Виждал съм хора от Македония, които са много над нормалното интелектуално ниво за тях, но въпреки това губят самообладание щом стане дума за народността им. Нервират се, разтреперват се, изпарява им се сека логика, която преди това им е служила прекрасно и в крайна сметка се осират. Горките съвсем не могат да повярват, че на тях им се случва това; че в цял свят само тех ги оспорват и то от всички страни и дори приятели в България. В приказките стават страшно смешни и дори обект на забавление. Например питам един:
- Братя Миладинови какви са?
- Македонци.
- Ти виждал ли си оригинала на сборника им?
- Да.
- Какво пише на него?
- "Български народни песни"!
- Е?
- Ама те са зели много пари, българите дават много пари. Аз съм впечатлен от София и България...
Като помине по-дълго време обаче, не могат да скрият разочарованието си от ситуацията в която са изпаднали и тогава си личи, че съзнават изкуствеността на македонизма и на цялата им досегашна искрена вяра, че са македонци. Но някакъв гнусен инат ги кара външно винаги да отричат, че са наясно с истината и предпочитат да ги правят за смях и сменят темата или позорно лъжат за да напуснат и избягат. После започват винаги да си търсят за общуване хора, които нямат и грам съвест и патриотизъм и ги приемат такива каквито искат биха искали да са, само и само да не си развалят отношенията с тях. И се получава една помия в контактуването уж между интелигентни хора, за които се приказва, че са "бъдещето" на Балканите.