Първоначалното определение "македонски" в термина "македонски книжовен език", понякога употребяван дори и у нас, не противоречеше на определението в лингвистичния термин "македонски говори", с който в световната славистика се назовават българските говори в географската област Македония (по аналогия на "мизийски" - в Мизия, "тракийски" - в Тракия и т.н.) В този смисъл понятието "македонски книжовен език" се схавщаше като еднорангово с въведеното от СТ. Стойков понятие (за банатските говори на българите там) "втори български книжовен език".
В Скопие обаче се появиха публикации, в които новата писмена форма създадена в манастира "Прохор Пчински", и на определена дата - 2.VIII.1944 година, беше обявена за небългарска. Началото на нейното формиране се постави в първите десетилетия на XIX век, а за нейни първи представители бяха провъзгласени българските възрожденски книжовници Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. В той дух езикът и на останалите български възрожденски просветители от югозапдантите краища беше наречен "македонски", в смисъл на небългарски, а самите те бяха представени за творци на друга национална култура. като македонски пак в същия смисъл бяха обявени и редица югозападни български говори, включително и диалекти на територията на Р България. Заговори се дори за "старомакедонски език"...
Показателен в това отношение напр. е трудът на Блаже Конески Историjа на македонскиот jазик" (Скопjе и Белград, 1965), който анализира същия езиков материал и същите езикови паметници, разгледани вече от проф. К. Мирчев в "Историческа граматика на българския език" (София, 1958), и който повтаря - нерядко буквално, но, разбира се, под друг етикет, всички основни положения в труда на големия български учен. Голяма част от библиографските трудове на М. Маждракова ("Библиографичен преглед на обнародваните материали и изследвания по българска диалектология", Известия, книжка III, 1911 година), на Ст. Стойков ("Показалец на обнародваните материали по българска диалектология", Сборник на БАН, том XXI, София, 1937 година) и други бяха фактически преиздадени от Б. Видоески под наслов "Прилог кон библиограиjата на македонскиот jазик (Скопjе, 1953)...
Ще посочим само като илюстрация някои случаи, в които по недопустим за науката начин е зачеркнато българското име в публикации на авторите от по далечно и по-близкото минало.
Така напр. книгата на Ст. Веркович "Народне песме македонски Бугара" беше преиздадена през 1961 г. от К. Пенушлиски под заглавието "Македонски народни песни". Също стана и със сборника на Д. и К. Миладинови "Български народни песни", който беше преиздаден в Скопие (1962) от Д.Митрев, К.Пенушлиски и Ал. Спасов със съзнателно промененото заглавие "Зборник".
На подобни процедури бяха подложени и заглавията на трудовете на такива големи лингвисти като Селишев. Неговия "Полог и его болгарское население" (София, 1929) се превърна само в Полог (виж например Бл. Конески, "Граматика на македонскиот литературен jазик", Скопjе, 1966, страница 18).
Архивните документи също не се издават в автеничен вид. Писмата на видния революционер Г. Делчен, написани на български книжовен език, бяха издадени от Л. Лапе ("Писма на Гоце Делчев, Скопjе, 1953) не е на езика, на който са написани, с което беше нарушен установеният в архивистиката принцип за запазване автентичността на материалите.
Списъкът на случаите, при които съзнателно и целенасочено се извършваха и продължават да се извършват подобни преиначавания на документи и материали и да се "коригират" най-изтъкнати книжовници и учени, е твърде дълъг. Това очевидно започва да спъва изследователския процес, да пречи на онези учени от по-младата генерация в чужбина, които сами да стигнат до неподправената научна истина.

ИЗТОЧНИК
1. "Единството на българския език в миналото и днес", списание Български език, година XXVIII, 1978 година, книжка 1.


Всички видни книжовници и обществени дейци от Македония, като например Паисий Хилендарски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович, Партений Зографски, Й. Хаджиконстантинов-Джинот, братя Миладинови, Р. Жинзифов, Гр. Пърличев, К. Шапкарев и други многократно изявяват в съчиненията си своето българско народностно и езиково съзнание. За пример ще посочим само някои от заглавията на съчиненията на посочените книжовници: Паисий Хилендарски - "История славеноболгарская..." (1762, издадена за пръв път в Пловдив през 1898 г.), Й. Кърчовски - "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова, собранная от различних светих писаниях и преведенна на простейший язик Болгарский..." (в Будине граде, 1814) и "Чудеса пресветия Богородици, преведени от книга Амартолон Сотириа на болгарский язик..." (в Будине граде, 1817), К. Пейчинович - "Книга сия зовомая Огледало, описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским Долния Мисси..."* (в Будине граде, 1816), П. Зографски - "Мисли за болгарскиот язик" (списание "Български книжици", 1858 г.), Й. Хаджиконстантинов - Джинот - "ъ, ж,IЖ литери болгарски" /ж,IЖ - са старобългарски букви и ги нямам на клавиатурата/ (Цариградски вестник, 1852, брой 82-85) и Обичаи в Долной Мисии* или Западной Болгарии" (Цариградски вестник, брой 82-85), братя Миладинови - "Български народни песни" (в Загреб, 1861), Р. Жинзифов - "Новобългарска сбирка" (Москва, 1863), К. Шапкарев - "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891-1892) http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgmarko.gif
http://www.b-info.com/places/Macedonia/region/Pejchinovich/
http://66.98.194.136/453/116/upload/p138815.gif
http://oldstruga.8m.com/
http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/chitan1.gif
http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/BUG-TAT.GIF
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=7&Board=maked&Number=1941139041&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=7&Board=maked&Number=1941135622&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=7&Board=maked&Number=1941142443&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

и още много други.

* Долния Мисси, Долной Мисии, Долна Мизия, Западна България- до средата на XIX век местните хора наричат по този начин Македония, за разлика то Горна Мизия, която е днешна Северна България. След това гърците въвеждат името Македония, с цел по-късно да я присъединят към Гърция. Гърците смятали, че там живеят българофонни гърци. Това разбиране за известен период от време се приема и от Русия.


В сборника на братя Миладинови “Български народни песни” (в Загреб, 1861) на редица места в народните песни населението в Македония също се самоопределя като българско (виж например страници 113, 237, 401, 424, 431, 444, 448, 458 и други)

Ето какво пише на страница 424 в оригиналният сборник:

"Любика платно белеше
по край белего Вардара.
Ми поминае винари
....................
Любико, бела Бугарко!
Ал сакаш вино ракия?..."

А това пише на страница 448:

"Мошне ми се мили Бугарските моми,
везде ни жниает на жесконо сънце
.............
Бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи. Охридска яболко..."
и т.н.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=7&Board=maked&Number=1941139041&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Който не вярва да намери новото издание на сборника в Македония от 1999 година. Или фототипното издание от 2004 година.