|
Сега
Интернет издание
Актуализиран на: 23.05.2003 21:53:35
24 Май 2003
ЗА БУКВИТЕ
Българите са имали писменост и преди св. Кирил Философ
Историкът Петър Добрев прибави 5 века към българската история. При създаване на кирилицата са използвани руническите знаци, използвани от древните ни прародители.
Едва днес, след близо 30 години, тезите на изследователя влизат в учебниците
ДЕЯН ЕНЕВ
Знаете ли какво е станало през 165 г. след Христа? Знаете ли кои от буквите, с които пишем днес, са от прабългарски рунически произход?
Знаете ли, че около 30-40% от думите в съвременния български език са били използвани и от Аспаруховите българи?
Включително тези, с които описваме най-голямата ни човешка близост: тате, баща, бате, кака, леля, чичо, кум, момиче, момък, обич, хубав, лош... Думите книга (кънига) и печат - също.
Паралелно със славянския лексикален пласт в живия, говорим български език функционира и мощен прабългарски лексикален пласт, върху който за пръв път сериозно внимание обърна изследователят Петър Добрев.
Неговият извод е: Древният език на Аспаруховите българи не е изчезнал през далечния 8 или 9 в., а и до днес звучи на всяка крачка в езика, на който говорим...
Двата основни белега на този език - аналитизмът и определителните конструкции, и до днес съединяват като червена нишка всички български говори на Балканския полуостров.
Буквално до вчера в историческата ни наука господстваха представи, че българската държава от създаването си до въвеждането на славянската писменост от учениците на Св. св Кирил и Методий в края на 9 в. не е имала своя писменост.
С появата на славянската писменост безписменият прабългарски език бива изтласкан и изчезва с времето - това учехме десетилетия в училище! Прието бе да се смята, че за нуждите на държавната канцелария са използвани гръцки букви.
Но надписите с гръцки букви са малка част от находките по камъните и плочите от ранна България. Старинните български знаци и надписи - 1500 на брой, са основно от периода 7-10 в.- в Плиска, Мадара, Дръстър, Шумен, Преслав, Мурфатлар (Бесараб).
Наличието на паралелни текстове на кирилската и на по-старата руническа писменост се оказва един от ключовете за дешифрирането на руните.
Предположението, че старите български знаци са изпълнявали ролята не само на родови гербове, но и на буквени знаци, са изказвали учени и преди. Пръв обръща внимание на руническите надписи от Мурфатлар чл. кор. В. Бешевлиев в студия през 1977 г.
Той твърди, че древната българска писменост е била вид азбука и внимателно намеква, че цяла редица знаци от Плиска и Мурфатлар имат прилика с по-късни кирилски букви.
Но пръв специалистът по стопанска история Петър Добрев систематизира и разчита голяма част от тези надписи и доказва категорично съществуването на собствена българска писмена и знакова система.
Пълното съвпадение на серия знаци от нашите земи със знаци от Старата Велика България е друг знаменателен факт, сочи същият изследовател. Той показва, че още преди да се преселят отсам Дунава, древните българи са имали своя писменост, която заедно с тях е била пренесена в новите български предели. Това позволява на Петър Добрев да обяви революционното твърдение, че при създаване на кирилицата са били използвани някои от руническите знаци, характерни за древната българска писменост.
Между руническите знаци, които са служели за записване на буквите Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, голям юс, малък юс и др. и кирилските букви, чрез които се записват тези липсващи в гръцката азбука звукове, има голяма прилика - не само във формата, но и в названията, които са от древен източен произход.
Тоест, налице е двоен начин на създаване на кирилицата.
Анализирайки съчинението на Черноризец Храбър "За буквите", Добрев отбелязва факта, че тайнственият български автор ясно различава в новата азбука две части - гръцка и негръцка.
Ето какво пише Черноризец Храбър за начина, по който била сътворена от Константин Кирил Философ новата азбука, предназначена за славяните:
"И направи им 38 букви, едни по формата на гръцките букви, други по словенски, но започна по гръцки (т.е. от гръцките образци)."
В следващия пасаж директно са посочени буквите, взети от гръцката азбука (24 на брой) и буквите, чрез които са записани звукове, нехарактерни за гръцкия език (14 на брой).
Противно на мнението, че Кирил е сътворил глаголицата, а не кирилицата, тук Черноризец Храбър директно описва като азбука, създадена от самия Кирил Философ, не глаголицата, а именно кирилицата, т. е. писмеността, с която си служим и до днес, смята Добрев.
Което показва още веднъж гения на Св. цар Борис I Покръстителя и подкрепя тезата, че именно **той е заръчал направата на азбуката** на светите братя Кирил и Методий.
През 1979 г. в бр. 3 на сп. "Икономическа мисъл" на БАН се появява статията "Стопанският живот на прабългарските племена - нови факти".
Тя остава неизвестна за широката общественост, но стратегическите й изводи за родната историография могат да се сравнят с преврата на Коперник за астрономията. Неин автор е специалистът по стопанска история Петър Добрев. В тази статия за пръв път се доказва убедително, че прабългарите не са изостанало номадско племе, а носители на висока стопанска и културна традиция.
До 10 ноември той успява да издаде една-единствена книга, "Стопанската култура на прабългарите", която излиза през 1986 г. след 7 годишно чакане в издателството. Едва днес, след близо 30 години, тезите на пионера на реабилитацията на първобългарския етнос Петър Добрев влизат в канона на съвременната ни историческа наука, особено след отпечатването на т. I от осемтомната "История на българите от древността до ХVI век" под редакцията на Георги Бакалов.
Сред авторите на статиите вътре, които постулират върху основните тези на Петър Добрев, плод на десетилетните му усилия, неговото име не фигурира. Ето какво пише вероятно по подобен повод Петър Добрев в мото от книгата си "Да изтръгнеш слово от камъка": "Посвещавам тази част на всички приватизатори на чужди идеи в науката с пожелание по-често да им се налага да преписват и хвалят това, което някога гръмогласно и яростно са отричали."
---------КАРЕ--------
ПО-ВАЖНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНИЯТА НА ПЕТЪР ДОБРЕВ:
1. Откриването на първите системни доказателства, че древните българи не са били номадска орда, а цивилизован източен народ.
2. Разкриване на местоположението на най-старите български държави при планината Имеон, наричани от персите Булгхар, а от индийците Балхара.
3. Издирване и превеждане на историческите надписи, оставени от българите на Кубрат и Аспарух на техния собствен език.
4. Публикуването на първия математически обвързан превод на календарните данни за царуванията на най-ранните български владетели.
5. Уточняване на трите най-важни дати от ранната българска история - годината на образуване на старата Велика България край Кавказ - 165 г., годината на възцаряване на Кубрат - 617 г., и годината на възцаряване на Аспарух отсам Дунава - 680 г.
6. Систематизиране на древнобългарските думи от старите надписи и установяването на неизвестния доскоро факт, че езикът на древните българи не е от тюркски произход и принадлежи към групата на памирските езици.
7. Разкриване на спецификата на българската роднинска система и разликата между нея и другите роднински системи в Европа и по света.
8. Установяване на оригиналния характер на древната българска държавна система и нейното значение за развитието на европийските държавни традиции.
9. Събиране на пълната системна сбирка от данни за разпространението на българското име по света.
10. Систематизиране на древните български рунически знаци и разкриване на тяхното значение.
--------КАРЕ-----------------
РЕЧНИК
Славянски .... Прабългарски
хляб .... пита
любов ... обич
плещи ... гръб
твърд ... корав
красив ... хубав
нога ... крак
дом ... къща
следа ... диря
лес ... гора
одежда ... дреха
дим ... пушек
отец ... баща
цветен ... шарен
продължавам ... трая
хладно ... студено
хълм ... планина
силен ... як
пес ... куче
здрав ... читав
стар ... дърт
дребен ... ситен
зъл ... лош
слаб ... мършав ... хърбав
пъстър ... шарен
ленив ... мързелив
отряд ... чета
площад ... мегдан
покривка ... кърпа
длан ... шепа
летя ... хвърча
|
Българите са имали писменост и преди св. Кирил Фил
