Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:00 06.12.19 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Идеите на мустакатия и И. Михайлов [re: sof.mak.]
Автор tulsa (...)
Публикувано07.01.04 17:56  



Предполагам , че много хора са чели тaзи
статия, където Ванчо Михайлов
аргументирано показва крещящото противоречие между
сталинската теория на нацията въобще и приложението
на тези идеи към "македонския въпрос".
Нещо като '" с камъните на мустакатия ..по неговата глава'.
Много от риторичните въпроси на "македонец" преди време" какво е етнос, какво е нация.." намират своя отговор.
Доста от заключенията на Михайлов се базират на ситуацията преди
подвизите на комунистите и разделянето на народа ни от
мини Берлинска стена, която и досега не е паднала окончателно.
Обаче повечето от въпросите възникващи във форума са
намерили отговор в статията на И.Михайлов.
Интересен е и контарпримера на Михайлов за еврейската нация, която представлява своеобразно изключение от сталиновата дефиниция( разделението и по няколко от опредерлящите признаци
( език, обща територия..) се компенсира от своеобразието на религията и
изградения на тази основа много отдавна "национален характер".
Може пък тази изключителност да обяснява
желанието на Сталин да ги снабди с "общ дом",...в Далечния изток,
за да съответстват по-добре
на "дефинициите" му.

...........................

СТАЛИН И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Близо седемдесет години вече вниманието не само на политическия свят, но и на широкото обществено мнение е привличано от македонския въпрос, като най-драматичен пункт в неспокойното положение на Балканския полуостров.
Въпреки че дипломатическите канцеларии често са се занимавали с него, въпреки че международният печат постоянно е изтъквал като абсолютна необходимост справедливото му уреждане и въпреки че самото население в страната — чрез гласа на организациите, в чиито редове то десетилетия подред се бори за свободата си — е посочвало най-простите начини за уреждането му, и след Втората световна война македонският въпрос остана в старото си състояние на неуреденост.

От една неуморна централа обаче, шумно се твърди, че този въпрос бил вече разрешен и уреден.
Разправя се това непрестанно, особено пред народа в Македония и България, макар че тъкмо там не са потребни никакви уверения и увещания, за да повярват хората в подобно твърдение, защото те са на самото място, съдят по фактите и виждат,
че македонският въпрос днес е повече усложнен от вчера.
Най-пакостният елемент в това ново усложняване е денационализацията, която болшевишкият режим предприема в Македония и за която подробности дават следващите редове.

Този нов принос към остротата и несигурността в положението на Македония най-пряко засяга цялата българска нация.
Той е от съществено значение и за бъдещите отношения между Югославия и България, върху които много искат да изграждат голямата болшевишка политика и стратегия.

Ние считаме, че казаното в тези редове е от интерес не само за македонското население, за българската нация и за балканците, но и за всички, които се интересуват от работите в европейския югоизток. Достатъчно е да се прочете само изнесеното тук, за да се схване, че и занапред светът ще има да чува за усилия на Македония да лекува безсъвестно нанасяни й рани, докато окончателно получи свободата си.

Тия редове неминуемо трябваше да свържем с името на Сталин, понеже той вдъхновява болшевишката политика спрямо националностите.
Тук по-специално се разглежда как болшевишкият режим е приложил в Македония схващанията, изложени в Сталиновата брошура „Марксизмът и националният въпрос", която е била написана през 1913 г., после преиздавана и тъй често изтъквана от болшевиките.
Ние имаме пред очи печатаното Москва издание на немски език от 1945 г.

След тези пояснения минаваме към самото изложение.

Общността на езика като един от характерните белези на нацията

1. „Що е нация?" —
се запитва Сталин в брошурата си (стр. 5). отговаря:

„Нация е преди всичко една общност, една определена общност от хора. Тази общност не е нито расова, нито племенна.
Сегашната италианска нация се е създала от римляни, германци, етруски, гърци, араби и т.н. Френската нация е произлязла от гали, римляни, германци и пр.
Същото трябва да се каже за англичаните, германците и пр., които са се образували от хора на различни раси и племена.
Нация не е следователно никаква расова или племенна общност, а една исторически произлязла общност от хора."

Това може да се вземе като вярно за много от днешните нации в света, т.е. че не може в жилите им да се търси само чиста кръв от един племенен произход, а обратно — че нацията най-често е съставена от смесване на разни племена.
Що се отнася до българската нация, приема се,
че тя се е създала главно чрез сливането на разни славянски племена, сродни едно на друго по произход и език.
В състава й — доколкото историята ни сочи — е влязло цялостно само едно по-чуждо племе — старите българи, които не са били от славянски,
а от туранско-монголски произход.


Сталин продължава:

„Нацията не е случаен или ефимерен конгломерат, а една стабилна общност от хора.
Не всяка стабилна общност обаче прави нация.
Също Австрия (б.н. — бившата Австро- Унгарска монархия) и Русия са стабилни общности, но никой няма да ги нарече нации.
Чрез какво се различават националните общности от държавните общности?
Между другото чрез това, че националната общност е немислима без общ език, докато за една държава не е безусловно необходимо общ език. Чешката нация в Австро- Унгария и полската в Русия биха били невъзможни без един общ език за всяка от тях,
а интегритетьт на Русия или Австро-Унгария не би бил засегнат от туй, че в тях съществуват различни езици.
Ние имаме предвид, разбира се, езици, които народът говори, а не служебния и канцеларски език.

Следователно: общност на езика като един от характеристичните белези на нацията."

Съгласни сме напълно и с това определение.

То точно отговаря на истината и относно българската нация.
Никой не може да каже и не е казал досега, през дълги векове, че тя от устията на Дунава до Епир не е една стабилна общност.
Тя в никой случай не е по-малко общност и по малко стабилна, отколкото например руската национална общност.

А що се отнася до българския език, той е общ за цялата българска нация. Той е един и същ по своя строеж, по словно богатство и граматика.
Само сръбската официална наука се е опитала в по-ново време да „доказва", че езикът на македонските българи не е бил български; допреди няколко десетилетия обаче и сред сърбите никой не се е осмелявал да твърди подобно нещо.
Славянският говор в Средна и Североизточна Македония е почти съвсем еднакъв с българското наречие, което се говори в сегашната Югозападна България, т.е. в окръзите Софийски и Кюстендилски.
Говорът по долината на река Места, т.е. в Източна Македония, пък е почти еднакъв с тоя, който се говори в Северна България, предимно в Търновския окръг, т.е. с наречието, което е легнало в основата на съвременния литературен български език.
Говорите в Западна Македония главно по ударението си изглеждат в пръв момент като че ли различни от всички останали български говори.
Това ударение е по-друго, отколкото в самата Средна и Източна Македония.
Но ударението в никой случай не изменя нито словното богатство, нито духа и строежа, нито граматиката на народния говор, който си остава изцяло български.
По този въпрос впрочем така са се произнесли всички учени, които са проучвали български говори.
Измежду чужденците учени нека отбележим тук само тези имена:
Лескин, прочутия славист Ватрослав Ягич, Флорински, Облак, Вондраг, Соболевски.

Нека споменем, че св. св. Кирил и Методий си служеха при превеждането на светите книги с говора на македонските българи в Солунско, Воденско, Костурско и др. места.
Там и до днес чертите на Кирило-Методиевия език са запазени. Редица чужди учени, в това число и много руски, са единодушни и по този въпрос — че Кирило-Методиевият език е старобългарски език.

Впрочем, за всеки среден познавач на славянските езици е лесно да установи, че езикът на македонските славяни е български.
Между другото той има и най-характерните белези, чрез които изобщо българският език се отличава от останалите славянски езици, а именно:

а) и в Македония всички употребяват член за съществителните имена, какъвто не притежава никой друг славянски език освен българският;
б) не съществува падежна форма;
в) сравнителна и превъзходна степен се образува с частиците ПО и НАЙ;
г) не съществува инфинитив (неопределително наклонение);
д) употребява се двойно лично местоимение, например: тебе те, мене ме и пр.;
е) бъдещето време на глаголите се образува с помощ на думичката ЩЕ, КЕ и т.н., и т.н.

И понеже езикът на македонските славяни е български, следва, според горното определение на Сталин, че македонските българи притежават най- важния белег — именно общността на езика, който ги прави част от българската нация.

Не е излишно да изтъкнем, че още в IX век сл. Христа тъкмо този език на македонските българи е бил наложен от св. св. Кирил и Методий и техните ученици като църковно-книжовен език на цялото славянство, и то за дълги векове.
Старобългарската книга и просвета е достигнала голям разцвет в Охрид (Македония) и Преслав все на тоя език.
След покръстването на руси и сърби той е преминал и при тях.
По-късно вече книжовният език и при другите славянски народи, както и при самите българи се усъвършенствува.

Ако запитате и днес народа из всяко кътче на Македония, той ще ви отговори, че приказва на български език.
Другите националности там — турци, гърци, албанци, аромъни — ако ги запитате какъв е този език, ще ви отговорят също най-категорично, че това е български език. Съществува една стара турска пословица, която гласи: „Истанболун тюркчеси, Янянън угумджеси, Тиквешън булгарджеси" — което значи, че в Цариград се говори най-типично турски, в Янина — гръцки, а в Тиквеш — български. Знае се, че Тиквеш се намира точно в центъра на Македония.

Българският книжовен език в по-ново време, в основата си, не е много отдалечен даже от македонските западни български наречия.
В неговото изграждане впрочем са взели участие доста македонски българи.
Ако пишенето на книги е изобщо едно средство за все по- съвършено изграждане или затвърдяване на един книжовен език, логично е да се изтъкне, че също и видни, убедени комунисти,родени в Македония, са взели участие в изграждане на българския общонационален книжовен език, като са писали много статии и книги на него; за пример посочваме дядо Димитър Благоев, основател на комунистическата партия в България, Димитър х. Димов, Димитър Влахов, Павел Шатев и др. комунисти. Най-големият български пролетарски поет е Христо Смирненски, македонски българин от гр. Кукуш.
На български книжовен език са писали и всички македонски борци от миналото, които комунистическата партия в България, по пресметнати свои съображения или искрено, почитал.
На |първо място апостолът Гоце Делчев.
Не може нито един ред да се посочи от него, който да е бил писан на друг език.
Това показва, че всички тия хора са считали за свой майчин език той, на който са писали и говорили.
И всички те, естествено, са се считали българи.
Доколко български е езикът на македонското славянско население, показва например и простият факт, че всички възвания и заповеди до народа през Илинденското въстание са писани все на български книжовен език.

Самите комунисти издаваха между двете големи войни на български книжовен език печатните си органи, предназначени за македонското общество) — вестник „Освобождение", списван в София, и вестник „Македонско дело", издаван във Виена
. През 1924 г. комунистите съчиниха във Виена един манифест „от името" на македонското освободително движение, отправен към Македония; този манифест те бяха написали все тъй на български книжовен език, считайки, че именно само на този език може да се говори с българското население в Македония.

Всички тия неща идат да потвърдят изтъкнатата вече и по-горе българска същина на езика, който славяните в Македония говорят.

Общността на територията — втори характерен белег на нацията

2) Сталин ни дава втория характерен белег за съществуването на една нация — общността на територията. Той казва (стр. 6):

„Англичаните и североамериканците говорят един и същ език и все пак не представляват една нация. Същото се отнася и за норвежците и датчаните, за англичаните и ирландците.

Защо обаче англичаните например и североамериканците въпреки общия им език не съставляват една нация?
Преди всичко поради това, че те живеят не заедно, а върху отделени една от друга територии. Една нация се изгражда само в резултат на едно дълго, трайно и редовно общение, в резултат на един съвместен живот на хора от поколение в поколение. Един продължителен общ живот обаче е невъзможен без обща територия. Англичаните и американците населяваха по-рано една и съща територия — Англия — и съставляваха една нация. След това една част от англичаните се пресели от Англия към една нова територия, в Америка, и създаде там, върху новата територия, в течение на времето една нова нация, североамериканската. Различните територии доведоха до създаването на различни нации.

Следователно: общност на територията като един от характерните белези на нацията."

Българската нация повече от 12 века живее на Балканския полуостров върху една неделима територия, включена между Дунава и Егейско море, между Черно море и Албания. В тази териториална цялост влизат областите Мизия с Добруджа, Тракия и Македония, а допреди шестдесет години и Поморавия.

Сталин изнася примера със своите сънародници, грузинците, които са живели на обща територия, говорили един език и въпреки това, строго взето, не са съставлявали една нация, понеже различните местни княжества, на които страната дълго се била разпадала, със столетия са се борили едно против друго и са попречвали да се води един общ стопански и обществен живот.
Подобно нещо с българските земи, включително Македония, не се е случвало. В течение на петстотин години, т.е. до 1912 г., Македония бе под турска власт; допреди седемдесет години под същата власт бяха и останалите български земи.
Животът по цялата българска земя се е развивал по еднакъв начин за всички българи, във всяко отношение: в културно, стопанско, политическо, национално.
България и Македония бяха изкуствено разделени едва в 1878 г. с турско-българска граница. Но тя не само не ги отчужди, но още повече духовно и културно ги сближаваше в братския им задружен стремеж по- скоро да се извоюва политическата свобода и на Македония; в размяната на печатни книги; в непрестанното общение на поробените в Македония българи с освободените в България, което почти никога не биде затруднено от турската власт.
Общо взето, може да се приеме, че петстотингодишното робство на всички българи под турска власт окончателно бе доизградило българската нация, що се отнася до нейния общ манталитет, мечти, духовни стремежи и особено по начина на живеенето. В средата на XIX в. тая нация показа — чрез бунта си против гръцкото духовенство и стремежа за създаване на своя българска национална черква — как решително еднакво мисли и чувствува и докъде на Балканския полуостров тя се простира.
В процеса на това национално възраждане най-живо като българи се изтъкнаха тъкмо тия в Македония.

След 1918 г. се случи, щото Македония, по трасето на старата българо-турска граница, да бъде вече отделена от България чрез телени мрежи, чрез изкопаване на вълчи ями, построяване множество гранични бетонни крепости и пр.; всичко това създаваше сръбската власт, за да раздели един от други членове на една и съща нация.
Но поради двадесет и три годишното (до 1941) сръбско робство в Македония съвсем не може да се сметне, че българската нация се е озовавала да живее, един вид, на две територии, както ни показва примерът с англичаните и американците.
Обратно, самите безбройни сръбски мерки за насилствена раздяла, терор в Македония още повече посочиха на народа, че той е в пълно родство с братята си в България и още повече го настройваха срещу чуждата нему сръбска власт.
Ако това население не се чувствуваше българско, ако то бе някоя друга нация, естествено е, че Сърбия нямаше да издига между него и България не само духовна, но и чисто физическа китайска стена.
Сърбия не издигна такива укрепени граници спрямо другите си съседи — спрямо Албания, Италия, Австрия, Унгария и Румъния.


Случвало се бе и друг път в историята, а именно в XIV в., почти същите български области, т.е. Македония, да попаднат в границите на сръбската държава за двадесет-тридесет години.
Но българската нация в своята цялост си е оставала непроменена. Има множество данни за това.
Интересни са и документите, които един млад български учен, Сакъзов, бе намерил в архивите на Венеция и които потвърждават, че и тоя сръбски режим в Македония през XIV в. с нищо не е повлиял върху българското съзнание на македонските славяни.
С нашествието им в Македония турците са задигнали множество българи от тая земя и са ги продавали като роби.
Намерените във Венеция документи установяват, че при всички такива продавания, вършени по гръцките острови, отвлечените там македонски славяни роби са се декларирали пред нотариусите като българи,
макар турците да бяха сварили в Македония сръбска власт.

Българите в Мизия, Тракия и Македония и досега живеят върху една територия, която не е разделена нито от морета, нито от планини като Пиренеите.
Случвало се е да минават и през тялото на българската нация насилствени и изкуствени граници, така както например и през руското народно и териториално тяло са минавали военни и политически граници — шведски, полски, татарски и пр., но никога в миналото тези, които са идвали да завладяват за по- дълго или по- кратко време българска земя, не са си позволявали да наричат българската нация с други имена.
Византийците я наричали българска.
Латинците от Цариград, като напираха през българските земи, казваха, че имат работа с българи.
Руският княз Светослав, като дойде в помощ на Византия и завладя големи части от Източна България, знаеше и изтъкваше, че има работа с българи.
И унгарците, и сърбите по-късно, когато воюваха със старото българско царство, знаеха, а и в документи записаха, че имат разправия с българи. И турците, които до вчера владееха споменатите три български области, никога не са говорили за две или три различни славянски нации в тях, а само за една — българска.

Значи, българщината в Македония, като част от целия български народ, притежава и втория важен белег, за да се счита принадлежаща към българската нация — общност на територията, според както изисква определението на Сталин.

3) Сталин пояснява по- нататък:

Общността в стопанския живот — трети характерен белег за нацията


„Но това не е всичко. Общността на територията не дава още една нация. За това е необходимо още една вътрешна стопанска връзка, която споява отделните части на една нация. Между Англия и Северна Америка не съществува подобна връзка. Затова те съставляват две различни нации.. Но даже и североамериканците не биха заслужили името на една отделна нация, ако отделните кьтища на Северна Америка не бяха свързани един с друг стопански в едно цяло, чрез съществуващото между тях разпределение на труда, чрез развитие на пътни съобщения и пр.

Следователно:
общност на стопанския живот, стопанска свързаност като една от характеристичните особености на нацията."

Напълно сме съгласни.
Относно Македония излишно е човек да се простира с много доводи, за да доказва, че тя е била не само във вътрешна стопанска връзка с другите български земи, но че и целият стопански бит на всички български земи е придобил еднакъв образ.
Може да се посети всяка българска къща из тия земи, всеки селски двор или селски дом и ще се види колко силно вековете са ударили върху тях печата на едни и същи методи на труд;
колко еднакво е било производството им, еднакви начините на размяната, еднаква степен на развитие в земеделието, ръчно производство и пр.; и колко — ще прибавим и тук — еднакви обичаи, еднакви обноски и начин на мислене е създало всичко туй.

Това, което българският народ е произвеждал, употребявало се е в областите, където той живял, или пък по едни и същи пътища е отивало към други страни.
Еднакви стопански големи пътища, еднакви нужди на международния пазар са повлиявали все в един и същи смисъл върху българското стопанство в Македония и в останалите български земи.

Особено през последните петстотин години, докато българските земи се намираха под турска власт, целият български стопански бит спокойно се е развивал с една и съща бързина, в една и съща посока;
никакви събития, никакви войни, никакви нови граници не са повлиявали, щото из българските земи различно да настъпват нови стопански форми, да се създават тук или там заселен стопански бит.
Появяването на споменатата вече граница в 1878 г. между България и Македония никак не измени това положение, защото и търговията между двете български страни не бе възпрепятствувана от турската власт.
А сръбско - гръцкият режим, наложен в Македония след 1912 г., няма никакво значение за изменение на националната същина на македонските славяни на стопанско основание.
Сърбия и Гърция създадоха стопански прегради спрямо България,
но чрез това българското съзнание в Македония бе засегнато само във вреда на страните поробителки, а не във вреда на собствената българска националност.

Може да се каже, че българският народ в неговата цялост
трябва да бъде посочен като един измежду типичните примери в Европа за общност на стопанския живот и бит.

Значи, българската нация, специално и в Македония, притежава в най-голяма степен и този белег — общността на стопанския живот, на жизнените условия, за да бъде считана и от хора, които мислят като Сталин, именно за българска.

Общност в психическите свойства, които се изразяват в една общност на културата — четвърти характерен белег за нацията

4) По-нататък Сталин казва (стр. 7):

„Но и това не е всичко. Вън от всичко казано трябва да бъдат взети предвид и духовните свойства на хората, които са включени в една нация. Нациите се различават една от друга не само чрез жизнените условия, но също и чрез техните духовни свойства, които се изразяват в особеностите на националната култура.
Ако Англия, Северна Америка и Ирландия, които говорят един език, все пак съставляват три различни нации, то в случая немалка роля играят психическите свойства, които са се образували при тях, следствие на нееднакви условия на живот от поколение на поколение.

Сами по себе си психичните свойства, или другояче наречени „национален характер", за наблюдателите са нещо недоловимо, но доколкото те се изразяват в самобитността на културата, която е обща на нацията, тя е доловима и не трябва да бъде пренебрегвана.
Излишно е да кажа, че „националният характер" не е нещо завинаги установено, нещо повече — той се променя с житейските условия;
понеже съществува във всеки даден момент, той слага отпечатък върху физиономията на нацията.

Следователно: общност на психичните свойства, които се изразяват в една общност на културата, като един от характеристичните белези на нацията. С това ние сме изчерпили всички белези на нацията."

Всичко туй ние напълно възприемаме.
Що се отнася до българите, подчертаваме, че националният характер или психическите свойства, отразени в националната култура, са за всички тях и до днес едни и същи. Такава е преценката и на всички, които по- специално са проучвали българския народ, такава е преценката и на всички съседни нему други нации.

Сталин изтъква защо Северна Америка, Англия и Ирландия, говорещи един и същ език, представляват все пак три различни нации.
Към причините, които довеждат до това различие, би могло да се изтъкне и обстоятелството, че Северна Америка е отделна от Англия на около шест хиляди километра чрез един голям океан, че ирландците са например католици, докато англичаните в тяхното мнозинство са протестанти; че и Ирландия е отделен остров, на десетки километри далеч от Англия, че между ирландци и англичани е съществувала вековна борба, която не по-малко от морето е допринесла за тяхното взаимно отдалечаване.
Никакви природни стихии, никакво пространство, никакви религиозни деления или вътрешни политически борби не са никога разделяли части на българския народ една от друга.
Те са живели компактно повече от хиляда години върху една и съща територия, както вече е споменато, при едни и същи стопански и изобщо жизнени условия.
Така у тях са се затвърдили едни и същи народни характерни черти, едни и същи психически свойства, а оттам се е изградила една и съща общобългарска култура, в която имат особено голям дял българите от Македония.

Ако някой дири общност на македонските българи с всички останали други българи, той ще я намери предимно въз основа на този психичен белег, с основание изтъкнат от Сталин като особено важен признак за определяне физиономията и самото съществуване на една нация.

Накрая Сталин дава и сбитата характеристика на нацията (стр. 8):

...„Нация е исторически създала се стабилна общност по език, територия, стопански живот и психически свойства, открояващи се в културна общност."

Естествено, могло би и други неща да се кажат за характеристиката на една нация. Но ние нарочно не се впускаме тук в нищо друго, а ще вървим само по дефинициите на Сталина.
Съгласяваме се с него и при твърдението му, че щом като липсва един от изтъкнатите белези, престава да съществува дадена нация; още повече пък, щом като липсва повече от един белег.
Той изтъква например, че руските, галицийските, американските и грузинските евреи, понеже живеят на различни територии, стопански са едни от други разделени, различни езици говорят — не представляват единна нация.
Все пак факт е, че пръснатите в различни кътища на света евреи се чувствуват като една нация, поне до наши времена днес, и то по силата почти само на обстоятелството, че изповядват израилтянската религия; само религиозното чувство и мистицизмът, виждаме, е в състояние да поддържа у тях националното съзнание и дух.
Но според както казахме, ние приемаме, че сме съгласни с всичко казано от Сталин.
И според това, което той казва, установихме, че македонските българи имат неоспорвано всичките белези да бъдат считани за неделима част от българската нация.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Югославско-съветско-българска среща в Москва tulsa   06.01.04 23:18
. * Леко са се били видели в чудо... Пocмaтpaч   06.01.04 23:28
. * Re: Леко са се били видели в чудо... tulsa   07.01.04 00:12
. * Re: Леко са се били видели в чудо... Xмммммм   07.01.04 03:01
. * който е имал срекята sof.mak.   07.01.04 11:01
. * Re: който е имал срекята tulsa   07.01.04 14:55
. * това беше вчера sof.mak.   07.01.04 15:18
. * Re: това беше вчера tulsa   07.01.04 16:04
. * тук съм съгласен sof.mak.   07.01.04 16:19
. * Идеите на мустакатия и И. Михайлов tulsa   07.01.04 17:56
. * толкова задълбочено sof.mak.   07.01.04 18:13
. * Re: толкова задълбочено tulsa   07.01.04 18:27
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.