ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:22 16.11.18 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Re: "Ohrana" info za Macedonian-Prodolzuva 3 [re: Stariot]
АвторStariot (Нерегистриран) 
Публикувано07.06.02 06:27  



Месец по-късно, на 23 март 1944 г. полк. Мирчев информира Щаба на войската, че през Солун за Атина е заминал Дим. Цилев – близък сътрудник на Ив. Михайлов. Той дошъл от Виена във връзка с организирането на българското население във въоръжена милиция в Югозападна Македония. Цилев заминал за Атина, за да разговаря с германския СС генерал Шиман.

Деиствително Д. Цилев заминава през Солун за Атина по поръчение на Ив. Михайлов. Тук той е приет от ген. Шиман, началник на войските на СС в Гърция и води с него преговори във връзка с организирането на доброволческите чети на ВМРО в Югозападна Македония.

На 25 май 1944 г. Щабът на войската вече е информиран, че германците в Лерин са започнали да създават въоръжени отряди от местното българско население.

Поради някои обективни причини, които засега не могат да се изяснят документално, същинската практическа работа по организирането на доброволческите чети на ВМРО се забавя и тя фактически започва през юни 1944 г. ЦК на ВМРО официално съгласува своята инициатива с Министерството на войната и се залавя да я осъществява с неговото пряко съдействие. То дава съгласието си да освободи от военен отчет записалите се доброволци ако са мобилизирани в армията, както и да улесни тяхното придвижване до Битоля и прехвърлянето им в Ююзападна Македония.

На 16 юни 1944 г. първата група доброволци, между които Иван Митокаров, Иван Илчев, Атанас Пашков, Добри Бумбалов, Методи Кърпачев, Стефан Бъчваров, Георги Бегъмов, Константин Попов и др., начело с Георги Димчев и Димитър Цилев, през Битоля пристигат във Воден. Тук те се представят на германския комендант майор Хаидер от СС, които формално се явява началник на доброволческия корнус. Този факт показва, че Хитлер и Химлер въпреки съгласието си да се формират доброволческите чети и да се въоръжат, нямат напълно доверие на Ив. Михайлов и ВМРО, стремейки се те да не излязат от чисто оперативните си полицейски задачи. И като се вижда, по-късно майор Хайдер непрекъснато опекунства над пор. Г. Димчев и неговия щаб и ограничава политическите задачи на корпуса. Още с пристигането си във Воден групата на г. Димчев се заема с организирането на доброволческите чети. Около 30 души начело със запасния капитан Ив. Мотикаров заминават за Костур, за да организират Костурската дружина. Допълнително, по-късно тук са изпратени още 500 местни доброволци, които да поемат охраната на околията и да послужат като ядро на дружината. Като помощник на Ив. Мотикаров е назначен подпор. Христо Лагадинов.

Група доброволци под командването на поручик Иван Илчев заминават за Екшису, Леринско, за да организират местната дружина. За помощник на Илчев е назначен Методи Кърпачев от с. Елешница, Смолянско. Във Воден остава Г. Димчев, неговият помощник, Атанас Пашков и др. доброволци. Те полагат началото на Воденската дружина, в която са привлечени доброволци от Е. Вардарско, Воденско и Гюмендженско, повече от 800 души. Проектира се създаването на дружина в Ениджевардар, но германското командване не разрешава формирането й. Създадени са и подвижни чети начело с войводи, които са в постоянно движение из своите райони, всяваики страх сред гръцките националистически отряди. Такива чети са създадени в селата Гугово, Острово, Оризаре, Владово, Яворени, Олшани и др. Поради постоянния приток на доброволци в дружините е формирана и щабна рота при командването на корпуса във Воден, за специални поръчения.

Доброволческият корпус на ВМРО приема името "Нова македонска борба". Численият му състав достига до 12 000 души. Четниците имат своя униформа – яке, клин и егерска шапка с емблемата на ВМРО. Те са въоръжени с италианско оръжие – пушки, пистолети и картечници.

Българското население в Югозападна Македония посреща с голям интерес доброволците на ВМРО и вестта за вербуването на нови бойци. Първоначално то проявява към тях известно недоверие, тъй като дружините са формирани със съдействието на германците. Но скоро то разбира, че те са дошли да го защищават от издевателствата на гръцките андарти, Г. Димчев успява да склони германското командване да освободи от концентрационните лагери край Солун голям брой арестувани българи, наклеветени от гърците като комунисти и сътрудници на съпротивата. Освободение веднага влизат във Воденската дружина. Научавайки за този жест българските младежи от селата започват масово да се записват в дружините. Благодарение на широката разяснителна работа сред българското население, че се организира "българска войска", че ще има българско самоуправление, българско училище и български църкви, в доброволческите дружини се вливат хиляди млади българи.

По това време в района на Воденско, Леринско и Костурско действат националистическите отряди на полк. Зервас, както и отряди на ЕАМ и ЕЛАС. В състава на 28 полк на ЕЛАС на 26 август 1944 г. в с Поздивища, Костурско е създаден Трети батальон "Гоче" с командир Илия Димов от с. Статица, Костурско, съставен от македонски българи. В голямата си част, поради непрекъснатите партизански набези и терор, българското население е избягнало в горите, изоставило селата и покъщнината си. Сред него цари глад, мизерия и несигурност за утрешния ден. Пор. А. Калчев е издействал от германците известни количества оръжие за самоотбрана. Затова, както гръцката администрация, така и отрядите на полк. Пулос, полк. Зервас, на ЕАМ и ЕЛАС посрещат крайно враждебно създаването на доброволческите дружини на ВМРО. В един позив на ЕЛАС са сочени като "фашисти" и "великобългарски шовинисти", които искат да "откъснат" Югозападна Македония от Гърция и да я присъединят към България.

След като не успяват да дискредитират доброволческите дружини на ВМРО сред населението, андартите и антифашистките отряди на ЕАМ и ЕЛАС предприемат драстични насилия по селата над близките на доброволците. Те са арестувани, бити и публично разстрелвани, а къщите им разграбвани и изгорени. За да се попречи на набирането на нови доброволци, мъжете са насилствено мобилизирани в гръцките отряди. В един доклад на полк. Мирчев до Щаба на войската от 5 юни 1944 г се съобщава, че андарите са пленили четата на войводата Коста Качаунов при с. Турье - 28 души. И за да сплашат населението, изклали по най- жесток начин всички четници.

В усилията си да бранят българското население от набезите на гръцките отряди, доброволческите дружини и чети водят редица сражения с тях. Така на 3 юли 1944 г. Воденската дружина излиза на първата си бойна акция против андартите, които са нападнали с. Нисия. В завързалата се престрелка е заловен подполковник Куцокьорис, прочул се със своите жестокости над българското население. Заради неговите злодеяния той е публично разстрелян. По време на тази акция дружината се натъква и на партизани от ЕЛАС, които са пленени и по-късно освободени. Проведени са акции против андартите и в селата Гугово, Жерви, Русилово, Чеган и др, нападнати от отряди на ЕЛАС, опожарени и взети заложници. Свои акции в защита на българските села провеждат и дружините в Костур и Екшису.

Наред с бойната си дейност дружините установяват и българска административна власт в своите райони. Въпреки противодеиствието на германските военни власти, българска общинска власт е установена в селата Месимер, Под, Оризари, Яворени, Владово, Гугово, Теово, Вълкояново, Нисия, Маргарита и много други. Обезоръжена и разгонена е и гръцката полицейска охрана във Воден и са пресечени гръцките опити да възстановят своята администрация. Г. Димчев влиза в остър конфликт с майор Хайдер, който покровителства гърците и всячески се старае да ограничи политическата дейност на дружините на ВМРО.

На 2 август 1944 г. за първи път във Воден се чества свободно и тържествено годишнината от Илинденското въстание 1903 г. Градът е пълен с българи дошли от околните села, което превръща тържеството в ярка манифестация на българския национален дух. Осветено е боиното знаме на дружината и е проведена клетва на доброволците. Подобни тържества са устроени и в дружините в Костур и Екшису.

Под влияние на все по-бързото развитие на събитията по фронтовете на Втората световна война и по-специално на Балканите, командването на дружините на ВМРО достига до убежението, че трябва да се търси единството на цялото население, а не да се противопоставят отделните етноси. Германските военни власти все по-открито изразяват своето недоверие и недоволство от деиствията на дружините. Те изземат нощната охрана на Воден от дружината и отново я поверяват на гърците. В Екшису дори обезоръжават дружината на пор. Ив. Илчев. Поради това Г. Димчев предлага на командването да се установи контакт с трети баталюн на ЕЛАС, съставен от македонски българи. Такъв контакт без знанието на ГКП и щаба на ЕЛАС е установен на 25 август 1944 г. в с. Теово. Г. Димчев предлага да обедини дружината с батальона и да се поведе борба за независима Македония. Командването на баталона в лицето на Г. Урдев (Джожо), Т. Керемедчиев и Хр. Кордолов предлага дружината да се разоръжи, като четниците се присъединят към батальона или се разотидат. Г. Димчев отхвърля категорично това искане, както и тяхното твърдение, че населението не било българско, а македонско.

По същото време Г. Димчев се среща и разговаря с капитан Маврос от ЕАМ. Този капитан той е спасил от явна смърт по време на една блокада на СС района. По време на срещата между двамата е разискван и македонският въпрос, като Маврос се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония. Той предлага въоръжената борба в Югозападна Македония да се води от "македонският единен фрон", с представители на различните етнически групи, населяващи областта, а ЕАМ и ЕЛАС да се преустроят в "македонска народоосвободителна армия", да се влезе във връзка с Вардарска и Пиринска Македония и се оглави антифашисткото движение. Кап. Маврос обаче категорично отхвърля тези планове на пор. Г. Димчев и иска присъединяването на дружината към ЕАМ под неговото командване.

Както искането на командването на батальона "Гоче", така и на кап. Маврос, е решително отхвърлено от пор. Г. Димчев и преговорите са прекъснати. Те обаче не остават скрити от щаба на ЕЛАС. И с него са установени контакти, които също завършват неуспешно поради категоричното искане за разоръжаеане на дружината. В това твърде напренато и динамично време Г. Димчев търси връзка с Ив. Михайлов в Загреб. Куриерът арх. Б. Огнянов обаче попада на мина и загива и опитът остава безуспешен. През август 1944 г. английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Г. Димчев и да води преговори, но той отказва.

При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли на Каймакчалан. Но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните.

Не успял да се свърже с Ив. Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Г. Димчев сам тръгва през Солун за София. Тук се среща с членове на ЦК на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на независима Македония под покровителссвото на германците. На път за Воден той е арестуван във Велес от партизаните и е подложен на жесток побой.

В средата на септември 1944 г. дружините на ВМРО в Югозападна Македония са разпуснати. Местните доброволци остават по родните си места, а останалите около 150 души са изтеглени с германците към Солун. От тук те се прехвърлят в Скопие, като една част от тях се присъединява към партизаните, а други се изтеглят с германците във Виена. Г. Димчев е предаден на гръцките андарти във Воден. Тук той е подложен на публично обругаване. Осъден на смърт и разкарван по гръцките затвори, той успява да избяга. На 18 март 1945 г. е освободен от английския воене лагер в Бер и достига до България. Тук е арестуван от българската милиция, която на свой ред го подлага на жестоки побоища. Заедно с други четници рпеминава дълги години през лагерите и затворите на ОФ България. Така Родината се отплаща на своите доблестни синове, които с толкова себеотрицание бранят българското национално дело в Югозападна Македония.

Защитниците на българското национално дело в Югозападна Македония - членовете на Българския клуб, на българо-македонскит екомитети, участниците в "Охраната" и четите на ВМРО, в края на 1944 г. и началото на 1945 г. масово са арестувани, избивани без съд и присъди, или съдени и хвърлени в затворите или зловещите концентрационни лагери по островите на Бяло море. Върху българското население с нова страшна сила се стоварва тежкият юмрук на гръцката националистическа омраза и жестокост. Първата вълна на терора на ЕЛАС е насочена върху членовете на "Охраната" и доброволци като Хр. Насков, Н. Шестеов, избити по най-жесток начин от партизаните на ЕЛАС.

На 8 юли 1945 г. специалния военен съд в Солун разглежда делото над група членове на Българския клуб в Костур. От подсъдимите 25 души са признати за "виновни", че "са сътрудничили на българите и вършили пропаганда в тяхна полза". От тях 7 са осъдени на смърт, 7 на доживотен затвор, а останалите на по 20 години затвор.

На 17 август 1945 г. Солунският специален военен съд осъжда 21 българи от Воденско - 2 на смърт, 5 на доживотен затвор и 9 на различни срокове затвор. През септември с.г. този съд издава тежки присъди над голям брой доброволци в четите на ВМРО от Воденско.

На 4 декември 1945 г. съдът гледа делото над 56 българи от с. Загоричане заради участието им в "Охраната". Шест от тях са осъдени на смърт - К. Набалов, В. Лузев, К. Карадимов, Сп. Карагеоргиев, Н. Шишков и Н. Бързев, 11 на доживотен затвор, а останалите - от 3 до 30 години затвор.

На подобно съдебно преследване са подложени и членовете на Българския клуб в Солун. На 25 април 1945 г. в Солун 8 души са осъдени на смърт и 2 на доживотен затвор. Гръцката национална гвардия извършва масови арести на членове на клуба в селата Тресино, Съботско и др. Арести и претърсвания са извършени и в други български села. В Ениджевардарско и други краища също се извършват масови арести на членове на Българския клуб, като се изземва и добитъкът им под претекст, че им бил даден от клуба. Арести и грабежи над българското население са извършени и в Леринско, Воденско и Костурско. Югозападна Македония потреперва от жестокия и дивашки терор. Много българи са принудени, за кой ли път, да се спасяват като напускат със семействата си родните си огнища и да търсят спасение в България.

Арестуваните българи са обвинени като сътрудници на окупатора и автономисти. Така само в Костурския военен съд има подготвени 600 обвинителни акта срещу 4-5000 обвиняеми българи. В Ленин на съдебно преследване са подложени 3/4 от българите.

Като членове на "Охраната" са подведени под съд 70 селяни от с. Суровичево, 60 от с. Върбени, 200 от с. Баница, 70 от с. Пополжани, 20 от с. Вощарани, 90 от с. Неволяни, 60 от с. Долни Котор, 50 от с. Лагино, 30 от с. Арменско, 35 от с. Ошчима, 30 от с. Герман, 40 от с. Секулево и 15 от с. Слатина, Леринско и 100 от гр. Лерин.

Въз основа на закон 412 от 1945 г. само в Костурско са съдени 4500 българи. Подобно е положението и в други краища на Югозападна Македония. Най-големият процес в Лерин се гледа на 21 март 1946 г. над 150 българи от с. Баница, Леринско. В Костур са осъдени 70 души от Костурските села за сътрудничество с окупатора Върху македонските българи е извършен истински дивашки погром от страна на националистическите банди и полицията.

През 1944-1945 г. в Югозападна Македония са избити без съд и присъда 400 българи, 440 жени и девойки изнасилени, хвърлени в затворите 8145, съдени 4209, осъдени 3235, 80 села ограбени, 13858 души интернирани, 1291 къщи разграбени и изгорени, 13 858 души разселени. Според други данни от 10 февруари 1945 г. до 12 март 1946 г. в Югозападна Македония са избити 1300 българи, ранени 6413, арестувани 75 000, хвърлени в затворите и лагерите 30 000, изнасилени 265, разграбени къщи 6567 и прогонени от родните си огнища 200 000 души.

* * *

И така македонските българи в Югозападна Македония посрещат през април 1941 г. германските и италианските войски като освободители от многогодишното гръцко робство. Те дълго очакват да дойде и българска армия и да получат истинската си национална свобода. Но вместо това областта попада под германска и италианска окупация. Скоро окупаторите възстановяват гръцката администрация, която подлага населението на нечуван терор и преследване.

Още през април 1941 г. в Солун е създаден Български клуб, които бързо създава свои филиали във всички български градове и села. Създадено е и Представителство на българското правителство при германското командване в Солун. Назначени са и офицери за свръзка при германското командване в Солун и германските военни коменданства в провинцията. Всички те полагат много усилия за укрепване и разрастване на българското национално дело в областта – откриват български училища и български църкви, подпомагат гладуващите македонски българи с храни, разпространяват българска книжнина и вестници, съдействат за освобождаването на хиляди българи военнопленници от германски и италиански плен или от гръцките затвори и концентрационни лагери, хвърлени там заради българското си име.

Толерирани от германските и италианските окупационни власти, гръцката администрация и гръцките националистически организации тероризират с голяма жестокост българското население. Затова то търси естествена закрила в Българския клуб, от българското държавно представителство в Солун, от офицерите за свръзка или направо от правителството. Поставено в крайно тежко положение, то си създава в Костур Централен българо-македонски комитет, които създава свои комитети в българските села и своя въоръжена Охрана, която с оръжие защищава българското национално дело и българското население от гръцкия националистически терор.

След избухването на Костурското въстание през февруари 1943 г. ВМРО влиза в преговори с германското правителство за създаването на въоръжени чети. На тях Организацията възлага да водят борба против гръцкия терор и да създават българска административна власт в българските села и градове. През юни 1944 г. са създадени три доброволчески дружини от привърженици на ВМРО в България и местни българи. Те защитават с оръжие българщината в Югозападна Македония и записват славни страници в нейната история. Тя е свързана с голям патриотизъм и себеотрицание и същевременно с нов трагизъм, белязан от победата на антифашистките демократични сили в световен мащаб. След глътката свободен живот македонските българи са подложени на още по-тежки изпитания от великогръцките шовинисти. Четниците и останалите радетели за българското национално дело за кой ли път трябва да заплатят скъпа дан за своето родолобие с емиграция, арести, разстрели и дълги години зад дебелите стени на гръцките затвори и концентрационните лагери по островите. На българското национално дело в този изконен български краи е нанесен нов и още по-жесток варварски погром, от който то и днес продължава да кърви, забравено от Родината и нейните управници.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* "Ohrana" info za Macedonian Stariot   07.06.02 06:20
. * Re: "Ohrana" info za Macedonian-Prodolzuva Stariot   07.06.02 06:25
. * Re: "Ohrana" info za Macedonian-prodolzuva 2 Stariot   07.06.02 06:35
. * Re: "Ohrana" info za Macedonian-Prodolzuva 3 Stariot   07.06.02 06:27
. * Re: "Ohrana" info za Macedonian Stariot   07.06.02 19:24
. * Старче, Boвaтa   07.06.02 19:54
. * Re: Старче, tulsa   07.06.02 19:58
. * МНОГО БЛАГОДАРЯ, macedonian   07.06.02 23:06
. * Re: МНОГО БЛАГОДАРЯ, STARlOT   08.06.02 01:03
. * Re: МНОГО БЛАГОДАРЯ, macedonian   08.06.02 12:33
. * Re: "Ohrana" info za Macedonian ThePatriot   08.06.02 02:33
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2018 Dir.bg Всички права запазени.