|
Антибългарската истерия Традиционната анти-
в Р Македония българска кампания, която е постоянно явление в проявите на македонската опозиция и отвреме навреме намира отражение и в поведението на част от управляващия лагер, преминава през октомври в антибългарска истерия. Поводите за това са два. Единият е намерението на България да построи в хърватския град Джаково паметник на българските възрожденци братя Миладинови. Другият е представянето пред скопската общественост на 27 октомври на организацията с идеална цел “Радко”, която си поставя за цел да работи за утвърждаване на “българската национална идентичност на славяните от Република Македония”. Печатът в двете страни подава обилна информация по тези събития и по някои други, косвено свързани с тях.
Впрочем шумът около българските опити да се “откраднат” братя Миладинови от македонската история и да се подрови с това “македонската национална идентичност” присъстват в антибългарската кампания на опозицията и някои недържавни обединение и всред интелигенцията през цялата есен на тази година. Поводът е появата на фототипния вариант на сборника на двамата братя, издаден още през 1861 г. и озаглавен “Български народни песни”. А причината е далеч по-дълбока. Тя се корени в теорията и практиката на македонизма, т.е. на усилията на политици и учени да изопачат в продължение на десетилетия представата за вековната общност на населението от Македония като посягат без особено притеснение към събития от историята на България.
В македонските вестници от 18 до 27 октомври се появяват публикации, които “аргументират” “македонската” принадлежност на братя Миладинови и обвиняват България, че с издигането на техен паметник в Джаково (там е бил архиепископ Йосип Щросмаер, който ги е подпомогнал в издаването на сборника от песни) се опитва да си присвои делото на двамата братя. В. “Дневник” от 27 октомври пише в заглавието на една от публикациите си: “Стружките братя и тяхното дело повторно се присвоява от България”. В. “Вечер” от същата дата озаглавява публикацията си по темата: “Български мерак по братята Миладинови”. Подобно изброяване може дълго да продължи. Скопски поети и писатели от своя страна определят издигането на паметник на братята Миладинови в Джаково като “още един опит на България да отрече македонската национална самобитност”. Всичко това обаче с нищо не опровергава факта, че братя Миладинови сами са озаглавили сборника с песни от Македония “Български народни песни”, и че са представители на българските възрожденци.
Българският печат също отделя значително място на акцията около изграждането на паметника на братя Миладинови в Джаково (вестниците “Демокрация”, “Сега”, “Труд” и други), като главно прави коментарии около македонската истерия по този въпрос.
Кампанията около братя Миладинови в скопския печат е в известен смисъл прелюдия към друго събитие, която задълбава проблема с “македонската национална идентичност”. И тук вече става дума не за история, а за конкретния факт, че граждани на Р Македония обявяват открито българското си национално самосъзнание, при това организирано. Накратко казано, това е смисълът на широко раздухания в македонския печат в края на октомври “случай “Радко”.
“Случаят “Радко” си има и своя предистория. Един от главните основатели на организацията Владимир Пауновски обявява българското си национално самосъзнание още в началото на 90-те години и поради това е подложен на гонения от тогавашните власти. Той, а и група хора около него, продължават да поддържат позициите си на българи. Повечето от тях са от Охрид и това обяснява пробългарските демонстрации в този град при посещението на българския президент П. Стоянов през тази есен. На 24 май т.г. Пауновски и групата около него образуват културно-просветното дружество “Радко”. А на 27 октомври е и неговата промоция в Скопие, в столичния хотел “Холидей”. Представянето на организацията се съпровожда със скандал, предизвикан от македонистки елементи, с намеса на полицията, и с изключително масирана отрицателна кампания в македонските средства за масова информация, изключение от която прави донякъде само в. “Дневник”.
Причините за цялата кампания срещу културно-просветното дружество “Радко” са главно две. Едната е вече споменатото му намерение да работи за възстановяването на “българската национална идентичност на славяните от Република Македония”. Никак не е трудно да се проумее, че това взривява упорито изгражданата от политици, писатели и други в продължение на години “македонска национална идентичност”; че лъсва преднамерения є фалшив характер. Всъщност подобна открита атака срещу македонизма вътре в самата Р Македония досега не е имало. Особено пък в последно време. А втората причина за атаката срещу “Радко” се корени в самото му име. “Радко” е псевдоним на един от дългогодишните ръководители на ВМРО Иван Михайлов, който през целия си живот е отстоявал българския характер на македонците и с това е ненавистен на носителите на македонизма.
Атаката срещу дружеството “Радко” се предприема по няколко линии. Според публикациите в медиите, неговите членове се дискредитират като “предатели на македонската национална кауза”, обявяват се за фашисти, за какъвто македонският печат обявява и техния патрон. Опозицията настоява за забрана на организацията от Конституционния съд, и както винаги, в появата на дружеството и в неговите намерения се търси “българска следа”.
Възможно е тази повсеместна реакция да сломи новата организация. Това ще зависи от поведението на правителството. Част от него, в лицето на МВнР, открито демонстрира отрицателното си отношение и дори се опитва да предизвика дипломатически скандал с България. На българския посланик в Скопие Ан. Димитров е връчена нота поради неговото посещение на промоцията на “Радко”. Партията ДА, чийто представител във властта е министър Ал. Димитров, открито се обявява срещу новото дружество. В македонския печат се публикуват многобройни призиви за изгонването на българския посланик от Скопие. Това е най-яркия признак на антибългарската истерия.
Но дружеството може и да оцелее. Все повече стават онези македонски граждани, които не се страхуват не само да обявят българското си национално самосъзнание, но и да работят активно срещу македонизма. Все по-големи са усилията на някои македонски учени да разчистят задръстената от фалшификации македонска история и новосъздадените македонистки легенди. В няколко броя на седмичника “Македонско дело” от тази година Александър Бонев публикува свое изследване, озаглавено “Интерпретации и аргументации”, в което на основата на богат доказателствен материал и изследвания на балкански учени проследява стъпка по стъпка истината за македонското средновековие и възраждане, която е твърде далеч от официалната история. За родовата връзка с България се обявява и един от най-известните днес писатели и публицисти в Р Македония, който при награждаването му с наградата “Димитър Талев” в София, в средата на октомври, заявява: “Ученик съм на Захари Стоянов”. А срещу грабежа на събития от историята на съседните на Македония страни все по-активно се обявяват и чуждестранни историци от Гърция, СР Югославия, Румъния, както личи от ред публикации в печата на тези страни и в България.
За съжаление българската страна не е особено активна в отбраната на своето историческо минало и оставя тази дейност в ръцете на извъдържавни дейци и институции. На антибългарската пропаганда в Р Македония, дори и в такива пикови часове, се отговаря вяло. От това е инспирирана и публикацията на Тамара Шишманова в няколко последователни броеве на в. “Монитор” (23, 25 и 27 октомври), която сочи подобна политика на държавата като резултат от недостатъчната є ориентация в проблемите, които текат на Балканите. И това е вярно.
9 октомври Проф. Добрин Мичев
София Проф. Стефан Радуло
|
“Български народни песни”