"Но тук, в с. Ляхово (Демирхисарско),
дето прекарахме великденските дни, за които разказвам, беше сравнително много спокойно, доколкото е дума за лично удобство. Селото е чисто българско, без установена за постоянно войска.

На всеки случай не бе както в Крушово, отдето идехме, след като работихме две недели в мъчително съседство с аскера, при гъмжило шпиони-гръкомани, които ни караха да меним къщи една подир друга...


"Дядо поп се обърква; той не иска да издаде потайна невяра.
- И скоро ще я видим, отче - процеждам аз през зъби.
- Ех, скоро, оно се знае. Думам за Бугарското. Там веке свети, като у некоя кукя - широка-широка и цела от сърча.
Искам да го видя аз него, други свет е...

- Мм, свет като свет - обажда се даскала и дъвче сухо грозде.

- Не е баш свет като свет! - възразява бакалина с решително завъртане глава: на, тука е Турско, там Бугарско!

- Санким нашо -- подзема втори, - нашо, даскале; друго е турчин да ти е отгоре, друго ети да си на турчино отгоре...

Даскала, хрисим и свенлив момък, като че се чувствува виновен за наивностга на селяните. Но обикновено мълчелив - и както заекваше - той не отвръща. Само малките му сини очи се надуват, сякаш готови да изхвръкнат из орбитите си.

Домакина, който стои до огнището и чертзе в пепелта с клечка неведоми знаци, повива глава да каже нещо. Лицето му, изгоряло от слънце, е разтегнато в тихо умиление. Той пита:

- Ами там, в Бугарско, аскера е бугарски, все от бугари, както що са у Турско турци?

Тоя петдесетгодишен човек се вдетиняваше нарочно. Той желаеше да попипа своите представления и мечти. Помните толкова милия дядо Йоцо на г. Вазова.

Попа се усмихваше благо в сиянието на слънчевите зари, които проникваха през малкия прозорец.

- Е, може ли инак, там вси са наши брата - отвръщам аз.

- И юзбашии, и бинбашии, и всички? - пита домакина все тьн, като очарован от някой дивен сън.

- То се знае. И каймаками, и мютесерифи, и валии. До везир и цар.

- И сборуват они по наше, по бугарски?

- Е па как! - отговаря бакалина, задавен от смеха на някакво гордо удоволствие;
- нели са бугари,
нема да сборуват по турски я.

- Майки!..."

април 1903
"Как минуваше времето..."
П.Яворов