"...Александър:
Нощ.
Мрак.
Привидна тишина и спокойствие.
Едно незнайно, скрито от погледа
ни царство, което си има свой живот, свои закони, свои гласове, свои
тайни.
Наблюдавайки го, неволно започваме да изпитваме чувство на
страхопочитание, скрита загадъчност съчетана с тежест и преклонение.
Дори ни се струва, че и времето забавя своя неудържим ход, обвивайки се в
черно.
А там, някъде далеч от нашия взор, зад хоризонта на изток, се води
страшен, безпощаден двубой между две могъщи непобедими сили -
Светлината и Мракът.
Началото на тази ожесточена битка се губи далеч
назад във времето и няма никакви изгледи да приключи скоро.

Неуморимите противници в единия от своите фронтове настъпват неудържимо, а - в
другия отстъпват.
Така нападайки се и отстъпвайки, те обикалят Земята,
без да могат взаимно да се унищожат и отдавна вече никой не знае, кой от
двата противника преследва другия.

Единият е недосегаем, ярко изгарящ,
другият - тайнствен, скрит, студен.
Единият прелива в багри, другият - в
сивота...."
............
Има определена поезия в тези откровения на преродения Александър..
И ,разбира се,
Борба между Мрака И светлината.