на ужасите "Биволаре".
И изважда на бял свят документи за скривания досега геноцид в книгата си "Кървавата бразда на Добруджа или румънските жестокости в Молдова - 1916/1918 година".
На 25 септември се навършват 64 години от освобождението на Южна Добруджа от румънска власт.
На всяко честване се канят ръководителите на основните институции у нас, но досега никой не е приел поканата.
Сякаш този отдалечен от София край не е български.
Като че ли не именно оттук е тръгнала историята на нашата държава. Тази земя, предизвикваща апетитите на неканени гости, от 1913 г. до 1916 г. и сетне чак до 1940 г. е под румънско иго.
Преди години, покорно съобразявайки се с "големия брат",
българските историци мълчаха по неудобния въпрос за размяната на Северна Добруджа с Молдова, направена между Русия и младата румънска държава. С чужда земя императорът купува разширението на държавата си на юг.
Сред историците се носят слухове, засега непотвърдени документално, че размяната била за срок от сто години - както Британия владееше Хонконг.
Ако е така, това означава, че през 1978 г. Николае Чаушеску - партиен лидер и държавен глава на Румъния по онова време, е трябвало да върне изконните български земи. В името на социалистическия интернационализъм обаче проблемът е забравен.
Подобни истории се разказват и за документите, удостоверяващи собствеността върху плодородни земи в Северна Добруджа. Според очевидци, в Констанца има архив, в който са блокирани нотариални актове на български имена.
Излязат ли на бял свят, доста харчове ще струват на северните ни съседи. Но ние сме модерни хора, разбираме, че в Евросъюза граници няма да има и не желаем миналото да хвърля сенки върху настоящето и бъдещето. Поне така твърдят родните политици, отдавна отписали и тези български имоти, както умело забравят за дължимите от Турция милиарди по Ангорския договор. Това обаче не им пречи да изпълняват съвременни ангажименти, твърде фриволно поети по един или друг повод.
Неотдавна в Добруджа възникна интересен случай. Въпреки постановките на Крайовския договор, съдийка от Балчик "върна" на наследниците на румънски чокой сградата на кметството и още два имота, в единия от които има детска градина. ( Съдийката беше подкупена от мамалигарите! - бел моя)
Добре че се намесиха по-горните инстанции, та ликвидираха опита да се създаде казус.
Но това несбъднато "решение" отвори апетитите на някои съседи и те започнаха да атакуват българските съдилища с
нагли претенции за хиляди декари земя, градски имоти, парични обезщетения.
Интересното е, че те тарикатски забравят как са заграбени тези имоти. И по-специално прословутата "третина" - така се нарича отнеманата от всеки българин част от земите му, дарявана сетне на преселваните тук куцовласи с цел колонизиране на Добруджа.
Впрочем румънският закон за реституцията не позволява връщане на имоти на собственици-чужденци.
Засегнати от действието му наши сънародници твърдят, че в МнВР има списък на незаконно отнети български имоти в Румъния. В Констанца, например, според споменатите документи, почти всички сгради по главната улица "Стефан чел Маре" са били законна собственост на българи.
От 160 номера на къщи там, срещу 129 стоят български фамилии, свидетелства Георги Манев, внук на убития от тайната румънска полиция депутат в румънския парламент Йордан Манев. Споровете по този въпрос продължават до 1954 г. и са приключени със съгласието на Вълко Червенков пак в името на социалистическото братство.
За нас, българите, това е история, която трябва да се помни като пример и поука. Така, както днешните румънски националисти не забравят годините, когато - въпреки разгрома си от българската армия на бойното поле - с помощта на великите сили държавата им успява да открадне наши земи.
Януарският брой от 2003 г. на списание "Досиета на историята", издавано в Букурещ, е пълен с пейзажи от Добрич, Балчик, Калиакра, Силистра и с въздишки по “изгубените земи” на "румънска" Добруджа.
Авторите не са дейци на печално известната шовинистична организация "Румания маре" ("Велика Румъния"), а учени от Института по история на Добруджа, разположен в Констанца. Професорите Г. Збучи, Й. Нистор, М. Сучу, Г. Збигня и други уважавани историци от северната ни съседка се опитват да докажат ненаучни твърдения за принадлежността на българските части от Добруджа към Румъния.
Истинските историци се присмиват на подобни напъни, защото след римското нашествие през III век никъде не се споменава за автохтонно население на север от Дунав. В румънските музеи има великолепни сбирки за периода II - IV век. Следващите по датировка са чак от ХIV век. Всъщнос за хората, живели там, най-добре говорят имената - Александър, Тудор, Стефан, Дан (Йордан).
Това обаче не попречи на фанатиците от "Легия Велика Румъния" преди 10 години открито да поискат завладяването на добруджанските земи.
"Главнокомандващият" Р. Дима известява:"Интензивно работим по организацията на отряди за териториална защита, както в Румъния, така и в Молдова, и в регионите на Украйна, Унгария, Сърбия и България, където живее румънско население." Това, според шовиниста, е начин на борба " за освобождение", а българските "Добруджанска революционна организация" и "Вътрешна добруджанска революционна организация", дали много свидни жертви за съединението на Южна Добруджа с майка България, са терористични групи.
Историята не може да се скрие. И българите трябва да знаят какво са преживели братята им в един далечен ъгъл на България, изстрадали робството на свои съседи.
Трябва да се изнесе истината за ограбването на населението, за зверствата на румънската власт, за колонизиращите чужда земя арумъни и за "третината".
А също така за убийствата на видни българи като това на депутата в румънския парламент Димитър Стефанов през 30-те години, за
екзекуциите на невинни хора в селата Богданово, Конак, Белица
и други, за стотиците селяни, изправени в окови на прословутия навремето Силистренски процес.
Години наред вече в добруджанските селища се появяват провокационни надписи, предизвикващи само насмешки и учудване от изостаналото мислене на някои наши уж добри съседи.
Близка цел на малцината сепаратисти е официализиране на румънския език. А далечната - откъсването на Добруджа. За целта се използват дори модерния днес опити децата да се обучават на още един, съседски език. Още повече, че определени кръгове у нас са заинтересовани от това и напират да променят и конституцията с цел разрешаване на продажбата на земя на чужденци - класически път към сепаратизъм.
На земята, на която живеем, е пуснала корени днешна България. Не бива да допускаме от криворазбрани добросъседски отношения да се посегне върху нея. Още повече, че претендиращите нямат никаква историческа, законова или морална аргументация. Освен, разбира се, избиващият в истерия шовинизъм. При това и двете държави уж вървим по един път, към една цел - обединена Европа. Добре е да се замислим над това, когато на 25 септември отбележим 64-та годишнина от завръщането на Южна Добруджа в пределите на България.
|
И днес Румъния не крие апетита си към Южна Добрудж
