|
Горещи репортажи във в. "Дневник" преди 94 години информират за борбите на българите в Македония и Одринско
ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА 11/12 - 15:40 ч.
Тодор Бурилков. Снимка: Валентина Петрова/ "Дневник"
Тодор Бурилков застана начело на Лигата за правата на човека. Той е известен адвокат и правозащитнк. След 1990 г. бе избиран два мандата за председател на Висшия адвокатски съвет. Лигата, възстановена миналата година, е основана още през 1922 г. като неполитическа организация за защита правата на българите от откъснатите земи и на бежанците, които пристигали оттам. Тя се е борила срещу нарушенията на човешките права без оглед на верска и политическа принадлежност и е просъществувала у нас до 1947, след това животът на организацията е продължен от български емигранти в чужбина. Активно с лигата е работел в онези години и Симеон Сакскобургготски. Тази българска правозащитна организация е съучредител на Международната федерация за правата на човека, която е акредитирана към ООН и Съвета на Европа.
Тодор Бурилков е син на д-р Владимир Бурилков, журналист на някогашния "Дневник". Това е вестникът, който за първи път у нас е получил репортаж по телеграфа от мястото на събитието. Събитието в новинарството ни е от 1908 г., а репортерът - 25-годишният Владимир Бурилков, студент по право и ентусиазиран защитник на истината за борбите на българите от Македония и Одринско, останали в пределите на Османската империя след Берлинския конгрес. Неговите горещи репортажи оттам непосредствено след младотурските реформи, които дават глътка въздух за българското население, са оценени от историците на българския печат като безпристрастна и добросъвестна картина на подема и упованието, че свободното отечество не ги е забравило. " Тичайте, гледайте, по чаршията се продават свободно български вестници" - това е първото, което чува журналистът, когато стъпва на гарата в Скопие. И не само там. Развяват се открито български знамена, хората масово излизат по улиците, страхът е отстъпил. Събитията, които пряко наблюдава, превръщат статиите и репортажите на Владимир Бурилков в неопровержим отговор на въпроса какво е по народност населението в Македония и Тракия.
Родът Бурилкови е известен с родолюбието си, корените му са от Малко Търново, малката "Копривщица" на Преображенското въстание. Главата на семейството - бащата на бъдещия журналист, е начело на революционния комитет за освобождение на Одринско. Екзарх Йосиф високо оценява репортажите и статиите на младия Бурилков и през 1910 г. лично го кани в Цариград да оглави българския екзархийски вестник "Вести". Бил е главен редактор и на "Дневник".
От 1908 г. вестник "Дневник" е най-разпространяваният "буржоазен информационен всекидневник", което довежда до набавянето на първата линотипна машина в България и го превръща "в развито капиталистическо предприятие за новини". Така пише в своята студия акад. Владимир Топенчаров, макар и със задължителните клишета на 60-те години на миналия век. "Дневник" излиза с малки прекъсвания до 1944.
След избухването на Балканската война през 1912 г. д-р Владимир Бурилков напуска Цариград и се установява като адвокат в Бургас. Патриот до мозъка на костите си, той участва с офицерски чин в Първата световна война и е ранен в битката при Криволак, а краят на войната го заварва окръжен управител на Ниш. После над България се стоварва жестокият Ньойски договор и колкото е страшна покрусата от него, толкова по-пламенен е възторгът, с който д-р Бурилков посреща връщането на Южна Добруджа в пределите на България през 1940 и временното завръщане на Македония. След 1944 заедно с хилядите като него, образовани и безкористни родолюбци, е изправен пред т.нар. Народен съд. Като по чудо се отървава с условна присъда. И, разбира се, с лишаване от адвокатски права.
Д-р Бурилков умира през 1968 в Бургас на 86-годишна възраст, оставяйки своите репортажи и спомени, без да добавя нови интерпретации на събитията. Те бяха събрани в книга през 1999 с помощта на внучката му - историчката Ива Бурилкова. Изданието бе веднага изчерпано.
|
"Дневник" : преди 94 години информират за .......
