|
Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илиденското въстание. След неговото потушаване цялото семейство се събира в София, където той живее от шестгодишната си възраст до края на живота си - 1988 г.
През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет на Софийския университет със специалност физика и астрономия.
Още през 1923 г., увлечен от брат си Наум, Георги Томалевски се включва в младежката организация на ВМРО и активно сътрудничи на нейните печатни издания. Членува в Крушовското братство, в Младежкия македонски съюз (ММС), в Младежкото студентско дружество “Вардар”.
В списание “Родина”, орган на Македонския младежки съюз, младият автор разгръща идейно-естетическите си позиции. Статиите “За македонската младеж” и “Илинден и сърбите” са техен израз.
След напускането на родния край Георги Томалевски успява да го посети само веднъж - през 1941 г., защото, както сам той казва: “Винаги имаше нещо неудобно, което ми попречваше да видя родния си дом.”
Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България - ноември 1935 година.
Неслучайно младият автор навлиза в българската литература с есе, посветено на Македония. Това е тема, която никога не напуска сърцето и мислите му. На нея той посвещава най-вдъхновените си творби от своята белетристика.
Студията-есе “Душата на Македония”, отпечатана през 1927 г. и преиздадена през 1941 г., заедно със сборника есета “Всекидневните чудеса”, е наградена в 1942 г. от Управителния съвет на Просветния съюз с наградата “За най-хубавата литературна творба през 1941 година”.
Душата на Македония
(откъс)
Природата на македонеца е сложна. Развихрен в момент на борба, той е много съсредоточен, наблюдателен и находчив във време на спокойни дни. Като плод на неговата вяра и мистика, като показалец на неугасващия в него пламък са многото манастири, светци и святи места в Македония. Люлка на българската книжовност, съкровищница на ред духовни ценности, майка на славянското писмо, тя има до ден днешен в своите светини следите и духа на нещо дълбоко мистично. Манастирите в Македония говорят с най-красноречиви думи за произхода, живота и духовната култура на тоя народ, който я е населявал... Такъв народ не може да се отмине от времето, защото в жив. Отгласът на мълнията се разтапя в мълчанието на планината, докато последва нов, но пламъчето от кандилото на народния дух - тихо, кротко, непрестанно блещука в дългата низа на вековете... От тоя пламък на народния дух възкръсва нашата нова история.
Трябвало би да се препишат някои страници от историята, за да се поясни тая мисъл, но тъй като историята е нещо отделно, доста е да споменем името на Атон, да припомним “Деволския ливан” - манастира “Св. Наум” в Охрид. За последния има дадени ред описания от наши и чужди пътешественици, които са го отбелязвали като най-бележито място при изучаванията си в Македония. Тоя духовен източник, построен още в 900-та година по времето на Михаил-Бориса, е играл важна роля за живота на Македония и ненадминат по своята красота, още от светията бил наречен Деволския ливан поради множеството на кедрите, що растели там.
Георги Томалевски
“Душата на Македония”, София, 1941 г.
Родната къща на писателя Георги Томалевски се намира в най-високата част на Крушово, където в подножието на самата букова кория е разположена българската махала на пъстроцветния в етническо отношение град. В тази къща е заседавал щабът на Илинденското въстание, срещали са се войводи като Никола Карев, който по-късно посещава дома на Томалевски в София на ул. “Веслец”, Питу Гули и др., оттам е оповестена и Крушовската република. Днес тя е музей на Илинден, на освободителните борби на Македония, известна като “Музеот на борбата”. На стената й е поставена плоча със следния надпис:
“ВО ОВАА КУКА
НА 2.VIII.1903 Г.
ПРОГЛАСЕНА Е
КРУШОВСКАТА
РЕПУБЛИКА”
По причини, от които всяко културно общество би трябвало да се срамува, имената на собствениците, обитаващи къщата по време на Илинденското въстание и много преди него, до дните на своето изгнаничество, никъде не са отбелязани и умишлено се крият. Тези, които обичат истината, знаят, че това е къщата на Макреви-Томалевски.
“Никоя сила не е по-голяма от спомените за един дом, в който за свободата на българщината се е говорило и действало с религиозен пиетет. Моето родолюбие няма стандартен характер. То влиза в състава на моето дихание.”
|
“Музеот на борбата”