|
Авторски права (c) 1999-2003 на Пресгрупа "Монитор" ООД. Всички права запазени.
Из “шеталището” на Битоля
Глъчката по кафаните и ресторантите в “града на консулите” не секва до полунощ
Юлиан Ангелов
По главната търговска улица на Битола – т. нар. “шеталище” или корзо, в късния следобед трудно може да се видят минувачи. Дори из магазините, повечето от които са разположени на приземните етажи в старовремски влашки къщи, рядко влиза някой купувач.
Още от първите дни на лятото цялото Пелагонийско поле, чийто център е Битола, е изпепелявано от безмилостното слънце. Едва вечерта от надвисналата на града планина Баба полъхва свежа хладина и затова целият град излиза на разходка из корзото. Глъчката из местните кафани и ресторанти пък не спира до полунощ.
Но спокойствието, което на пръв поглед цари в града, е само привидно.
Напрежението от конфликта отпреди няколко години между албанците и македонците в републиката още витае из въздуха. Допреди няколко години един от символите на търговската улица на Битола са десетките албански сладкарници, в които бизнесът с баклава, толумби и резлива боза върви доста добре. Но през 2001 г. над 100 албански магазини, къщи, както и една джамия са подпалени в отговор на убийството от засада на няколко войници от града от албански екстремисти на пътя Скопие-Тетово-Гостивар. Сега трудно може да се види албански магазин по корзото.
Съдбата на Битола е добра илюстрация как се променя цялата история на Балканите след оттеглянето на Османската империя. В края на XVIII и началото на XIX в. Битола е проспериращ град, чиито търговци пътуват непрекъснато до Виена, Лайпциг, Будапеща, Истанбул и донасят новите моди и идеи в този край на Османската империя.
Тогава Битола е бил най-важният град в цяла Македония след Солун и често е бил наричан “Градът на консулите”. По това време тук имали консулства дванайсет държави, включително и България. Някои от сградите на консулствата са запазени и до днес – Австрийското консулство, например, е превърнато в кафене. Градът е бил и център на Румелийския вилает. Тук се намират през този период много османски административни служби, както и военна академия, в която учил самият Мустафа Кемал Ататюрк – гробокопачът на османщината и баща на съвременна Турция.
Една от най-забележителните сгради от този период, запазена до днес, е Безистенът (покритият пазар), където в момента се продава всичко, което може да се види и на “Капалъ чаршъ” в Истанбул. Интересна е и часовниковата кула от XIX в. По османско време в града имало около 60 джамии, от които са останали 12 до наши дни. По-интересните от тях са: Исак джами, построена в 1508-1509 г.; Йени Джами – 1559 г.; джамията Яхдар Кадъ, построена в 1562 г. от Синан – най-известния османски архитект, построил също така няколко от големите джамии в Истанбул, както и тази, станала по-късно църквата “Св. Седмочисленици” на ул. “Граф Игнатиев” в София.
През 1956 г. при разрушаването на битолската Чауш джами е намерен в основите й надпис от времето на цар Иван Владислав - последния владетел на Първото българско царство и племенник на цар Самуил. В надписа личат думите: “…обнови се тая крепост зидана и правена от Йоан, самодържец български…българин родом…”. Заради думата “български” днес този надпис събира прах из мазетата на Битолския археологически музей.
Той не е свързан с възгледите на Коминтерна за историята на “македонскиот народ” и по тази причина не отговаря на нуждите на скопските сърбомански “научници”.
А иначе цар Самуил е считан от тях за “првиот македонски цар”.
Сърбоманите в Битола не се посвеняват да посегнат дори на паметта на македонски символи, какъвто е революционерът Александър Турунджев. Той е обесен от османците на Ат пазар и е погребан в двора на църквата “Св. Неделя”. Оригиналната му надгробна плоча е на български, но ако отидете сега да се поклоните пред останките на войводата, ще ви посрещне надпис на литературен “македонски”, или както казват някои, на български, написан със сръбска пишеща машина.
Из корзото на града.
Терорът над българщината в Македония обаче достига връх след завладяването на Битола през 1913 г. от сръбските войски. И ако според преброяването на населението, проведено от османските власти през 1904 г., в Битолския вилает живеят над 178 000 българи, след пристигането на сръбските “ослободители” тази цифра се свежда до нула.
Извън паметниците на османската архитектура, една от най-забележителните сгради в Битола е църквата “Св. Димитър” (1830 г.), известна като “гръцката” църква, тъй като по време на църковните борби през XIX в. тук се черкували патриаршистите и гъркоманите. За разлика от нея в храма “Св. Богородица” (1870 г.) се събирали всички радетели за българското националното дело. Интересна е и сградата на дървената църква “Св. Троица”, наречена пък “руската” църква. На търговската улица в града има и запазен и католически храм.
Касап на страта Битолска чаршия.
Съчетанието на модерна и стара архитектура е типично за централната част.
За съжаление една от българските светини в Битола – българските военни гробища край града, са в трагично състояние. Останките на загиналите през Първата световна война български воини едва се забелязват сред бурените и духа на разрушение, който цари наоколо. За сметка на това френското военно гробище е подредено като по конец, така че сенегалските негри, били се срещу нашите войски в окопите около Битола, могат да почиват в мир.
В Битола освен съвременни, има и паметници на културата от дълбока древност. В западния край на града се намират останките от античния град Хераклея Линкестис, основан от бащата на Александър Македонски – Филип II през IV в. пр. Хр. Из руините на Хераклея Линкестис в днешно време личат останките на акропол, две базилики с добре запазени мозайки от V-VI в., римска баня, както и античен театър, който се реставрира в последните години и всяко лято е сцена на театрални представления.
|
Из шеталището на Битоля