Znachi, ako a priori go relativizirate znachenjeto na terminot Makedonec vo srednovekovieto, togash, po istata logika i terminot Bugarin treba da go relativizirate.
Съгласен съм, че има нужда от такова релативизиране, с което да се противодейства на традиционното разбиране на етничността като "кръвен континуитет" от зората на времето до 20 век. Но има съществена разлика между названието "македонец" и названието "българин", отнесени към Средновековието, а именно през Средновековието има ПОЛИТИЧЕСКИ и културни формации - държава, църква и пр., които носят второто название, но не и първото. Оттук е и произходът на етницитета чак до модерността. Иван Владислав между впрочем пише, че бил и "родомъ блъгаринъ", което съм съгласен, че не трябва да се разбира в елементарно етнонационалистки смисъл - но в "родомъ блъгъринъ" виждаме как една една политическа категория се превежда и в "родов" или "етнически" смисъл. А иначе дали И. Владислав имал и капка Аспарухова кръв не е важно. Самуиловата "българска" държава определено продължава "българската" държава с центрове Плиска и Преслав, а оттук, ако се вярва на Ристовски и на Мисирков, by the way, посредством изградената от Василий ІІ "Българска архиепископия" (която е била, както знаем, доминантно гръкоезична) се разпространило и названието "българин" като етноним на "славяните в Македония" чак до Ново време. Не съм съгласен обаче че последните в този смисъл били по-малко "реални българи" от тези в Западна или Източна България. Тук доста симплифицирам нещата, но "етнонимът" през Средновековието трябва да се мисли тъкмо в това отношение на управляващи династии, които често носят по-стари "етнически" имена, и подопечните им селяни, които в някакви моменти започват да се идентифицират с тези имена. Така последните стават отново "етнически".
А иначе дали населението на Македония било или не било българско в смисъла на Аспаруховите оногундури и т.н. няма никакво значение - то (вероятно) в по-голямата си част не е било такова и в Източна България. По същия начин и славянското население на Сърбия и на Хърватско не е било "сръбско" или "хърватско", доколкото изглежда, че като "българин" и тези имена имат азиатски произход и са пренесени чрез аварите. И тук фактът, че определена владетелска каста се идентифицира с тези имена е фактор in the long run те да се превърнат в по-разпространени "етноними", срещани и сред селяни.
Во ред???
Относно твоя "доказ" - by the way - Леополд многу добро го зборува англискиот язик? Допускам, че възможно да е имало случаи като тези в Солун на граждани (в смисъл "урбани") от славянски произход, които покрай повлияната от Западния ренесанс гръцка просвета да са подели още в 17 век спомена за антична Македония и да са започнали да се наричат македонци. Ще допусна, че те са се наричали така действително в етнически смисъл и това сведоштво е интересно и важно! Настоявам обаче, че това е било достатъчно изолирано явление, което - нека те информирам - не се срещало само в "географска и етничка Македония"! Наскоро Блаже Ристовски пронайде някакъв човек - със славянско ("българско"?) име, който се самоопределял като македонец в етнически смисъл и ясно се идентифицирал с античните македонци. Проблемът е, че въпросният човек е от...........................
"татарския" град Пловдив и засега няма основания да се счита, че произхожда от Македония. Изглежда в градски центрове със значително гръцко население и култура, а и "западно" културно влияние, минало през гърците, като Солун и Пловдив е имало такива славянски индивиди. В Пловдив играе роля и фактът, че е основан от знаеш кого.
Но на целия този фон е все още нереалистично да се смята, че употребата на етнонима "македонец" е заела някакви по-значителни размери, поне преди 20-те дори 30-те години на 20-и век. Съгласен съм, че не трябва да се подценява и фактът, че българското Възраждане в Македония по определен начин стимулира употребата на названието "македонец", от което впоследствие при определени политически контексти отпада значението на "македонски българин". Съгласен съм, че и автономизмът на Вътрешната организация води към известно национално еманципиране на "македонските българи" спрямо "българите от България". Но няма основания да се счита, че идентитетът "македонец" като нещо ексклузивно спрямо "българин" става масово явление преди 30-те години на миналия век и то предимно в определени части и среди на Вардарска и по-малко на Егейска Македония.
Накратко, и доста концизно, това е моята позиция.