Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:59 23.04.24 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Дали сте чували
Автор _krez (дошлак)
Публикувано26.07.04 10:53  



за Коста Паница? В събота пак препрочитах Konigslow и ми направи впечатление, че той пише за Паница, като войвода на македонската чета, която участвала в сръбско-българската война през 1885. Стана ми много интересно как така прави македонци са помагали на татарите и то срещу бракята си срби?

Намерих само една статия от Божо по въпроса, но по понятни причини й се зарадвах повече от белетристична гледна точка.

Любопитно
Отрядът на Паница изплашва крал Милан

Д-р Божидар Димитров

Погледнати от висотата на времето, нещата в историята понякога получават други измерения, в които по-често абсурдите, отколкото закономерностите се явяват двигател на събитията. От тази гледна точка например не бива да ругаем, както сме свикнали сърбите, а да им бъдем дълбоко благодарни за иначе наистина подлото нахлуване в България на 2 ноември 1885 г.. Защото два месеца след Съединението Великите сили са преодолели разногласията си и са готови чрез международна конференция да възстановят статуквото. Тоест да отделят отново Източна Румелия от Княжеството. При наш отказ да се подчиним. 70000-на0 турска армия е готова да навлезе в България и да наложи тези решения. Сръбската агресия обаче обръща ситуацията в наша полза. От гледна точка на международното право Княжество България е васал на Османската империя. Така че формално нападната е тя. Княз Александър Батенберг и министър-председателят Петко Каравелов не пропускат да се възползват от този казус. И с "нечувана наглост" - думите са на самия султан Абдул Хамид иИ - искат на помощ аскер от Истанбул. След като се разминал на косъм с инфаркт от въпросната наглост, султанът все пак разпоредил в помощ на българите да бъде пратен един табор (батальон). Той не успява да стигне до фронта - краят на войната го заварва на гара Саранбей (Септември). Но въпреки това личният му състав е бил смъртно застрашен от... глад. Защото туткавото турско командване забравя да го осигури с продоволствие, а войниците отказват да ядат суджуците, с които щедро го снабдяват по пътя милозливите български бабички, тъй като в тях има и свинско месо. Проблемът е разрешен от батальонния ходжа, който се сеща, че Коранът разрешава на мюсюлманите при война да нарушат въпросната хранителна забрана. Изненади, макар от друго естество, се изсипват и върху българския княз, и върху сръбския крал. В разгара на сражението при Сливница пристига отряд от живописно облечени македонски харамии, водени от легендарния капитан Коста Паница. Ужасен от вида им и най-вече от липсата на всякаква дисциплина, княз Александър ги изпраща в тила на сърбите. През Годечкия проход комитите се добират незабелязано до Пирот и се нахвърлят върху сръбските села, упражнявайки, пак по думите на Симеон Радев, "харамийските си наклонности върху жените и движимото имущество на мобилизираните сърби". Те са само 800 души, но създават паника за 80000. На крал Милан е съобщено, че крупна българска групировка обхожда тила му с цел да обкръжи армията му при Сливница. За да не падне в плен, сръбският крал побягва от полесражението. Същото обаче прави и княз Александър, не вярвайки, че Сливница ще бъде удържана. Така и сръбските генерали, и българските капитани остават едни срещу други без върховните си командири. Но това изобщо не се отразява на изхода на войната. А той е предрешен далеч преди славната победа при Сливница. Защото е било изключително важно колко време в малобройните български гранични отряди ще могат да задържат сръбската армия. И те наистина се бият до край. А при Трън цял един скъпоценен ден е бил спечелен от... селския пъдар. Добре маскиран в една хралупа в гъсталаците край река Нишава, той с точни изстрели поваля всеки сръбски офицер, осмелил се да вдигне челната рота в атака. Отстъпва едва вечерта, когато свършил патроните. Своя подвиг след войната той обяснява простичко: "Влашката" (царевицата) още не бехме я обрали. Ако бех пущил сърбетата щеха да я оберат". Наполеон наистина е бил прав, като е казал, че от великото до смешното има само една крачка.

Вестник "Стандарт"




Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Дали сте чували _krez   26.07.04 10:53
. * Re: Дали сте чували Dobronameren   26.07.04 22:13
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.