|
Така нареченият Дуклянски летопис първоначално бил съставен през XII век на славянски, а в 1510 година бил преведен на латински. Тази хроника съдържа между другото и сведения за историята на Самуиловата държава. Нейният автор е свещеник от сръбската област Дукла.
Ето какво пише в Дуклянския летопис:
XII век.
“По това време в българското племе се издигнал някой си Самуил, който се провъзгласил за цар. Той водил дълги войни с гърците и ги изгонил от цяла България, така че през негово време гърците не смеели да се приближат там.
…Младежът Владимир ( сръбски княз Ал. М.) заел престола и растял, украсен с всестранна мъдрост и святост. А по същото време, докато Владимир бил още младеж и управлявал вместо баща си, гореспоменатия български цар Самуил събрал голяма войска и пристигнал в пределите на Далмация, нападайки земята на княз Владимир. Князът пък, който бил свят мъж и не искал никой от хората му да загине във война, скромно се оттеглил и заедно с цялото си племе се възкачил на планината, която се нарича Облик…Между това царят посредством пратеници предложил на княз Владимир да слезе от планината заедно с всички ония, които били при него. Но князът не се съгласил. Местният жупан обаче подобно на предателя Юда изпратил на българския цар писмо, в което казал: “Господарю, ако на твое величество е угодно, аз ще ти предам княза.”…Между това Владимир, окован във вериги, денем и нощем се отдавал на пост и молитви…”
…И тъй след смъртта на българския цар Владислав император Василий, като събрал голяма войска и множество кораби, започнал да завоюва страната и завладял цяла България, Рашка и Босна, цяла Далмация и всички крайбрежни области чак до пределите на Долна Далмация.”
ИЗТОЧНИК
1. Фердо Шишиh. Летопис Попа Дук(ль)анина. Белград-Загреб, 1928, страници 330, 331,334,342,344.
2. Латински извори за българската история, III, страници 137-175,179.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА ЛАТИНСКИ)
Надпис на цар Иван Владислав (български цар 1015-1018) за построена от него крепост в Битоля.
XI век.
"...(В година 6523 (1015 Ал.М.) от сътворението на света въздигна се тази крепост), зидана и правена от Иван, самодържец български, с помощта и молитвите на пресветата владичица на Богородица и застъпничеството на дванадесетте и на (двама) върховни апостоли. Тази крепост беше правена (за) уб(ежище), за спасение и за живота на българите. Беше започната крепостта Битоля през месец октомври в 20 (ден), а се завърши в месеца...в края....беше родом българин у..."
ИЗТОЧНИЦИ
1.Вл. Мошин. Битольска плоча из 1017 година, списание "Македонски язик", година XVII, 1966, страници 51-61.
2.Ал. Бурмов. Новонамерени старобългарски надписи в НР Македония, списание "Пламък", година III, 1959, брой 10, страница 84.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА СТАРОБЪЛГАРСКИ)
Западният писател Вилхелм Тирски в своята история на кръстоносните походи съобщава, че българите пленили в Битолското поле епископа на Пюи.
Ето какво пише Вилхелм Тирски:
XII век.
“Като поел пътя отново, той (Раймунд – тулузки граф отправил се в 1096 година към Цариград с кръстоносна войска. Ал. М.) с многодневни усилия прекосил гори и планини и цялата област на епирците и най-после се установил на лагер, като слязъл в областта, изобилствуваща с всякакъв вид запаси, чието име е Пелагония. Когато господин епископът на Пюи, мъж с достоен за уважение живот, си поставил там палатката малко по-далеч от лагера с оглед на удобството при лагеруването, той бил пленен от нападащи българи.”
ИЗТОЧНИК
1. Recueil des histoirens des croisades. Historiens Occidentaux, I, Paris, 1844, p. 99.
2. Латински извори за българската история, III, страница 194.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА ЛАТИНСКИ)
През средновековието с името Македония и македонци била наричана част от днешна Тракия (района около Одрин), днешна Македония през голяма период от Средновековието е наричана България. Освен това, през този период населението на Балканския полуостров многократно е било местено от едно място на друго, така че живеещите тук народности много са се омешали . Византийският историк Лъв Граматик (Х-ХI векове) съобщава, че през Средновековието с името "Македония" била означаван част от Тракия.
Ето какво пише Лъв Граматик:
Х-ХI векове
"След като Крум (български хан Ал.М.) превзел Одрин (Одрин бил превзет през 813 година Ал.М.), той прекарал отвъд Дунав и поселил при реката много благородни македонци и твърде много народ...Като се насочил към Одрин, той го превзел и преместил оттам 12 000 мъже, без да се броят жените и децата, и ги заселил край Дунав... И тъй македонците се отчаяли, направили свои вождове Цанц и Кордил и като завързали сражение, убили мнозина, а някои взели в плен. Българите, които не могли да преминат, прибягнали до угрите (унгарците Ал.М.), които им съобщили всичко за македонците... На следващия ден, когато те искали да тръгнат, хуните (унгарцит Ал.М.) отново се явили да се бият с тях. Тогава се вдигнал друг македонец на име Лъв от рода на Гимостите, който след това станал етериарх, а и други видни македонци. Те ги обърнали в бягство и ги прогонили. А като се върнали, качили се на корабите и избягали при императора. Те били облагодетелствувани от него и се върнали в Македония (Тракия с център Одрин Ал. М.), в своята страна."
http://historymedren.about.com/library/atlas/natmapeurse1000.htm
http://historymedren.about.com/library/atlas/maps/eurse1000b.gif
http://historymedren.about.com/library/atlas/blateursedex.htm
http://www.balcanica.org/history/images/1018-1183.gif
http://www.srpskidespot.org.yu/Tekstovi/IstorijaMakedonije2.htm
http://assets.cambridge.org/0521770173/sample/0521770173WSC00.PDF
http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/europe_peoples_900.jpg
http://www.euratlas.com/big/1000big.jpg
http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/europe_byzantine_empires.jpg
ИЗТОЧНИЦИ:
1. Leonis Grammatici. Chronographia ed. Bonn., 1842, страници 208, 231-233.
2. Гръцки извори за българската история, V, страници 155-156.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА ГРЪЦКИ ЕЗИК)
|
Re: Теофилакт [re: Пиpинeц]
