Направен беше преглед на съществуващите тези за произхода на българите и бе показано, че те са източни иранци (Шопов и др, под печат), а не славяни с незначителен примес от прабългари. Изложена бе тезата на академик Державин (1946), че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Разгледани бяха формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) и беше подчертано, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години. Подчертано беше, че (пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по- ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов, под печат). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал “кутии” (Шопов, под печат). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кутиите са били наричани още гутеи. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива “царя на кутиите Тирикана” (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания. Подчертано беше, че титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в шумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната и древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Автора показва, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) (Шопов и др., под печат). И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Автора показва, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) Памир.
|