Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:14 11.12.19 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Яворов купувал динамит за ВМОРО
АвторToдop Aлekcaндpoв (Нерегистриран) 
Публикувано26.03.04 06:02  



Всички права запазени Вестник Новинар © 2000-2004

Яворов купувал динамит за ВМОРО

Революционерът Тодор Александров пък пишел пиеси

Мария ЧИПИЛЕВА



По-малко от година след трагичната смърт на Лора се самоубива и Яворов. Предполага се, че пистолетът, с който е посегнал на живота си, му е дал македонски четник.

Приятелството между Яворов и Тодор Александров дълго време беше премълчавано от нашите историци заради изискванията на старото време. Поради същата причина не чак дотам популяризирано беше и участието на поета ни в делата на ВМОРО. Нова светлина върху отношенията между двамата велики българи хвърля книгата на Цочо Билярски "Пейо Яворов и Тодор Александров", в която е публикувана кореспонденцията им.



Освен многобройните телеграми и писма между тях, там са отпечатани и някои манифести и декларации на ВМОРО, както и част от преписката по делото за смъртта на Яворовата съпруга Лора.


Тодор Александров:


"Драги Пейо,
Благодаря ти за изпратените чрез Тодора поздрави. Къде си бе аретлик, ти съвсем потъна някъде?!
Моля те бъди любезен да ми сториш следната услуга: прегърни и целуни по гушката некоя красива парижанка, разбира се, за мое здраве.
Тодор Александров"


Това е първото запазено писмо от кореспонденцията между двамата приятели. То заварва Яворов в Париж на 22 септември 1910 г., точно 2 седмици след смъртта на Мина. Дружбата между двамата започва поне 3 г. по-рано, когато болният Тодор Александров е принуден да се установи за няколко години в България.

Той обаче рядко се задържа на едно място. Обикновено обикаля из Балканите и Европа, където събира оръжие или съмишленици за освобождението на Македония. При едно от пътуванията си през 1912 г. дори моли Яворов да му услужи със задграничния си паспорт. За достоверността на документа са важни само цветът на брадата и мустаците, а не формата им, пише той на поета. В крайна сметка Тодор Александров заминава със собствения си паспорт, оказва се, че той е валиден за още 1 месец и десетина дни.

При пътуванията си революционерът не пропуска да прати на Яворов картичка за природните забележителности и красоти по света:

"Драги Пейо,
Привет от Маджарско, страната с хубавите жени. Тук е за гладници: с малко пари могат да имат и много, и сносни "удоволствия".
Сърдечни поздрави на тебе и Крапчева: Недокръстен"


Това е единият от трите псевдонима, с които Т. Александров подписва част от посланията си до Яворов, другите са Дзоле и Theodore Alexandroff.


Освен несериозните подмятания обаче, двамата приятели обменят доста важни новини за политическото състояние на Балаканите и за делото на ВМОРО. На 20 май 1913 г. по-малко от месец преди Междусъюзническата война, Яворов пише до Александров телеграма:

"Снощи среща Гешев-Пашич в Цариброд. Решено е самоуреждане на среща на четирите съюзни президенти. Всичко добре в наш смисъл. Да пази Бог от интервенция десетина дни. Засега признаци малко."

В отговор Тодор Александров кара Яворов да прати в Македония 100 кг динамит, защото е забелязал раздвижване в сръбските казарми.

Кореспонденцията между двамата разкрива един неизвестен досега факт - че поетът се е обвързал с революционна дейност на ВМОРО толкова тясно. По това време той е бил задграничен представител на организацията и на практика е изпълнявал доста отговорна функция. Той не само е доставял оръжие за Македония, но е съхранявал печата на ВМОРО, бил е касиер и е отпускал пари на различни воеводи по молба на Тодор Александров:

"Драги Яворов,
Моля те, дай на Лазар Тодоров 30 лв. за лична издръжка срещу разписка.
С поздрав Т. Александров
P.S. Имай добрината да дадеш 30 лв. и на Владе Марчев за обуща и панталони.
Същи"


Яворов е поддържал и връзка между ВМОРО и българското правителство:

"Уважаеми г-н Будевски,
на тръгване за Турско Каран Филов остави 100 кг динамит, **отпуснат ми от военното министерство за революционната организация**. Сега получих телеграма от Македония да го изпратя. Моля явете ми се с една записка в Народния театър или ул. "Раковска" 126, кога да дойда да го взема."


В телеграмата е посочен адресът на Народния театър, тъй като Яворов по това време е бил негов артистичен секретар. В това си качество той дори е попарил драматургичните пориви на Тодор Александров. С протокол N 2 от 19 януари 1910 г. Яворов е отхвърлил шест драми за поставяне в Народния театър, една от тях е била "Бъдни вечер" на Тодор Александров. Малко известен е фактът, че революционерът се е пробвал и като драматург.

Тепърва историци и литератори ще трябва да изследват дали това е било единственото му произведение. Негативното отношение на Яворов към драматургичните му опити обаче не накърнява приятелството им, нито пък възхищението на Тодор Александров към стиховете и драмите на Яворов:

" Драги Пейо,
Пиесата ми хареса много, почти всички млади ще намерят там преживени от тях моменти."

Това пише почитателят на Яворов за пиесата му "В полите на Витоша".

Освен че проявявал слабост към литературата, Тодор Александров се е занимавал и с научни опити. В писмо от 12 януари 1913 г. той моли Яворов да му намери часовници за адските машини, които е открил. Въпросните машини са бомби с нов вид часовников механизъм, който според изобретателя може да се ползва и в бита. Самото откритие пък, както често става с всички велики дела, е провокирано от неволята:

"Драги Яворов,
Макар да зная, че си малко небрежен, ще се отнеса пак до тебе за една услуга. Понеже миналата пролет Туфекчиев не успя да ни достави часовници за адски машини, принудих се сам да приспособя обикновените будилници за тая цел - значи по неволя станах изобретател.

Това мое приспособление може да се използва и в живота, струва ми се, по следния начин: обикновените будилници аз мога с 20-30 ст. разноски, като им прикрепя две изолирани жици и една електрическа крушка вън, с помощта на сух елемент да се използват нощем: будилникът, като се нагласи за известен час да звънне, ще светва и някоя крушка."

Приятелството между поета и Тодор Александров завършва с трагичната смърт на Яворов през 1914 г. В последните му дни един от малкото отворени домове за него е бил този на Тодорови. За съжаление дори и приятелят му не успява да запази поета от обществения линч, който Каравелови организират заради смъртта на съпругата му Лора. Няколко месеца преди да сложи край на живота си, Яворов посвещава на приятеля си едно от най-хубавите си стихотворения - "Заточеници":

От заник-слънце озарени, алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни...





Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Яворов купувал динамит за ВМОРО Toдop Aлekcaндpoв   26.03.04 06:02
. * Яворов и Македония MkБpaтcтвo   26.03.04 13:03
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.