Според догмата си, балканският комунуиден национализъм е лекарство за всички болести на обществото. С това той се доближава до метафизиците от Средновековието с тяхното търсене на някаква всеобхватна технология за преобразуване на всяка материя в злато. Но бихме ли забогатели ако превърнем всичката многообразна материя само в злато - та тогава самото злато не би струвало нищо! Така стоят нещата и с балканския комунуиден национализъм - трансформирането на едно общество в една "чиста" нация снижава "стойността" на тази нация до минимум и тя се срива толкова по-ниско, колкото повече принуждаващи методи са използувани за това!

Балканските комунуидни националисти се борят срещу силите на индивидуализма и разума - характерни са с незачитането на отделната личност, като същевременно са и егоцентрични. Разумът на балканския комунуиден националист е затворен, едномерен, монотематичен и се занимава най-вече само със своя "враг". Именно мисълта на този "враг" храни въображението комунуидния нанационалист, позволява му да съществува!

Според Карл Густав Юнг: "Човек свиква с всичко, стига само да достигне съответната степен на покорство!"

И за балканските комунуидни националистически нрави покорството е най-важното нещо - човека да бъде примирен и правомислещ.

Балканският комунуиден национализъм е утопия и се опитва да осигури на слоевете с липсваща самоувереност в собствените сили едно илюзорно чувство на превъзходство. А утопичното съзнание е замъглено съзнание и живее в света на романтичните сантименти и мечти. Психологическите предпоставки, експлоатирани от принуждаващите утопии (включително и комуноидния национализъм) се крият в това, че човек е готов да повярва на първата поднесена му красива илюзия, дори е готов да я приеме за вярна и достижима, докато от друга страна привиква много трудно към нещата, налагащи му нов начин на осмисляне.

Балканският комуноиден национализъм се явява един вид душевна "наркомания", с която се замъглява заобикалящата действителност и се заменя със света на националистическите илюзии и мечти. Постепенно зависимостта от националистическата "дрога" става толкова голяма, че индивидуалността на отделната личност се изражда в едно стандартизирано и лесно манипулируемо психическо състояние, за задоволяването на щенията на което е нужно непрекъснато увеличаване на "дозата" - т.е. радикализиране на догмата.

Балканският комуноиден национализъм е ирационален - до разума на поразения от него човек няма достъп. Всеки опит за спокоен разговор е безсмислен. Имат място само декларациите - да се съгласиш с него, да признаеш, че има право, да го подкрепиш. В противен случай в очите на балканския комуноид-националист ти нямаш значение, не съществуваш, понеже си необходим единствено като сечиво, като инструмент, като патрон в неговата цев. Ръководещ за комунуидния национализъм е не принципа на способностите, а на безропотната лоялност.

Балканският комуноиден национализъм е консумативен - освен страх, недоверие и вражда между хората досега не е създал никакви блага, само е паразитирал и изразходвал създадените и акумулирани от другиго средства и активи. И поради това е и услужливо продажен, користен и оправдава всякакви прегрешения, стига само да бъдат декларирани или оцветени като национални. Той позволява на идейните шарлатани и на материалните шмекери да прикриват своята непочтеност, да заличат същността и произхода си зад него, ползувайки "ореола" на конспиративността. И така доста бивши държавни и партийни служители или потомците им станаха националисти на свободна практика; "специалистите" замениха "плаща и кинжала" с мобифона и националистическия мегафон, а кредитните милионери се самоидентифицираха като "национални" "капиталисти".

Балканският комунуиден национализъм е агресивен и е много лесно да изпадне в крайности - историята е пълна с показателни примери за това.

Според Джон Лукач: "Национализмът е едновременно модерен и популистки. Появата на модерния национализъм се свързва с Френската Революция. Това е вярно дотолкова, доколкото Френската революция се изроди в някакъв вид демократичен тоталитаризъм заради слепия си култ към "народа". Емоционалността на националиста стърже върху много по-личните и деликатни, но и дълбоко мотивирани чувства на Патриота. При националистът съществува неприязън към тези, които изглеждат различно и не принадлежат на племето му. Той е подозрителен не само към чужденците, но и към онези свои сънародници (включително и патриоти), които той подозира, че мислят и усещат нещата различно от него самия."

Най-големият парадокс на балканския комунуиден национализъм е, че той декларира, че се опитва да създаде единение на народа (нацията), докато чрез действията си дълбоко вкоренява и изкуствено насажда недоверие към една част от същия този народ, която не приема налагането на нещо, с което не е съгласна. По този начин бореца за единение постига тотална дезинтеграция и сам се поставя в положението на проводник на чужди интереси.

Балканският комунуиден национализъм се опитва да наложи светът да се управлява не от разсъдъка, не толкова дори от интересите, а от предразсъдъците! Именно през 20-те и 30-те години на този век в България целенасочено е насаждан предразсъдъка, че македонците са врагове на българите, гарниран с измислени пропагандни клишета за "садизма" и "безчовечността" на хората от Македония. През 40-те години, пък, бе наложена противоположната теза-предразсъдък, че българите са врагове на македонците. Тези два предразсъдъка вече повече от половин век са отправни точки за формиране на позициите на българските и македонските комуноидни националисти.

Необходимото условие за съществуването на комуноидната националистическа демагогия е невежеството на хората. Затова се полагат големи грижи за да се култивира това невежество в огромно количество. Един от начините за това е обикновения човек да не бъде допуснат до автентичността на факта, а да бъде "подхранен" с умишлено изкривени, подменени или измислени интерпретации или тълкувания на този факт. Пример за това са "историческите" писания за същността и целите на Македонската Борба, придаващи й съответната националистическа окраска, докато неподправените факти показват друго.

Дори набедения днес в България за "най-голям български националист" Иван Михайлов в статията си "НАШИТЕ ПОЗИЦИИ" (в."Свобода или смърт" - Революционен лист, бр.53от 15 юли 1927г., с.1-2, София, България) пределно ясно е декларирал своите схващания, които напълно опровергават съвременните "тълкуватели":
"В съгласие със стремежите на цяла измъчена Македония и по уставите на всички македонски организации, това [македонското - б.н.] движение не е в служба на никоя тясно - национална аспирация. То се стреми да премахне не само националното потисничество, а и всички други нещастия, които след падането на Турция усложниха съдбата на Македония; то се бори за териториалната цялост на страната, за икономическото й бъдеще, за успокоението й веднъж за винаги, за мира на Балканите. В това е величието на паролата "МАКЕДОНИЯ ЗА МАКЕДОНЦИТЕ!".Смисълът на цялото македонско движение е една самоотбрана, средствата на която се налагат единствено от целта на нашия противник и от метода, чрез който я осъществява. Не е имало и няма македонци, които да са революционери от любов към изкуството. Нека се даде възможност за легално проявление и ние ще захвърлим пушките, тъй както стана през 1908г. в Турция. ..... Нямайки куража за такова разрешение, но чувствувайки се все по-неловко във връзка с нашата кауза, потисниците се лутат в странични комбинации. ..... Във всеки случай, докато Македония е потисната, ние имаме едно право, което никой не е в състояние да ни отнеме - правото ни да се борим."