но тя едва ли помага много. Оспорване на съществуването на македонска нация днес няма, но стигне ли се до обсъждането на миналото на тази нация - бомба, буф, тряс....
От разговори с хора, които много много не се вълнуват кои са македонците, какви са им проблемите съм, чувал - да бъдат каквито си искат, но да не пипат свети за нас неща.....
Пак не се решават проблемите.
Така, че условия от вас към нас има, но има и претенции от нас към вас.
Например ако аз ти кажа: ти си македонец (и аз съм напълно убеден, че казвам правилно нещо, истината) и имаш право да казваш, че не си българин (вече се прокрадва някакво съмнение, т.е. имаш право, но дали е така..) и се стигне до твоя реплика: Аз не съм българин, защото ние никога не сме имали нещо общо и - бум, гръм, светкавици...
Та не се наемам да давам акъл как трябва да бъде, какво трябва да правиме. Може би единственото разумно нещо е взаимно да избягваме да говориме за въже (в къщата на обесения не се говори за въже!)..
No, kako shto mi se gleda toa ne se sluchuva nitu ima aber da se sluchi.

Do tie idni vreminja, kje se jademe vaka, za zhal...
Мисля, че това е истината, действителността. Докато по-сериозни проблеми не ни сдавят (заставят), да захванеме по-сериозни неща...