Фала на Димитров и другите българи в Македония. А не беше ли този Димитров, който издаде "Български народни песни" на братя Миладинови?


„БЛАГОДЕЈАНЕЦОТ“ НА
ДРУШТВОТО „СВ.САВА“

(...)Каква вистина може да претставува, при актуелната констелација, и каква смисла може да има денес идентификацијата со исходувањето на Мисирков, тоа враќање на стари фронтови, на стари анимозитети? Во каков дух надахнува, на каков пат упатува „ноото течејн'е“", ако е тоа „напраено специјално против бугарцките интереси во Македонија“ (За македонцките работи, стр.98), за да го измени општо прифатеното мислење, дома и во светот, за бугарскиот карактер на народноста на Македонците? Ако реализирањето на тоа „течејн'е“ се врзува за „српцката пропаганда“: „једна српцка пропаганда јест доста да создаит превасходна почва на ноото течејн'е. Сите македонци от српцката пропаганда ќе бидат на страната на ноото течејн'е: органите на пропагнадата ќе сочувствуваат тајно, а не платените срби ќе исповедуваат својата македонцка мародност јавно“(исто)(...)

(...) Во делот на Македонија под српска окупација, „еволуционизмот“ (на Мисирков, н.з.) првично беше во функција на србизација на македонската етносфера, како катализатор на асимилаторскиот процес. На него Мисирков беше воспитуван уште како „благодејанец“ (Крста Петковиќ) на Друштвото „Св. Сава“, кое работеше на македонистичкиот проект на Стојан Новаковиќ; во рамките на тој проект, воспитачот на Крста Петковиќ Милојко Веселиновиќ работел на издавање учебници на „македонски јазик“: „Не можејки да настапи под српското име, српската црковно-национална пропаганда се застапувала за македонското историско минато“, „го форсирала и македонскиот јазик преку печатење учебници за отворените српски учлишта во Македонија на македонски, српско-македонски или македонско-српски мешан јазик“ (С. Димевски, Историја на македонската православна црква, Македонска книга, 1989, стр.521).(...)

(...) „Суштината на македонската борба по војната е отпорот кон денационализацијата, (...) Македонците требаше да се спасат себеси како Бугари.“ (Stojan Christowe, heroes and Assassins, New York, 1935, p. 195) Затоа отстојувањето на бегството од себе што го олицетворува антибугаризмот на Мисирковото „ноо течејн'е“, денес би претставувало темелна распаметеност. Националниот сепаратизам денес, обратно, може да има смисла заради дистанцирање од србизмот и упатување на македонската нација кон нејзиното историско лежиште. Тоа е услов да го превладееме меморијалниот рез, да суштествуваме историски, да си ја повратиме нашата духовна и морална предност, да не им ја обесмислуваме грижата на совеста што, кај англиски парламентарци, кај европски интелектуалци, ја провоцирал македонскиот „пекол“(G. Desbons, La Bulgarie apres le Traite de Neuilly, Paris, 1930. p. 330).(...)

Од книгата: Д. Димитров „Името и умот“, Наше дело, 1999, Скопје


Кръстьо Мисирков е привърженик на "македонизма" в началото на ХХ век. След това се отказва от собствената си теза, прокарана в книгата му "За македонцките работи", и минава на български позиции. Тук поместваме статията му "Народността на македонците".

Ето какво пише Кръстьо Мисирков:
11.V.1924 г.

"Статията на г-н Арсени Йовков "Българи в Македония", поместена в бр.1 на вестник "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на вестник "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интереса на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия на г. Йовков се изрази дори, че ние, македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи. Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на ХIХ век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождението на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците.
Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновенна упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяха съвременната наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмената народна словестност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите и тяхното стремление да оборят увереността на българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.
Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши.
Сърбите постигнаха едва половината от своята задача: те успяха да заблудят западноевропейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладени от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.
Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие историческата роля, която има да изиграе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.
И ролята на българи и сърби в развитието и разрешаването на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната война: сега за сърбите теоретически не съществува тоя въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както съществува и въпрос за народността на македонците, който днес българската наука с по-голяма от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му придаде подобаващото му значение.
Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов е да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да си присвоят половината от неговата къща, от неговия двор.
А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я и познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори, и с такива с България.
Но ето че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще.
Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? - Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да подражаваме на мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско - национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литература и език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозното чувство на македонеца да не се оскърбяват от лика и духа на сръбските светци като свети Сава.
Сърбите много добре познават и сега, както и по-преди, значението на въпроса за народността и народното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час по-скоро да се избавят от него.
Но всичко е напусто.
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца."

ИЗТОЧНИК:
1. Вестник "20 юли", С., брой 5, 11.V.1924 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)/тогава "македонците" са писали на български книжовен език/