|
Югославия като държава е виновна за геноцида в Босна?
...........
10 февруари 2003
Татяна Ваксберг, Хага
Тази година ще стане известно дали Югославия като държава е виновна за геноцида в Босна.
Новината идва след като Международния съд на ООН окончателно реши да допусне за разглеждане подобно дело. Ищец по него е държавата Босна.
10 години бяха нужни на международния съд само за да допусне за разглеждане подобно дело. Решението дойде тази седмица - искът е допустим, обжалването - отхвърлено и делото ще се гледа към края на годината.
Международният съд на ООН беше установен в Хага в края на Втората световна война. Той има постоянно действие и в него се решават спорове единствено между държави. Това го прави двойно различен от хагския Трибунал за престъпления в Югославия, който има временно действие и съди единствено физически лица.
До този момент за престъпленията в Босна се търсеха конкретни извършители, издавали една или друга заповед, водила до геноцид.
Сега вече за същия този геноцид ще отговаря цяла държава пред друга държава - Югославия пред Босна.
Делото е повече от тежко и има огромно значение за състоянието на Балканите изобщо.
Ако Югославия бъде призната за виновна, тя рискува да се окаже в позицията на Германия след Първата световна война.
Този залог на делото, както и обжалването на самата Югославия обясняват 10-годишния период, в който Международният съд трябваше да допусне делото за разглеждане или не.
Искът на Босна беше внесен още през 1993. Текстът му е повече от 100 страници. В него има една съществена особеност - той е заведен срещу Югославия, но с мотива, че тя е търсела сръбска доминация върху Босна.
Особеното е в мотива- Босна не смята, че е била нападната, за да остане в някогашната югославска федерация, Босна твърди, че е нападната, за да може нейната територия да стане част от Велика Сърбия.
Иначе казано, Югославия, в лицето едновременно на Сърбия и Черна гора, трябва да отговаря по бвинение именно в сръбски геноцид.
Искът на Босна включва обвинения във всичките 5 прояви на геноцидна политика, както те са посочени във Женевските конвенции от 1949 година - Югославия ще отговаря едновременно за геноцид, за намерението да го извърши, за опита да го извърши, за подбуждане към геноцид и за съучастие в него.
Освен това Югославия ще отговаря и по всичките пет пункта на обвинението в геноцид - те включват убийството на етническа, религиозна или расова група, тежко нарушаване на физическия и морален интегритет на групата, умишлено поставяне на групата в условия, които изцяло или частично да я унищожат, взимане на мерки да се попречи на раждаемостта в рамките на етническата група и насилствено преселване на деца от групата в друга етническа група.
Най-впечатляващото в този иск обаче дори не е същината му, а времето, в което той е подаден - искът е внесен две години преди най-големите кланета в Босна - преди масовото убийство на 7000 мюсюлмани в Сребреница, преди нападението на пазара в Сараево и преди лагерите и убийствата в Източна Босна.
Масовата преценка, че в Босна се извършва геноцид се наложи две години след като страната сама го е определила така. Дори извънредният трибунал за Югославия беше създаден малко по-късно.
Затова и данните за геноцид, които Босна представя пред съда са вече морално остарели - когато е внасяла жалбата си, Босна не е имала на разположение откритията на следоветелите от извънредния трибунал. Затова и обвиненията в масови убийства са споменати в иска като данни, които тепърва трябва да се докажат - по това време държавните власти нямаха физически достъп до лагерите, изградени от сърби на босненска територия.
Най-голямата част от иска описва едно престъпление, което извънредният Хагски трибунал по-късно тълкува като престъпление срещу човечеството - изнасилването. Босна се позовава на данни на експертна комисия към Съвета на Европа, установила изнасилването на повече от 20 000 мюсюлманки.
Страната представя множество доказателства, че тези изнасилвания са били извършвани не в рамките на полов терор, а по политическа заповед. Няколко хиляди мюсюлманки са били държани в лагери и арести до четвъртия месец на бремеността им, и освободени когато тя не е могла да бъде прекъсната.
Искът на Босна цитира и съзнателното разрушаване на културни и религиозни паметници, които са били взривени, опожарени или бомбардирани. Според иска във войната са били унищожени 90 % от джамиите, попаднали в зони на сръбски контрол, което се равнява на повече от 200 джамии.
Част от тях построени между 15 и 17 век.
Югославия оспори иска на Босна на два пъти - първия път с аргумента, че Югославия не е била член на ООН по времето на войната и затова не би могла да отговаря по престъпления, фиксирани от организацията. Втория път Югославия заяви, че е нова държава, която не носи отговорност за делата на предишната. И двата аргумента бяха отхвърлени.
Делото ще започне в края на годината. Ако бъде призната за виновна, Югославия може да бъде осъдена да изплати репарации на Босна.
Това дело е обаче само първото.
През 1999 Хърватия внесе същия иск.
И за разлика от Босна, тя изчисли и размера на исканите репарации - 15 милиарда долара.
По проект на Фондация"Отворено общество"
Take counsel with the ignorant as with the learned..... Ptah-hotep
|
Югославия като държава е виновна за геноцида в Бос
