|
Тема |
Dunek, ще помагам, може ли? Нека бъдем екип ! [re: Dunek] |
|
Автор |
Dobronameren (Хабдула Челбир) |
|
Публикувано | 19.11.03 19:05 |
|
|
" Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари. През XIX век тук са се назовавали мюсюлмани или българи, но никога татари. Това име се появи през XX век”, твърди Раиля Симошева."
"Царизмът, а после и сталинизмът са туширали възможността поне за цвят тук да се съхрани българска етническа група. От 1928 г. българският език е забранен в училищата, а паспортите на всички са подменени и в графа националност съветските другари са изтрили “болгар” и са написали “татар”, “чуваш”, “мордвин” и др"
"Бащицата на народите специално работил върху изчезването на българите. Над 50 хиляди са разстреляни, други са разселени в съседни републики, а останалите до 1939 г. са със сменени паспорти. Проблемът е, че когато Иван Грозни превзема Волжка България, е подписан договор за анексията й, но в него не бил упоменат срок за изтичането му. И днес, ако съществуваше монолитна българска общност в Татарстан, тя би имала юридическо право да търси право на суверенитет... Затова Москва не преименува местните люде и в монголи - има Монголия, а в събирателното име татари"
"Факт за българското самосъзнание на жителите на град Казан, столица на днешен Татарстан, е поведението им по време на Руско-турската война. При обявяването й през 1877 г. мюсюлмани-татари започнали да събират пари за подпомагане на Турция. Тогава българите, също мюсюлмани, разкрили тази мрежа и предупредили руснаците. След няколко години, през 1884-та, отмъстителни татари за една нощ изклали над три хиляди българи и опожарили библиотеките им. После пък НКВД, през 30-те години, се заело да прочиства държавните библиотеки. Тогава волжките българи преписали епоса си от арабски на кирилица и съветските другари не обърнали внимание. Именно от тези източници сега се подготвя вторият том на книгата “Джагфар Тарихъ” /историята на Джагфар-б.а./, чийто първи том втрещи руските и татарските националисти."
*******
"С детских лет я наслышан о Вашей столице - городе Софии. Помню, с каким душевным трепетом, таинственно понижая голос, произносили взрослые: Суфия каласы бар (город София есть). С такой любовью и затаенной надеждой произносили ещё только название города Болгар - древней столицы Волжской Болгарии, расположенной, как Вы знаете на берегу реки Волги, недалеко от Казани."
|
| |
|
|
|